Р Е Ш Е Н И Е

562/26.7.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №111 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два осъдителни иска, от които един главен – с правна квалификация чл.537 от ТЗ, във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ и един, предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правна квалификация чл.537 от ТЗ, във вр. с чл.534, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.В.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.Р. Б. от ШАК срещу Ю. Б.Г., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., с ЕГН**********,***.

Ищецът твърди, че по силата на Запис на заповед от 01.02.2010 год. наследодателят на ответника – Б. Ю. Г. се задължил да му заплати на падежа на посочения запис на заповед – 01.06.2010 год. сумата от 7840 лева. Тъй като ответникът починал преди да изпълни задължението си насочва иска срещу единствения му наследник, който е приел наследството по опис. Предявява настоящия иск, като моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 7480 лева, представляваща дължима сума по издадения запис на заповед с настъпил падеж на 01.06.2010 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, в случай, че ответникът направи възражение за изтекла давност по смисъла на чл.531, ал.1 от ТЗ и бъде отхвърлен първия предявен иск, моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 7840 лева, с която неоснователно се е обогатил в негова вреда в резултат на изгубването на иска по чл.531, ал.1 от ТЗ, поради изтекла давност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Моли ответника да бъде осъден да му заплати и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат иска. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по главния иск, като твърди, че същата е изтекла на 01.06.2013 год. В същото време твърдят, че записа на заповед е издаден, като обезпечение във връзка с възникнало между наследодателя на ответника и ищеца каузално правоотоншение, а именно – договор за паричен заем в размер на 7840 лева, който е бил предоставен от ищеца на наследодателя на ответника. В същото време твърдят, че наследодателя на ответника приживе е започнал плащане на договора и изцяло е изплатил посоченото задължение. Считат, че каузалното правоотношение също е погасено поради изтекла погасителна давност, като и по отношение на него правят възражение за изтекла давност на основание чл.120 от ЗЗД.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно със своя законен представител и с упълномощени представители – адв.П.П. и адв.Л. П. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Запис на заповед от 01.02.2010 год. наследодателят на ответника – Б. Ю. Г. се задължил да заплати на ищеца М.В.Д. на падежа на посочения запис на заповед – 01.06.2010 год. сумата от 7840 лева. Посочената сума била предмет на предоставен от ищеца на наследодателя на ответника паричен заем в размер на посочената сума. Бащата на ответника починал на 16.04.2014 год.. Видно от приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.№3023/19.08.2014 год. негов единствен наследник бил неговия син Ю. Б.Г.. С Определение №3428 от 18.12.2014 год. по ЧГД №2179/2014 год. по описа на ШРС било вписано приемане от страна на ответника Ю. Б.Г., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г. по опис на наследството, оставено от Б. Ю.ов Г..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от: Запис на заповед, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Определение №3428/18.12.2014 год. по ГД №2179/2014 год. по описа на ШРС, Удостоверение за вписване на приемането на наследството по опис, Удостоверение за наследници, Препис – извлечение от акт за смърт, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, както и на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК чрез отговор на поставени от ответната страна въпроси.

По делото като свидетели са разпитани и лицата Д. В. Д. и К. К. К.. В същото време съдът намира, че показанията на същите не следва да бъдат кредитирани, с оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл.164, ал1., т.4 от ГПК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно трайната съдебна практика, свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения са недопустими. При поето задължение за плащане по менителничния ефект, признаване на каузалното правоотношение от длъжника и възражение за погасяване на паричното задължение чрез плащане, погасяването на редовно възникналото менителнично задължение по издадена в полза на кредитора ценна книга следва да бъде доказано с допустимите доказателствени средства - писмени доказателства, съдебно-счетоводна експертизи, но не и със свидетелски показания, които са недопустими съгласно чл.164, ал. 1, т.4 ГПК. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл.164, ал.2 ГПК, съгласно която свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства, каквото съгласие в конкретния случай ищецът не е изразил, а изрично се е противопоставил на заявеното доказателствено искане. Доколкото ответникът по иска в настоящото производство не оспорва възникването на задължаването по процесния запис на заповед в качеството на наследник на неговия издател, е недопустимо със свидетелски показания да установи погасяване на паричното задължение, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. В тази връзка, независимо от факта, че посочените гласни доказателства са били допуснати и събрани, то същите поради изложените по-горе правни съображения не следва да бъдат обсъждани и кредитирани. В подкрепа на този извод е константната съдебна практика и по-конкретно Определение №745 от 22.11.2011 год. на ВКС по т.д. №140/2011 год., II т.о., ТК, Решение №190 от 23.01.2014 год. на ВКС по т.д. №483/2012 год., I т.о., ТК и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно трайно установената практика на ВКС записът на заповед, макар и да е абстрактна сделка, се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Менителничното правоотношение възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземането, произтичащо от друго каузално правоотношение. Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. Ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то поемателя по записа на заповед, следва да докаже фактите, от които вземането произтича, включително и каузалното правоотношение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №173/12.01.2011 год. на ВКС по т.д. №901/2009 год., І т.о., ТК, Решение №149/05.11.2010 год. на ВКС по т.д. №49/2010 год., І т.о., ТК, Решение №105 от 13.07.2012 год. на ВКС по т.д. №564/2011 год., ІІ т.о., ТК, Решение №195 от 30.11.2009 год. на ВКС по т.д. №299/2009 год., ІІ т.о, ТК, Решение №121 от 01.07.2009 год. на ВКС по т.д. №55/2009 год., ІІ т.о., ТК и др.

В настоящия случай, ответната страна в отговора на исковата молба е изложила твърдения, че задължението по процесния запис на заповед е възникнало по повод осъществявани между ищеца и наследодателя на ответника облигационни отношения, по силата на които М.В.Д. е предоставил в заем на лицето Б. Ю. Г. сумата от 7840 лева. С оглед направеното твърдение за наличие на каузална сделка, за обезпечение на която е издаден и процесния запис на заповед, за ищеца, в качеството му на кредитор е възникнало задължението да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение. В тази връзка и с оглед разпределение на доказателствената тежест ищецът е следвало да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които в настоящия случай могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора и наличие на евентуално плащане.

В настоящия случай от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че между ищеца и наследодателя на ответника са съществували валидни облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях договор за заем, за обезпечаване на който е бил издаден и приложения по делото запис на заповед. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ищецът в дадените от него обяснения, дадени по реда на чл.176 от ГПК чрез отговор на поставени от ответната страна въпроси, признава факта, че между него и наследодателя на ответника е имало сключен неформален договор за заем, по силата на който е предал на лицето Б. сумата от 7840 лева.

При преценка на главния иск съдът съобрази обстоятелството, че в срока за отговор на исковата молба от страна на ответника е направено възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. В тази връзка, имайки предвид, че записът на заповед е с падеж 01.06.2010 год., се налага извода, че предвидената в разпоредбата на чл.531, ал.1 от ТЗ тригодишна давност е изтекла на 01.06.2013 год. Следователно ищецът е загубил правото си на пряк иск по чл.531, ал.1 от ТЗ, поради което първият предявен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

А с оглед на изложеното за съда се поражда задължение да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ.

Съгласно трайно установената съдебна практика изгубеното право на иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, поради изтекла давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, е онзи достатъчен юридически факт, от който за приносителя на записа на заповед възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ. Кондикционният иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване се различава съществено от исковете по чл.55-59 от ЗЗД и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпроса за наличие на размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, т.е. за степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, тъй като такава размяна няма, предвид специфичността на менителничните правоотношения. В гражданското право не се допуска при възмезден договор да се иска връщане на получената от едната страна имуществена престация, защото насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на погасителната давност. В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на гражданското право, а именно, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи принудително имуществената престация. Обратно, специалният иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите на запис на заповед, или менителница, които менителнични искове са погасени по давност /прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършили необходимите действия за запазване на правата си по тях /преюдицирани менителнични ефекти/, и това право на иск възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед, или чека. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на записа на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност. В подкрепа на изложеното е константната съдебна практика, обективирана в Решение №135 от 20.12.2010 год. на ВКС по т.д. №13/2010 год., I т.о., ТК, Решение №133 от 05.07.2013 год. на ВКС по т.д. №104/2011 год., II т.о., ТК, Решение №74 от 10.07.2012 год. на ВКС по т.д. №119/2011 год., II т.о., ТК, Решение №110 от 08.11.2010 год. на ВКС по т.д. №949/2009 год., I т.о., ТК, Решение №132 от 17.06.2010 год. на ВКС по т.д. №161/2009 год., II т.о., ТК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и същите са задължителни за съда.

Безспорно се установява от материалите по делото, че представения от ищеца запис на заповед е редовен от формална страна, доколкото същият съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл.535 от ТД реквизити. В тази връзка съдът не споделя възражението, изложено от ответната страна в писмените бележки, че записът на заповед не съдържа посочване на трите имена на издателя на документа. При запознаване с текста на същия се установява по безспорен начин, че ясно са посочени трите имена на лицето Б. Ю. Г.. В същото време разпоредбата на чл.535, т.7 от ТЗ не изисква задължително посочване на трите имена на издателя на записа на заповед, а само неговия подпис, поради което съдът намира, че представения запис на заповед не страда от посочените пороци и същият се явява редовен от външна страна.

Безспорно се установява, че посочената в записа на заповед сума е била предадена от ищеца на наследодателя на ответника. В тази насока са обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК чрез отговор на поставени от ответната страна въпроси, в които същият признава факта, че между него и наследодателя на ответника е имало сключен неформален договор за заем, по силата на който е предал на лицето Б. сумата от 7840 лева. В подкрепа на този извод е и направеното в отговора на исковата молба признание от ответната страна, че записът на заповед е бил съставен за обезпечаване на получена от наследодателя на ответника сума в размер на 7840 лева във връзка с твърдяното от тяхна страна каузално правоотношение, представляващо договор за заем.

От страна на ответника не бе проведено пълно доказване на факта на извършено плащане на посочената в записа на заповед сума или на част от нея. В този смисъл съдът по изложените по-горе съображения намира, че не следва да бъдат кредитирани събраните в тази насока гласни доказателства с оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК и липсата на изразено съгласие на основание разпоредбата на чл.164, ал.2 ГПК от ищцовата страна. За прецизност следва да бъде посочено, че независимо от изложеното, посочените свидетели не установяван наличие на плащане на дължимата главница или част от нея от страна на наследодателя на ответника, а само факта, че посочената сума е била дадена в заем от ищеца на наследодателя на ответника и че последният е заплащал суми, представляващи дължими лихви върху главницата.

Съдът не споделя твърденията на ответната страна, че вторият предявен в условията на евентуалност иск също е погасен по давност. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.534, ал.2 от ТЗ, съгласно която искът по чл.534, ал.1 от ТЗ се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека. В настоящия случай, имайки предвид, че записът на заповед е с падеж 01.06.2010 год., то ищецът е загубил правото си на пряк иск, считано от 01.06.2013 год. с изтичане на визирания в разпоредбата на чл.531, ал.1 от ТЗ тригодишен давностен срок. Следователно от тази дата – 01.06.2013 год. започва да тече тригодишния срок по чл.534, ал.2 от ТЗ. Същият е изтекъл на 01.06.2016 год., но исковата молба е депозирана в деловодството на ШРС на 25.01.2016 год., т.е. преди изтичане на срока.

А с оглед на изложеното съдът намира, че иска с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 7840 лева, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от негова страна разноски в настоящото производство в размер на 1043.60 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора на ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Д., с ЕГН**********,*** срещу Ю. Б.Г., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., с ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.537 от ТЗ, във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ, с който се иска осъждане на Ю. Б.Г., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., с ЕГН**********, в качеството му на наследник на лицето Б. Ю.ов Г., с ЕГН********** да заплати на М.В.Д., с ЕГН********** сумата от 7840 лева /седем хиляди осемстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща дължима сума по запис на заповед от 01.02.2010 год., с падеж 01.06.2010 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Ю. Б.Г., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., с ЕГН**********,***, в качеството му на наследник на лицето Б. Ю. Г., с ЕГН********** да заплати на М.В.Д., с ЕГН**********,*** сумата от 7840 лева /седем хиляди осемстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл.534, ал.1 от ТЗ, произтичащо от погасяване на правата по запис на заповед от 01.02.2010 год., с падеж 01.06.2010 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ю. Б.Г., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., с ЕГН**********,*** да заплати на М.В.Д., с ЕГН**********,*** на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1043.60 лева /хиляда четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените от негова страна в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: