Р Е Ш Е Н И Е
231/23.3.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание двадесет и пети февруари през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б. Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№786 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе
взе предвид следното:
Гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС е образувано
по повод предявен положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1,
във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК от Б.Й.Б. *** срещу Р.Д.П. *** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против
ответника в размер на 22 000лв., част от общо вземане в размер на
45534,81лв., произтичащо от договор за банков кредит, сключен с трето лице по
време на брака й с А.И.П. и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който задължението
на ответника било цедирано на ищеца. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът
е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
Ответникът е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Оспорва исковете по
основание и размер. С определение от 03.12.2015г. като трето лице помагач е
конституиран А.И.П. ***. В указания срок същия депозира отговор, ведно с
доказателства, като излага аргументи, че отпуснатите по кредита средства не са
употребени за семейни цели, а били вложени в търговска дейност на шивашки цех.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Ответницата Р.П. и третото лице
помагач А.П. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 25.01.1992г., който
бил прекратен с влязло в законна сила Решение № 94/30.06.2008г. на РРС на
11.08.2008г. С оглед на изложено от страните в писмените им изявления по делото,
както и в съдебно заседание, съдът приема, отношенията между бившите съпрузи са
влошени. Третото лице П. се намира в приятелски отношения с цесионера на
вземането спрямо ответницата и ищец по делото Б.Б..
По силата на сключен на 05.07.2007г. договор
за банков кредит № 12КР-АА-1982, Първа Инвестиционна Банка АД-гр.София в
качеството на кредитодател предоставило на ответницата Р.П., като
кредитополучател, парична сума в общ размер от 48 000.00 лв. за текущи битови
нужди и погасяване на съществуващи задължения, срещу поето от нея задължение да
върне същата съгласно уговорен погасителен план на 240 равни анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 468,19лева, дължима на 15-то число от текущия месец.
За отпуснатата парична сума кредитополучателят дължал лихви, съобразно раздел
пети от договора. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 15.07.2027г. За обезпечаване на погасяването
на кредита, в полза на банката била учредена първа по ред договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ дворно място и построени в него сгради,
намиращо се в с.Куманите, общ.Дряново, обл.Габрово. Към датата на сключване на
договора, имотът бил собственост на трето лице- Валентин П./брат на третото
лице помагач и бивш съпруг на ответника А.П./, а към настоящия момент е
съсобствен между това лице и ответницата, с оглед на влязло в законна сила
съдебно решение №302 от 01.10.2012г. на ГОС. Видно от извлечение от счетоводни
книги на банката, към 25.02.2014г. по предоставения кредит не били платени
дължима част от вноска в размер на 212,29лв. и за периода на забавата били
начислени просрочени и наказателни лихви върху цялата непогасената главница общо
1408,47лв. На 31.12.2013г. била вписана възбрана върху имота/Видно и от Справка
от СВ, стр.9 от делото/, което представлявало нарушение на поетите задължения
по договора за кредит. С писма, които не били получени, от месец февруари
2014г., кредитната институция поканила ответника да заплати дължимата вноски и предприеме
действия по отмяна на наложената възбрана или ще обяви кредита за предсрочно
изискуем.
С Договор за цесия от 28.04.2014г. кредитодателят прехвърлил на ищеца
вземането към ответника, индивидуализирано в договора срещу цена
42 857,71лв., заплатена на датата на сключване на договора/според писмени
доказателства и заключение на ССЕ/. На 07.05.2014г. в СВ по молба на ищеца, на
осн.чл.171 от ЗЗД било вписано обстоятелството за заместване на кредитора. Било
изпратено уведомително писмо изх.№287-196/28.04.2014г., с което цедентът
уведомил ответника за извършената цесия. Според посоченото в уведомлението от
св.Рачев и св.И., служители при ПИБ, същото било връчено на адресата на 30.04.2014г.
на работното й място при условия на отказ.
Ищецът изпратил Уведомителни писма от 08.05.2014г., с които съобщил на
ответника, че предвид допускането на вписване на възбрана върху имота, служещ
за обезпечение на кредита и просрочие на част от месечна вноска, обявява
вземането в размер на 42 857.00лв. за предсрочно изискуемо. Писмата не
били връчени чрез куриер и поща, като на едно от тях посочено, че било отказано
получаването от съпруга на ответницата и трето лице помагач А.П., който бил
упълномощен за целта от кредитора й.
Видно от приложеното ч.гр.дело №54/2015г. по описа на ШРС, съдът издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 70/28.01.2015г., с която било разпоредено
длъжникът и ответник по настоящото дело да заплати на кредитора Б.Б., сумата 22 000лв.,
представляваща част от обща дължима сума 42 857,71лв. по Договор за цесия
и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Сумата не е посочена индивидуализирано
по пера за дължима и непогасена главница, договорна и наказателна лихва, както
е и в настоящото производство. В срока по чл.414 ГПК постъпило писмено
възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане
на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По делото е назначена и изготвена съдебно–икономическа експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, съдът приема като компетентно дадено. Видно
от същото, общият размер на остатъка от задължението на ответника по процесния
договор за кредит е 42054,20лв.- главница и 803,51лв.– лихви към 28.04.2014г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано от правна
страна следното: В
настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Основателността на така заявената претенция
зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за цесия между него и кредитодателя, по силата на който
да му е прехвърлено конкретно вземане срещу ответника, както и надлежното
уведомяване на длъжника за цесията, размер и изискуемост на вземането.
По делото се установяват част
от фактите, подлежащи на доказване, поради което съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно отношение. На основание чл.99 от ЗЗД
прехвърленото вземане е преминало върху ищеца с всичките му обезпечения и
принадлежности. Цесията може да бъде валидно извършена, само ако
вземането е прехвърлимо, т. е., ако липсва законова или договорна забрана за
разпореждане или ако естеството му позволява. Процесния договор за кредит е бил сключен при
действието на изключението на чл.3 ал.5 т.1 от ЗПК/отм/, съгласно който предвиденото ограничение досежно прехвърлянето
на вземания по потребителски кредити в чл.16 не се прилага при кредити
обезпечени с ипотека. Доколкото в договора не е предвидена възможност за
прехвърляне на вземането и липсват ОУ към него при действащото към момента на
постановяване на решението законодателство /чл. 26 ЗПК, вр.чл.4 ал.1 т.2/ цесия
би била недействителна, но обратно
действие на нормите на ЗПК не е предвидено. В настоящия казус са приложими само
нормите на ЗЗП, но съдът не установи нарушения в договора, представляващи неравноправни,
съответно нищожни клаузи.
За валидност на прехвърлянето е
предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписване в имотния регистър,
предвид обезпечаването на вземането с ипотека, което е било осъществено, видно
от представените доказателства. Съдът
приема, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника съгласно чл.99 ал.4
от ЗЗД, тъй като същата е уведомена за прехвърлянето още на 07.05.2014г.,
когато на осн. чл.171
ал.1 от ЗЗД
в СВ е вписан договора за цесия. Съгласно закона и съдебната практика, същото има само декларативно действие и именно то представлява съобщението до третите лица и длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането. Установеното в чл.99 ал.4 от
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено. В настоящото дело, видно от свидетелските показания на
служители на цедента, длъжникът е бил уведомен и чрез писмо, връчено при отказ, въпреки
обстоятелствата, че е извършено на работното му място. Длъжникът е бил уведомен
и в последствие чрез
искова молба, с която е инициирано производството по чл.422 от ГПК, като към
нея е приложен договорът за цесия и
уведомлението.
Съдът намира, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Установи се, че липсват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. По делото са приложени Уведомителни-писма покани от цесионера, обратни разписки и др. /стр.30 до 39/, нито едно от които не носи подписа на ответницата. На покана на стр.38 фигурират подписите на третото лице-помагач и бивш съпруг и неговия брат и съсобственик на ипотекирания имот- Валентин П.. Посочени са обстоятелства, че лицето адресат било намерено в сградата на РС-Шумен и отказало да получи уведомителното писмо. Предвид липсата на други доказателства, установяващи достигнало до знанието на ответницата обявяване на предсрочна изискуемост и предвид отношенията между удостоверилите отказа, съдът намира, че не се доказа, длъжницата да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
По въпроса дали е изискуемо в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК, е налице произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК НА ВКС. Приема се, че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелства, какъвто е настоящия казус, след като кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, което е предвидено и в процесния договор-чл.30 ал.1 б.“а“ и чл.30 ал.2 б.“а“. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В противен случай няма подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредитора изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника- кредитополучател. Предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което не е било осъществено в настоящия случай.
Съгласно
т.18 от Тълкувателното решение, след като фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това, само
на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните относно
солидарността на поетото задължение, предвид чл.32 ал.2 от СК/чл.25 СК отм./,
както и събраните във връзка с тях доказателства. За яснота, следва да се
отбележи, че законовата презумпция за солидарност на поетото задължение, предвид
съществувалия граждански брак между ответника и третото лице помагач и
посочения предмет на договора за погасяване на текущи битови нужди и
съществуващи задължения, не беше оборена.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да си присъдят разноски в размер на 1400,00 лв./адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК от Б.Й.Б. с ЕГН: ********** *** срещу Р.Д.П. с ЕГН: **********
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника в размер на 22 000лв./двадесет и две хиляди лева/, част от общо вземане в
размер на 45534,81лв., произтичащо от Договор за банков кредит № 12КР-АА-1982
от 05.07.2007г. сключен с трето лице Първа Инвестиционна Банка АД-гр.София и Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 28.04.2014г. с нотариална заверка на подписите, присъдена по ч.гр.дело №54/2015г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Б.Й.Б.
с ЕГН: ********** да заплати на Р.Д.П.
с ЕГН: ********** сумата 1400,00 лв./хиляда
и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски- адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице– помагач А.И.П. с ЕГН: ********** ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: