Р Е Ш Е Н И Е

136/23.2.2016г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на двадесет и първи януари , през две хиляди и шестнадесета година в състав :

Председател: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №997 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** срещу „Радокса“ ЕООД , ЕИК :*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от Р.Н.Р. , в която посочва , че ответникът е потребител на ел.енергия , с клиентски №*** , като към 30.07.2014 г. дължи сума в общ размер на 1066,59 лв. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, ул. ***, за което на основание чл. 410 от ГПК в ШРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№157/2015 г. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. Видно от приложената фактура , ответното дружество дължи процесните суми , поради което моли да бъде признато за установено , че ответникът дължи сумата 1 066,59 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението , както и извършените деловодни разноски . Моли да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че исковата молба е допустима, но счита предявените обективно съединени искове за неоснователни, както по основание, така и по размер. Оспорва отчетените показания, посочени във фактура № 0100270945/19.08.2013 г. Твърди, че отчитащият уред - електромера, собственост на ищцовото дружество не е минал метрологична проверка и същият е метрологичен негоден за отчет, което компрометира показанията му и прави претенцията на ищеца неоснователна.

Съдът, като съобрази становището на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от „Енерго-Про Продажби ” АД, заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№157/2015г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №62/26.01.2015г. , по силата на която е разпоредено ответникът , като длъжник да заплати на заявителя сумата от 1 391,59 лева , от която 936,71 лева – главница за доставена , но незаплатена ел.енергия по абонатен №*** и абонатен №*** , находящи се в гр.Шумен , ул.*** по фактура №100270945/19.08.2013г. , 129,88 лева – мораторна лихва от датата на падежа на задължението до 09.01.2015г. , ведно със законната лихва , от датата на подаване на заявлението , както и 325 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.422 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

По делото не е спорно , че ответникът е потребител на ел.енергия , в имот в гр.Шумен , ул*** . Основното възражение на ответника е , че СТИ не измерва правилно количеството потребена енергия , което води и до неправилно начисление на стойността и . По делото е назначена СТЕ , според която действително се установява , че е налице несъответствие между начисленото в процесната фактура количество потребена енергия и данните , които са предоставени на ВЛ от СМАРТ системата за дистанционен отчет. Вещото лице посочва , че му е предоставена с дата 27.10.2015г. , извадка от търговските регистри на електромер 1125071110217920 от СМАРТ система за дистанционен отчет , подписана от Началник «ДОСО» при «Енерго Про Мрежи» АД и специалист СМАРТ системи . Извадката е с данни на показания на електромера , както следва : от 12.03.2013г. – 7 889 кВтч нощна тарифа и 26 292 кВтч дневна тарифа , от 01.04.2013г. – 8 697 кВтч нощна тарифа и 28484 кВтч дневна тарифа , в резултат на което достига до извода , че потреблението за процесния период е дневна енергия 2 192 кВтч , което се равнява на 476,85 лева , нощна ел.енергия в размер на 808 кВтч или 94,09 лева , като общата сума която потребителят следва да заплати , включваща акциз по ЗАДС и ДДС е 692,33 лева , т.е. налице е съществено несъответствие между установеното от ВЛ и претенцията на ищеца . Последното според съда е индикация , че възраженията на ответника , касателно неизправност на СТИ са основателни . Както беше посочено по-горе в отговора по чл.131 от ГПК , ответникът своевременно прави възражение в тази насока , като твърди , че СТИ е неизправно и не е преминало задължителен метрологичен контрол . Задължението на ответното дружество да поддържа техническата изправност на СТИ, да ги заявява и представя за последваща проверка в БИМ произтича, както от нормата на чл. 44 от ЗИ, така и по силата на ОУ на ДПЕЕЕМ /чл. 34 - да извършва периодични проверки, респ. да заявява и да представя СТИ за последващ контрол съобразно изискванията на ЗИ и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/.В настоящият случай ищецът , което е в негова тежест , не е представил доказателства , от които да се установи , че СТИ , към момента на отчетния период да е бил метрологично годен, съобразно изискванията на цитираните по – горе правила, да отчита доставяваната на абоната ел. енергия. Необходимо е да се отбележи , неизвършването на посочените по-горе проверки , не презюмират задължително неизправност на електромера , но водят до задължение на ищеца да докаже , обичайно чрез техническа експертиза , че СТИ е изправно . По делото не е поискана , съответно назначена СТЕ , ето защо съдът достига до извода , че възражението на ответника за неизправност на СТИ се явява основателно , което прави претенцията неоснователна .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на оответника деловодни разноски , в размер на 210 лева .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** , иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че „Радокса“ ЕООД , ЕИК :*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от Р.Н.Р. , за признаване за установено , че „Радокса“ ЕООД , ЕИК :*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от Р.Н.Р. му дължи обща сума от 1 391,59 (хиляда триста деветдесет и един лева и петдесет и девет ст.)лева , от която 936,71 лева – главница за доставена , но незаплатена ел.енергия по абонатен №*** и абонатен №*** , находящи се в гр.Шумен , ул.*** по фактура №100270945/19.08.2013г. , 129,88 лева – мораторна лихва от датата на падежа на задължението до 09.01.2015г. , ведно със законната лихва , от датата на подаване на заявлението , както и 325 лева – деловодни разноски., за която има издадена Заповед №62/26.01.2015г. по ч.гр.д.№157/2015г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъжда „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, да заплати на „Радокса“ ЕООД , ЕИК :*** , сумата 210 (двеста и десет) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните .

СЪДИЯ: