Р Е Ш Е Н И Е

№77/2.2.2016г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на десети декември , през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Зара Иванова

При секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №666 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК .

Депозирана е искова молба от С.Б.А. , ЕГН:********** и Х.А.А. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес *** , адв.Ш. срещу А.Б.О. , ЕГН:********** , адрес *** , С.Б.А. , ЕГН:********** , адрес *** , Х.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , С.Р.Д. , ЕГН:********** , адрес *** и М.Х.А. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочват , че общия наследодател на първия ищец С. А. и ответниците Б.А. М., починал през 1996 г. бил наследник по заместване от К. М. Х. – К. М. А., починала през 1990 г. на М. А. А., починал през 1979 г. С решения от 1992 г. на ПК Хитрино на наследниците на М. А. било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници, находящи се в с. Студеница. Ищците твърдят, че получили нива от 10.300 дка в м. *** от Б. М. А., като дарение и след излизане от ЗК с. Студеница, ищецът С.Б.А. заедно със съпругата си Х.А.А. започнал да упражнява лично фактическа власт върху имота с намерение да стане техен собственик, обработвал земята и получавал изцяло продукцията, декларирал ги като собствени в ОСЗГ Хитрино, регистрирал се с тези земи като земеделски производител в ОДЗГ Шумен. Ищците претендират признаване за установено по отношение на ответниците, че са придобили правото на собственост по давност на върху недв.имот, находящ се в землището на с. Студеница, ЕКАТТЕ ***, представляващ посевна площ от 10.300 дка, пета категория в местност *** представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Студеница. Претендира отмяна на НА за собственост върху недв .имот № *** на Нотариус *** при ШРС в частта му за процесния имот.

В срока по чл .131 от ГПК отв. А.Б.О., С.Б.А. и Х.А.М. подават отговор, в който заявяват, че исковете с а процесуално допустими, но неоснователни. Не спорят, че до 2000 г. процесния имот е бил в ЗК Студеница, като баща им получавал рента, като след неговата смърт взели решение, рентата да я получава само ищеца, както и да му предоставят земеделския имот за временно ползване, без да търсят от него обезщетение. Възразяват да е изтекла в полза на ищците придобивна давност върху процесния недвижим имот, възразяват че са предоставяли по какъвто и да е начин на ищците идеалните си части от правото на собственост върху процесния имот. Останалите ответници , чрез назначения им особен представител , също оспорват иска .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се посочи , че съдът констатира частична недопустимост на производството . Петитумът на исковата молба сочи , че ищците предявяват иск за установяване на собственост по отношение на ответниците за целия процесен имот. От доказателствата по делото , твърденията на ищците и ответниците се установява , че е налице спор за собственост , но само по отношение на идеалните части от имота , описани в нотариален акт№ ***. на Нотариус *** при ШРС или 3/20 ид.ч.. Възможно е и за останалите идеални части от имота да има оспорване собствеността на ищците , но такъв не е описан в исковата молба , не са посочени , респ. не са конституирани страни по такъв спор . Ищците твърдят , че са придобили по давност идеалните части на ответниците , за които те са се снабдили с горепосочения нотариален акт и именно това е предметът на делото и в тази част е налице интерес от търсената правна защита . За останалите ид.ч. от имота липсва правен интерес , което е задължителна процесуална предпоставка на иска , ето защо производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено .

По делото не е спорно и се доказва от представеното Решение №***. на ПК Хигрино че процесният имот , находящ се в землището на с. Студеница, ЕКАТТЕ ***, представляващ посевна площ от 10.300 дка, пета категория в местност „***“ представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Студеница е възстановен на наследниците на М. А. М. , част от които , видно от Удостоверение за наследници изх.№***. на Община Хитрино , Удостоверение за наследници №***. на Община Хитрино , Удостоверение за наследници №*** на Община Хитрино , Удостоверение за наследници №***. на Община Хитрино , Удостоверение за наследници №***. на Община Хитрино са страни по делото . Ищецът твърди , че въпреки , че процесната земя е наследствена , той е единствен собственик , защото я е придобил по давност .

Основните доказателства относно твърденията на страните са показанията на разпитаните свидетели . Доколкото показанията на свидетелите разпитани по искане на ищците и тези на ответниците са кореннно противоречиви относно правнорелевантните факти , необходимо е съдът да посочи критериите по които ще възприема и кредитира тези показания . Съдът счита за достоверни показанията на свидетелите , разпитани по искане на ищците , защото : първият свидетел на ответника е лице , което е съпруга на единия от ответниците , съответно роднина по сватовство на останалите , вторият свидетел е лице , което се установи , че е в конфликтни отношения с първия ищец , освен това е сключил договор за аренда за част от процесната земя . Налице са и противоречия относно показанията на свидетелите и възраженията на ответниците А.О. , С.А. и Х.М. изложени в отговора по чл.131 от ГПК . Там те посочват , че след смъртта на баща им са взели решение , рентата от процесната земя да се получава само от първия ищец , без да е необходимо той да им заплаща обезщетение , както и , че след 2000г. , датата на преустановяване на дейността на земеделската кооперация в с.Студеница , са взели решение имотът да се ползва единствено от този ищец. Впоследствие , в показанията на свидетелите на ответниците се съдържат твърдения , че от 2004г. до 2008г. , процесната земеделка земя е обработвана заедно от първия ищец и сестра му А.. Отчитайки обстоятелството , че такъв съществен факт се интерпретира коренно различно в отговора на исковата молба , според съда води до извод , че показанията на свидетелите са неистински , целящи да се установи прекъсване на упражняваната от ищците фактическа власт .

От друга страна за свидетелите на ищците не се установиха обстоятелства , които да внесат съмнение в обективността им , показаният им са в логическо единство и са житейски вероятни . Съобразно изложеното , съдът от показанията на св И.М. приема и за доказано , че през 1993 година са се събрА.голяма част от наследниците на М. А. А. и неформално са разделили наследствените ниви . На Б.А. М. - общ наследодател на страните , баща на първия ищец и на ответниците А.Б.О. , С.Б.А. , Х.А.М. , дядо на С.Р.Д. и М.Х.А. , се „паднала“ процесната нива . Той заявил пред всички , че я подарява на С. , защото той и жена му , ще се грижат за тях до края на живота им . Според твърденията на свидетеля , от този момент С. и съпругата му започнали да осъществяват фактическа власт върху имота , първоначално като отдали земята под аренда на земеделската кооперация , а впоследствие , след 2000 година – лично започнали да обработват земята . Възприемайки тези твърдения за достоверни , съдът намира , че ищците са започнали да осъществяват фактическа власт върху земята още през 1993година , момент в който ищецът С.Б.А. все още не е бил съсобственик . Основанието за придобиването на фактическата власт е било заявеният от баща му и другите сънаследници неформален акт на разпореждане – прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане . В този момент възникнало и субективното намерение за своене , поради заявената спогодба от сънаследниците на земите , те започнали да възприемат земята като собствена . Фактът , че фактическата власт е установена още преди ищецът С.Б.А. , да стане сънаследник е особено съществен , с оглед постановките изложени в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС , за действието на презумпцията на чл.69 от ЗС , при установяването на придобивна давност между сънаследници . Посочената разпоредба установява презупцията , че владелецът държи вещта като своя , докато не се установи , че я държи за друг. В ТР е прието , че , когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част , но да държи вещта като обща , то той е държател на идеалните части на останалите сънаследници и презупцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена . Както беше казано по-горе обаче , ищците са установили фактическото господство , в момент , в който все още ищецът С.Б.А. не е бил съсобственик , този имот е бил изцяло чужд – на баща му и на другите наследници на общия наследодател М. А. При това положение , съдът счита , че липсват основания да се приеме , че презумпцията по чл.69 от ЗС е оборена . Все пак , ако се приеме , че фактическата власт върху имота е установена едва през 2000 г. , от който момент , според категоричните показания на св.Ю.И. и И.Х. ,двамата ищци започнали лично да обработват земята , т.е. момент в който бащата на първият ищец- Б.А. М. вече е починал и между неговите наследници е възникнала съсобственост по силата на наследяването , по отношение на процесния имот , съдът отново намира , че презумпцията по чл.69 от ЗС не е оборена . При установяване на фактическата власт , ищецът С.Б.А. , не е действал като съсобственик , съответно владелец на собствената си и държател на ид„ч„ на останалите съсобственици , а като собственик на имот , „прехвърлен “ от баща му . Ето защо съдът намира , че е налице е хипотезата предвидена в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС ., според която в случаите , когато един от съсобствениците (включително и когато съсобствеността е в резултат на наследяване ) е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта , на основание изключващо владението на останалите , намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже , че упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС . Последното според съда също е безспорно установено , до 2010г. , когато по силата на визирания нормативен текст е било възможно да придобият имота по давност , ищците явно , спокойно и необезпокоявано са обработвали земята , получавали са добиви от нея , поради което съдът намира , че са станали собственици на наследствените дялове на ответниците , а именно 3/20 ид.ч. , т.е. искът се явява основателен .

Доколкото съдът приема , че към датата на съставяне на нотариален акт №*** на Нотариус *** при ШРС, ответниците вече са престанали да бъдат собственици на описаните там ид.ч. от имота , на основание чл.537 , ал.2 от ГПК , актът подлежи на отмяна в тази част.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответниците дължат на ищците деловодни разноски в размер на 1446,50 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от С.Б.А. , ЕГН:********** и Х.Али А. , ЕГН:********** срещу А.Б.О. , ЕГН:********** , адрес *** , С.Б.А. , ЕГН:********** , адрес *** , Х.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , С.Р.Д. , ЕГН:********** , адрес *** и М.Х.А. , ЕГН:********** , адрес *** , иск по чл.124 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че са собственици на недв.имот, находящ се в землището на с. Студеница, ЕКАТТЕ ***, представляващ посевна площ от 10.300 дка, пета категория в местност „***“ представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Студеница , за частта над 3/20 (три двадесети ) ид.ч. , поради недопустимост .

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Б.О. , ЕГН:********** , С.Б.А. , ЕГН:********** , Х.А.М. , ЕГН:********** , С.Р.Д. , ЕГН:********** и М.Х.А. , ЕГН:********** , че С.Б.А. , ЕГН:********** и Х.Али А. , ЕГН:********** са собственици на описаните в нотариален акт № ***. на Нотариус *** при ШРС , общо 3/20 (три двадесети ) ид.ч. от недв.имот, находящ се в землището на с. Студеница, ЕКАТТЕ ***, представляващ посевна площ от 10.300 дка, пета категория в местност „Саръ меше“ представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Студеница

ОТМЕНЯ , на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт , в частта относно признаване правото на собственост на А.Б.О. , ЕГН:********** , С.Б.А. , ЕГН:********** , Х.А.М. , ЕГН:********** , С.Р.Д. , ЕГН:********** и М.Х.А. , ЕГН:********** , на 3/20 идеални части от недв.имот, находящ се в землището на с. Студеница, ЕКАТТЕ ***, представляващ посевна площ от 10.300 дка, пета категория в местност „Саръ меше“ представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Студеница .

ОСЪЖДА А.Б.О. , ЕГН:********** , С.Б.А. , ЕГН:********** , Х.А.М. , ЕГН:********** , С.Р.Д. , ЕГН:********** и М.Х.А. , ЕГН:********** да заплатят на С.Б.А. , ЕГН:********** и Х.Али А. , ЕГН:********** , сумата 1 446,50 (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет ст.) лева - деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :