Р Е Ш Е Н И Е

360/4.5.2016г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 21 (двадесет и първи) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 93 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Еос матрикс” ЕООД гр. София твърди, че на 01.07.2013 г. между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата Н.И.П. бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на същия, на последната била предоставена сума в размер на 1000,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от П. да възлиза на 1540,00 лв., разсрочена на 20 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. На 30.06.2014 г. между ищеца и „Оптимал кредит“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на „Еос матрикс“ ЕООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу П.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последната била уведомена за извършеното прехвърляне. След уведомяването, ответницата погасила част от дължимите суми. Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 227,00 лева. Освен това, към 13.10.2015 г. П. дължала договорна лихва в размер на 108,00 лв., както и такси/разноски, възлизащи на 754,00 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, П. подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на ШРС: в размер на 227,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г.; в размер на 108,00 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г., в размер на 754,00 лв., представляващо такси/разноски по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г.; законната лихва върху сумата 227,00 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 13.10.2015 г. до окончателното плащане. Претендира и разноските по настоящото исково производство и в заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, същата признава, че дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми, като заявява, че не изпълнявала задълженията си поради липса на парични средства и признава предявените искове.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Еос матрикс” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Н.И.П. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1421/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2648/2015 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът, по искане на ищеца, постановява решение при признание на иска, когато ответникът признае иска.

В първото по делото заседание на 21.04.2016 г., съдът с определение, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, е прекратил съдебното дирене и е допуснал постановяване на решение при признание на исковете, поради наличието на предпоставките по цитираната разпоредба, при липса на отрицателните такива по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно: признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави и признанието е на права, с които ответницата може да се разпорежда.

Предвид така установеното от правна страна, съдът намира, че всеки от исковете се явява основателен. Ето защо, ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЗНАНИЕТО на всеки от исковете и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на „Еос матрикс” ЕООД гр. София от Н.И.П. за: парична сума в размер на 227,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане; парична сума в размер на 108,00 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г.  и за парична сума в размер на 754,00 лв., представляващо такси/разноски по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г.;, за плащането на които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1421 от 27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Еос матрикс” ЕООД направените разноски по настоящото исково производство в размер на 300,00 лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства и по заповедното производство в размер на 25,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.П. с ЕГН **********,*** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1715, обл. Шумен, район Витоша, ж.к. „***”, ул. „***“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от Н.И.П. в размер на 227,00 лв. (двеста двадесет и седем лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1421/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.П. с ЕГН ********** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от Н.И.П. в размер на 108,00 лв. (сто и осем лева), представляващо парично задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1421/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.П. с ЕГН ********** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София с ЕИК 131001375, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от Н.И.П. в размер на 754,00 лв. (седемстотин петдесет и четири лева), представляващо такси/разноски по договор за кредит от 01.07.2013 г., сключен между „Оптимал кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.06.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1421/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА Н.И.П. да заплати на „Еос матрикс” ЕООД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева).

ОСЪЖДА Н.И.П. да заплати на „Еос матрикс” ЕООД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на ШРС в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 2648/2015 г. по описа на ШРС, ХIII-ти състав ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: