Р Е Ш Е Н И Е
147/29.2.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
29 (двадесет и девети) януари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 549
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищците Н.П.Г. и Р.П.П. твърдят, че са законни наследници на Р.К.К. и Н.М.К., б.ж. на с. Ивански, обл..
Шумен. Ответниците Н.Г.Н., М.Г.Т., Д.Н.К., П.Р.П. и Н.С.С., от своя страна, били законни наследници на Р.К.. През
1992 г. ПК гр. Шумен възстановила правото на собственост на наследниците на Н.К.
върху три недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи
се в землището на с. Ивански, обл. Шумен. По този
начин, Р.К. придобила правото на собственост върху 2/3 идеални части от земите,
тъй като наследявала с братя и сестри на Колев. На 10.10.1995
г., същата съставила саморъчно завещание, оставено на съхранение при нотариус,
по силата на което завещала процесните имоти на
ищците. Р.К. починала на 13.06.2003 г., като оставила за свои наследници ответниците, като низходящи на нейни братя. На 15.05.2013
г. посочените по-горе ответници се разпоредили с
притежаваните от тях идеални части от имотите в полза на ответницата Д.П.М.,
въпреки наличието на описаното завещание. След като узнали за тази сделка,
ищците поискали обявяване на завещанието и това било сторено на 25.09.2014 г.
от съдия по вписванията при СВ гр. Шумен. Освен, че притежавали общо 2/3, или
24/36 ид. части от имотите, Н. Г. и Р. П. придобили
чрез наследяване и още 2/126 ид. части от земите.
Молят
съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на ответниците, че са собственици въз
основа на завещание на общо 24/36
идеални части от трите недвижими имота, представляващи земеделски земи,
находящи се в землището на с. Ивански, обл. Шумен,
като ответниците бъдат осъдени да им заплатят направените разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответниците Н.Н.,
М.Т. и П.П. не подават отговор на исковата молба. Ответниците Д.К. и Н.С. подават отговор на исковата молба,
като всяка от тях оспорва претенцията. Считат, че представеното завещание е
неавтентично, като оспорват истинността на същото. Молят, предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени деловодните
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата Д.М., чрез пълномощника
си – адвокат Г.В. подава отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията. Счита, че представеното от ищците завещание е нищожно. На първо
място, в тази насока се позовава на твърдяната от нея неавтентичност. Освен
това, били нарушени изискванията за форма, като в документа се съдържали
множество поправки и зачерквания, като фактически то било неразчитаемо.
Излагат, че дори и да беше действително, същото представлява завет по смисъла
на ЗН и като такъв отново е нищожно, тъй като завещателката
не притежавала описаното имущество. В завещанието не били индивидуализирани
земеделските земи, предмет на същото. Сочат, че не било налице и приемане на
завета от страна заветниците, поради което изтекла
петгодишната давност за предявяване на претенциите им за собственост. Моли,
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като й бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: видно от приложените удостоверения
за наследници №№ 025 и 026/03.02.2015 г., изд. от Кметство Ивански, обл. Шумен и 4339/27.11.2014 г. изд. от Община Шумен е, че Н.М.К.
починал на 16.03.1983 г., като оставил за свои законни наследници съпругата си
Р. К.К. и братя и сестри, между които А.М.А., която
от своя страна починала на 11.01.2007 г. Наследници на същата /внуци/ са ищците
Н.П.Г. и Р.П.П.. Съдът констатира от представеното
удостоверение за наследници изх. № 063/03.04.2015 г., изд. от Кметство Ивански,
че Р.К. починала на 13.06.2003 г., като оставила за свои наследници Н.Г.Н.,
М.Г.Т., Д.Н.К., П.Р.П. и Н.С.С.. По делото е
приложено удостоверение за верен ЕГН изх. № 132/00/30.03.2015 г., изд. от
Община Шумен, в което се сочи, че Р.К. има верен ЕГН **********, като лицето е
било с ЕГН **********. Видно от протоколно
решение № 19/28.10.1992 г. на Поземлена комисия (ОСЗ) гр. Шумен било признато и
определено за възстановяване правото на собственост върху общо 32,500 дка
земеделски земи, находящи се в землището на с. Ивански, обл.
Шумен, на наследниците на Н.М.К. По силата на решение № 19-2/25.01.1999 г. на
ПК гр. Шумен, на наследниците на К. било възстановено правото на собственост,
съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ивански, върху земеделските
земи, както следва: 1. Нива от 9,799 дка, пета категория, местността „Орехов
дол”, имот № 091015; 2. Нива от 5,199 дка, трета категория, в местността „Орехов
дол”, имот № 091045; 3. Нива от 17,499 дка, четвърта категория, в
местността „Вълдере”, имот № 168022.
По делото е представено саморъчно
завещание, съставено от Р.К.К. на 10.10.1995 г. В него същата е изявила следната воля:
„завещавам на Р.П.П. и Н.П.Г. земеделските земи в
размер на 32,500 дка, находящи се в землището на с.
Ивански, обл. Шумен, правата върху които са ми
възстановени като наследник на Н.М.К., б.ж. на с. Ивански, с протокол №
19/28.10.1992 г. на ПК гр. Шумен.”. Саморъчното завещание е обявено на 25.09.2014
г. от съдия по вписванията при ШРС, по молба на Р.П. (установимо
от приложения протокол, изготвен от нотариуса), а е вписано в Служба по
вписванията гр. Шумен на 28.11.2014 г.
Съдът констатира от приложения нотариален
акт № 70, том 3, рег. № 4662, дело № 380/2013 г. на нотариус рег. № 024 на НК,
че Н.С.С. дарила на Д.П.М. 2/36 идеални части от процесните земеделски земи. От нотариален акт № 71, том 3,
рег. № 4663, дело № 381/2013 г. на нотариус рег. № 024 на НК се установява, че Н.Н., М.Т., Д.К., С.К., П.П. и Р.Ш.
продали на Д.М. 22/36 идеални части от недвижимите имоти, предмет на настоящото
производство. И двете сделки са вписани в Служба по вписванията гр. Шумен на
15.05.2013 година.
Съгласно заключенията на изготвените по делото единична и
тройна съдебно-графически експертизи, ръкописните текстове от обстоятелствената
част на представеното саморъчно завещание от 10.10.1995
г. и тези, представени като сравнителен материал от лицето Р.К.К. са изписани от едно и също лице. Подписът „завещател“ в
завещанието също принадлежи на Р.К.
Предвид
така визираната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване
истинността, в частност – автентичността на документа, озаглавен „саморъчно
завещание“ от 10.10.1995 г.
Ответниците
оспорват автентичността на документа, като твърдят, че не е подписан от Р. К.К. При решаване на въпросите по това производство по чл.
193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид заключението по извършените
съдебно-графична и повторна
съдебно-графична експертизи. Оценявайки
на осн. чл. 202 от ГПК заключенията по тези експертизи,
съдът ги възприема изцяло, тъй като същите, ведно с писмените доказателства в
своята съвкупност безпротиворечиво и несъмнено
налагат извода, че Р.К.К. е автор на оспорения писмен
документ. Тоест, установи се по делото, че материализираното в обсъждания
документ изявление е направено от лицето, посочено като негов издател, поради
което той се явява автентичен. Ето защо, съдът приема, че оспорването следва да
бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Обстоятелството,
че ищците се домогват да докажат правото на собственост върху идеални части от имоти,
за които ответниците са сключили сделки с вещно-транслативен ефект, обосновава наличието на правен
интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото
на собственост върху недвижимите имоти, поради което депозирания иск се явява допустим.
Установи се по делото, че на
наследниците на Н.М.К. било възстановено правото на собственост върху три недвижими
имота, представляващи земеделски земи, находящи се в
землището на с. Ивански, обл. Шумен. Наследници на
същия били съпругата му – Р.К. и общо седем братя и сестри, респ. наследниците
им. В съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр.
чл. 8, ал. 1 от ЗН /тъй като не се спори между страните, че бракът между Н.К. и
Р.К. продължил повече от десет години/, Р.К. придобила правото на собственост
върху 2/3 ид. части от процесните
имоти, а наследодателката на двете ищци – А.А. – 1/21 ид. част от същите. С
настъпване на смъртта на К. на 13.06.2003 г. била открита възможността за нейните
наследници да придобият правата и задълженията, които тя имала, включително и
правото й на собственост върху процесните имоти.
Наследници по закон на починалата били по право на заместване низходящите на
двамата й братя – П.Р.П., Н.С.С., Н.Г.Н., М.Г.Т. и С.
Н. К. /впоследствие починал, без наследници извън кръга на участниците в
производството/. Съобразно нормите на чл. 8, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал.
2 от ЗН, тези две колена придобили по наследство притежаваните
от Р. К. общо 2/3 идеални части от земеделските земи, предмет на делото.
Именно с тези 2/3 ид. части от процесните недвижими имоти, се разпоредили наследниците на
Р. К., като сключили два договора с ответницата Д.М. – за дарение и продажба.
За да обосноват
правото си на собственост върху претендираните 2/3 ид. части, респ. 24/36 ид. части
от имотите, ищците се позовават на саморъчно завещание, съставено от Р. К. в тяхна
полза.
Завещанието представлява
едностранен, личен, безвъзмезден акт, с който едно лице се разпорежда с
имуществото си за след своята смърт. Чл. 16, ал. 1 от ЗН урежда т. нар.
универсално завещание, при което наследодателят се разпорежда с цялото си
имущество, като с него придава качеството
на наследник на лицето, в полза на което е направено. В случая, съставеният от
Р.К. писмен документ съставлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй
като със същия последната се разпорежда с конкретно имущество, посочено от нея.
По силата на завета, К. се разпоредила с недвижимите имоти, съставляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с.
Ивански, които придобила по наследство от съпруга си Н.К.
В тази насока, следва да бъдат обсъдени възраженията на ответниците касателно
действителността на процесния завет. На първо място,
същите се позовават на нищожност на същия поради обстоятелството, че документът
е неавтентичен. Както бе посочено по-горе, по делото се установи безспорно, че
заветът, съставен на 10.10.1995 г. носи подписа на Р.К.
На следващо място се сочи, че частното завещателно
разпореждане е недействително поради съдържащите се в него зачерквания,
нечетливостта на почерка и липсата на индивидуализация на завещаваните имоти.
Съдът намира тези възражения за неоснователни. Изискванията, предвидени в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН са заветът да бъде изписан ръкописно, да
съдържа означение на датата и да е подписан. Обстоятелството четлив ли е
почерка на завещателя е ирелевантно, още повече в
случая, документът е изписан от 82-годишна жена. Относно индивидуализацията на
завещаните имоти: ЗН не поставя формални изисквания за изразите, с които следва
да си служи завещателя, като волята трябва да бъде ясна или да може да се
разкрие чрез тълкуване. Посочването на имуществото, предмет на частното завещателно разпореждане е съществен елемент от
съдържанието на завета. Законът не изисква посочване на точното
местонахождение, съседи, площ и т.н., но същевременно имотите трябва да бъдат
описани по начин да бъдат определяеми с оглед конкретните обстоятелства. В
случая, Р.К. е посочила следното: „земеделските земи в размер на 32,500 дка, находящи се в землището на с. Ивански, правото върху които
са ми възстановени като наследник на Н.К. с протокол № 19/28.10.1992 г. на ПК
гр. Шумен.“. Съдът намира, че от така описаното безспорно следва извода, че
волята на завещателя е да се разпореди именно с процесните
земеделски земи. Посочването на протоколно решение на ПК гр. Шумен от 1992 г. е
обяснимо с оглед датата на съставяне на завета – през 1995 г. след
постановеното решение на административния орган през 1992 г., с което само се
определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Едва
през 1999 г., ПК гр. Шумен възстановява правото на собственост върху конкретни
земеделски имоти, като това решение за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или
в нови реални граници с план за земеразделяне има конститутивно
действие. Именно с това решение възниква правното качество на обекта на
собствеността – индивидуализацията. Същата не е била известна на К. към датата
на съставяне на завета, но безспорно се касае за имоти, възстановени по една и
съща преписка на ПК гр. Шумен. Предвид
всичко изложено, настоящият състав намира, че процесния
завет от 10.10.1995 г. е действителен, като
възраженията в тази насока са неоснователни.
Основателно е обаче, възражението на ответниците
за частична недействителност на завещателния акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, заветът на определена вещ е недействителен,
ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Както
бе установено по-горе, Радка Колева придобила въз основа на наследяване 2/3 ид. части от процесните
земеделските земи, като със съставения завет се разпоредила с имотите в цялост.
Тоест, заветът от 10.10.1995 г. е недействителен в
частта му, касаеща 1/3 ид.
част от земеделските земи, негов предмет.
Установи се, че съставеното на 10.10.1995
г. завещателно разпореждане, оставено на съхранение в
Служба по вписванията гр. Шумен било обявено по искане на ищцата Р.П. едва на
25.09.2014 г. /като наследството на Р. К. било открито на 13.06.2003 г./ и
вписано в СВ на 28.11.2014 г. Ответниците правят
възражение, че ищците не са приели наследството. Това възражение е неоснователно,
тъй като обявяването на саморъчно завещания по реда на чл. 27 от ЗН по искане
на лицето, ползващо се от завещателното разпореждане,
е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира желанието му
да приеме завещаното имущество. Още повече, след отмяната на чл. 50 от ЗН през
1992 г., в закона не е предвиден срок за приемане на наследство.
С изменението на чл. 112 от ЗС /ДВ бр. 34/2000 г./ и
създадената нова буква „и“ е предвидено задължително вписване на препис от
обявеното саморъчно завещание с предмет недвижими имоти. Обявяването на
завещанието и вписването на същото не са условие да се породи вещно-транслативното му действие. С вписването на актовете
по чл. 112 от ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за разпореждането
с недвижимите имоти. Вписването, обаче, има не само оповестително,
но и защитно действие. В случаят, правата, придобити чрез процесния
завет са настъпили, но не е настъпило защитното действие на вписването.
Съгласно нормата на чл. 113 от ЗС, подлежащите на вписване актове на
разпореждане с недвижим имот, до вписването им не могат да се противопоставят
на трети лица, които по-рано са придобили и вписали вещни права върху
недвижимия имот. В настоящото производство се установи, че сключените между ответниците сделки са вписани през 2013 г., тоест, преди
вписването на процесния завет. Поради това, съдът
приема, че правата на ищците, които те черпят от завета, съставен от Р.К. са непротивопоставими на правата на Д.М. – новият собственик
на 2/3 ид. части от процесните
земеделски земи, който е вписал придобивните си
основания преди вписване на завета. Тъй като съдът следва да установи претендираното право на собственост към предявяване на
исковата молба, респ. към датата на приключване на съдебното дирене, то следва
да се приеме, предвид посоченото за поредността на
вписванията, че собственик на 2/3 /24/36/ идеални части от процесните
земеделски земи е именно Д.М..
Ирелевантно за изхода на делото
е обстоятелството, че всяка от ищците е собственик на по 1/126 идеална част от
обсъжданите имоти въз основа на наследяване, тъй като искане в исковата молба
не е предявявано, а и не е налице спор между страните.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Д. М. направените разноски
по делото в размер на 1040,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността
/автентичността/ на „Саморъчно завещание“, съставено на 10.10.1995
г. от Р. К. К., бивш жител ***.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.П.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и Р.П.П. с ЕГН **********,***, и
двете със съдебен адресат – адв. Х. *** против Н.Г.Н. с ЕГН **********,***, М.Г.Т.
с ЕГН **********,***, Д. Н. К. с ЕГН **********,***, П.Р.П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, Н.С.С. с ЕГН **********,*** и Д.П.М.
с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.В.
от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 9-13, офис 18 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено между страните, че ищците са собственици въз основа на саморъчен
завет, съставен от Р. К. К., поч. на 13.06.2003 г.,
бивш жител ***, на 10.10.1995 г., обявен на 25.09.2014
г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен на 28.11.2014 г., на 2/3 /две трети/, 24/36 /двадесет и четири
тридесет и шести/ идеални части от следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 32158.168.22, адрес на поземления имот с. Ивански, обл. Шумен, местност „Вълдере“,
площ – 17499 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при граници: имоти №№ 32158.168.100; 32158.168.21;
32158.168.23;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 32158.91.15, адрес на поземления
имот с. Ивански, обл. Шумен, местност „Орехов дол“,
площ – 9799 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при граници: имоти №№ 32158.215.402; 32158.91.16;
32158.91.13;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 32158.91.45, адрес на поземления
имот с. Ивански, обл. Шумен, местност „Орехов дол“,
площ – 5200 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при граници: имоти №№ 32158.91.44; 32158.91.46;
32158.91.32
КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.П.Г. и Р.П.П. да
заплатят на Д.П.М. направените
деловодни разноски в размер на 1040,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: