Р Е
Ш Е Н
И Е
279/6.4.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четвърти
април 2016 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 80/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на А.А.Н.,
ЕИК : **********, с адрес ***, срещу И.И.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, без
посочено правно основание и цена от 1400 лева главница.
Ищецът сочи, че извършил ремонтни работи,
по възлагане на ответника, на покрив на жилищна сграда. Уговорено било
възнаграждение по 18 лв. на кв.м. За действително ремонтираната площ следвало
да се заплатят 2100 лева. Ответницата платила 700 лева и дължала остатъка от
1400 лева. Поради това ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати,
в едно с разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава
отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че не е сключвала и не
съществува твърдения договор за изработка, а приложения по делото протокол,
подписала при заплашване от страна на ищеца и трети лица.
В съдебно заседание, страните лично ответника и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
В неустановено време през 2015г. ищецът
и наети от него лица – двамата свидетели А. С. и Г. С. извършили ремонтни
дейности на покрив, на входа на жилищен блок, в който живее и ответницата.
Анализа на свидетелските показания, след отчитане на явната заинтересованост на
трима от тях, предвид родствената им връзка със съответните страни, сочи, че
ищеца постигнал договорка с двама от живущите във входа да извърши ремонт на
покрива за отстраняване на теч около асансьорна шахта, за сумата от 300 лева.
Те завели него и други лица при ответницата, която била касиер на етажната
собственост във входа и след като разбрала стойността на предлаганата услуга,
заявила на съседите и майсторите да правят ремонта. В хода на извършването му,
някои от живущите във входа пожелали извършване на допълнителни дейности, които
няма данни да са били действително извършени. След приключване на работата
ищецът и двамата свидетели отишли в жилището на ответницата и пожелали да им
бъде заплатена, за извършения ремонт, сумата от 2100 лева, поради цена от 18
лв./кв.м., твърдейки че са положили изолация на два пласта, върху площ от 60
кв.м.. Разразил се скандал между живущите във входа, ответницата и
„майсторите“, като под диктовката на ищеца тя написала приложения на л. 4 в
делото протокол и му предала цялата касова наличност на входа – 700 лева. След
закани, че ще се върнат за остатъка ищеца и свидетелите напуснали жилището на
ищцата.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи : За уважаване на предявения иск, следва
да са налице следните предпоставки – наличие на валидно правоотношение между
страните (валиден договор за изработка); ищецът да е изпълнил задължението си
по договора – изпълнил е работата, без отклонения от поръчката и тя е годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение; ответникът-поръчващ е
приел работата; размера на дължимото според договора възнаграждение. В
настоящия случай посочените не са налице и искът следва да се отхвърли, като
неоснователен. Между страните в производството не е бил сключван договор за
изработка. Последният предполага постигане съгласие между тях по съществените
му елементи – конкретна работа и цена. В случая не може да се приеме, че е
налице възлагане на работа от ответницата на ищеца. Тя само е била уведомена за
постигнато съгласие за някаква работа, при съществено различна цена от
претендираната, между ищеца и трети лица, а именно заради обявената цена се
съгласила да бъде извършена. Само за пълнота следва да се отбележи, че няма
никакви данни ответницата да е имала мандат от етажната собственост да сключи
подобна сделка. Така, тя въобще не е страна по договор с ищеца.
Даже и при много условности да се
приеме, че съществува договор за изработка, то не е налице приемане на
работата. То, предполага доброволно волеизявление на поръчващия, изразяващо одобрение
на резултата като съответен на договорения. Както се посочи, даже само заради
обстановката, подробно описана от свидетелите, в която е съставен споменатия
протокол, твърдяното за съдържащо се в него одобрение, е далеч от доброволно.
Последният, не съдържа и всички съществени елементи на твърдения договор, а и
развитието на облигационното правоотношение предполага сключването на договора
да предхожда изпълнението му.
Така обоснованият резултат от изхода на
спора, не е в противоречие с принципа за еквивалентност на престациите/при
допускане, че съществува договор/ и ищецът не следва да получи възнаграждение
за действително извършена работа по действителни цени, предвид наличието на
данни, че работата, не е годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение – показанията на свидетелите сочат, че и след ремонта покрива
тече и при слаб валеж.
При така посоченият изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените
в настоящото производство разноски, в размер на 300 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.А.Н., ЕИК : **********, с адрес ***, срещу И.И.Й., ЕГН : **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
възнаграждение за приета работа по договор за изработка от 12.12.2015г., за
сумата от 1400 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.А.Н.,
ЕИК : **********, с адрес ***, да заплати на И.И.Й., ЕГН : **********, с адрес ***,
сумата от 300 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :