Р Е Ш Е Н И Е

332/20.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети април две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 131 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от П.Г.П. с ЕГН ********** с адрес ***5, със съдебен адрес ***, *****, чрез адв. Г.Б. от ШАК срещу С.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.150 от СК.

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали родено едно дете – син И., към момента на шест години. Родителите се разделили на 01.10.2013г., като от този момент досега грижите за детето били поети изцяло от майката. Ищцата и детето живеят в дома на бабата на детето по майчина линия, която я подпомагала активно в грижите за него. С решение по гр.д.№ 3166/2013г. ШРС ответника бил осъден да заплаща издръжка в размер на 90 лв. Предвид, че досега няма произнасяне по въпросите свързани с детето, за майката възниквал правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на И., местоживеенето на детето да е на адреса на баба му по майчина линия, като личните контакти с баща му да бъдат всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, първата половина на всяка училищна ваканция, както и по един ден за Коледа и Великден. Моли се размера на издръжката да бъде променен от 90 лв. на 200 лв. месечно, с падеж първо число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения месечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява адв. Г.Б. от ШАК, като поддържа иска, ведно с предложеното от ответника разширяване на режима на лични контакти касателно вземането на детето за периода на Коледните празници. Моли се за изцяло уважаване на исковете.

Ответника не се явява лично в съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е депозирано становище за разглеждането му в отсъствието на страната, прави се искане за разширяване режима на лични контакти, признава се иска по чл.127 от СК, като по отношение на издръжката се признава иска до размера на 120 лв.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните живеели на семейни начала, като имали общо дете – син И., роден на ***г., сега на шест години. Родителите се разделили окончателно през месец октомври 2013г., като от този момент досега грижите за детето полагала единствено ищцата, с подкрепата на своята майка и сестра. Майката и детето живеели на адреса на бабата по майчина линия в гр.*****. Бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 90 лв. с Решение № 438/05.06.2014г., видно от приложеното гр.д. № 3166/2013г. по описа на ШРС. Между бащата и детето се осъществяват редки срещи, като същият изплаща към момента само издръжката си, без да предоставя подкрепата си по друг начин. Видно от Удостоверение № 02/11.01.2016г. от „Херти“ АД, ищцата реализира брутен доход в общ размер на 5 359.04 лв. за цялата 2015г. Ответника е представил удостоверение № 5/28.03.2016г. за дохода си за два месеца, който възлиза на общо 606.53 лв., като работи като шофьор на товарен автомобил към „Форест 2012“ ЕООД.

По делото е приет социален доклад за условията, в които е отглеждан И., както и са разпитани свид. В.А.Й. – майка на ищцата и М. Г.П. – сестра на ищцата. Съдът кредитира показанията на същите, като вътрешно безпротиворечиви, съобразявайки пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид родствената връзка с ищцата. Съдът не кредитира показанията им по отношение на имущественото положение на ответника, както и на средствата за извънкласни занимания на детето изплащани месечно, тъй като почиват изцяло на предположения.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото.

По отношение на иска по чл.127, ал.2 от СК: Между страните няма разногласия по въпроса кой от тях следва да упражнява родителските права спрямо общото им дете, тъй като и двамата се съгласяват, че тези права следва да се възложат на ищцата. Както решението на страните, така и установената по делото фактическа обстановка обосновават основателността на предявения в тази насока иск, тъй като по делото стана ясно, че още от раждането на детето майката е осъществявала преимуществената част от фактическите грижи, свързани с неговото отглеждане, както и че в това отношение може да разчита на помощта на своята майка и сестра. Социалният доклад сочи, че И. е силно привързан към своята майка и роднините си по майчина линия. Детето контактува и с баща си, като играят заедно и ходят на кафе. Ищцата полагала качествени грижи за неговото отглеждане и му е предложила сигурна и спокойна семейна среда, като в достатъчна степен се разкриват нейните високи родителски качества и способността й да се справи и за в бъдеще с основната част от задълженията си. Страните са постигнали съгласие и по останалите пунктове, посочени в разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК – местоживеене на детето и режима на лични контакти.

Предвид което и съдът намира, че иска по чл.127, ал.2 от СК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно с предложеното изменение в режима на лични контакти, с което и двете страни са съгласни.

По отношение на иска по чл.150 от СК: Единствения спорен момент между страните е именно размера на издръжката, която ищцата претендира, а именно да бъде увеличена на 200 лв. В становището по хода на делото, ответникът сочи, че размера на издръжката, която може да дава на детето, без да го затрудни бил 120 лв.

Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК при иск за изменение на определена от съда издръжка с правна квалификация по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от две години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. В бъдеще ще бъдат необходими и повече средства за учебни помагала и пособия, предвид, че детето ще бъде ученик в първи клас. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Следва да се отчете, че детето живее при майката и по-голямата част от разходите се падат върху нея. Следва да се отчете и материалното положение на двамата родители – и двамата работят и реализират месечни трудови доходи от безсрочна трудова заетост. Съдът съобразява и факта, че ответникът няма задължения за издръжки към други лица към момента, освен към малолетното си дете. Показанията на свидетелите за разходи за допълнителни занимания на детето, почиват на предположения, поради което не би могло да обосноват и по-високия размер на издръжка дължима от бащата. Съдът намира, че след съвкупната преценка на доказателствата по делото и предвид нуждите на детето общия размер на издръжката следва да бъде определен на 280 лв., като ответникът следва да поеме по-голямата част от нея - в размер на 180 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Ето защо съдът намира, че е налице изменение на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена, но в посочения по – горе размер. Претендирания размер от 200 лв. от страна на ищцата не беше доказан по делото, тъй като не бяха ангажирани доказателства за настъпването на съществена промяна в доходите на бащата, както и на обстоятелствата по отношение на детето (извън възрастта или икономическите условия в страната), които да обосновават издръжка в претендирания размер. Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 27.01.2016г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до първо число на месеца, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

Ответникът дължи държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 129.60 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид, че не е направено искане от ищцата за присъждане на разноските по делото, съобразно уважената част на претенциите, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По делото не се правят искания за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И. С. И. с ЕГН ********** на майката П.Г.П. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес гр.*****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето И. С. И. с ЕГН ********** с бащата С.И.С. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на всяка училищна ваканция, Коледните празници и един ден от Великденските празници.

ИЗМЕНЯ размера на постановената по гр.д.№ 3166/2013г. на ШРС издръжка, дължима от С.И.С. с ЕГН ********** ***, в полза на детето И. С. И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.Г.П. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 90 лв. (деветдесет лева) на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба -27.01.2016г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180 лв. до пълния му размер от 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.И.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 129.60 лв. ( сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: