Р Е Ш Е Н И Е

 

391/17.5.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, ІХ-ти състав, в публично заседание, на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 154/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Булкорп“ ООД – гр. Разград, против „Билдингстрой експрес“ ЕООД, гр. Шумен, в която са предявени в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва: обуславящ иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, приложим с оглед разпоредба на чл. 288 ТЗ и цена 22 565.87 лв. представляваща стойност на получени търговски доставки, по фактури № 2474/10.09.2014 год. ; № 2648/29.10.2014 год.; № 2649/29.10.2014 год.; № 2650/29.10.2014 год.; № 2651/29.10.2014 год., и обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, приложим с оглед разпоредба на чл. 288 ТЗ и цена 2 929 лв., представляваща обезщетение, в размер на законната лихва върху главното парично вземане, за периода от падежа на всяка фактура до 30.01.2016 г., ведно с искане за законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателно плащане на сумите.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на производството, навеждайки следните фактически твърдения:

На 28.03.2014 год. между страните бил сключен Договор за търговска продажба за обект „Консервационни и реставрационни работи на владетелска базилика и дворцова църква“ в ИАР „Велики Преслав“, по силата на който ответникът възложил на ищеца изработка, доставка и монтаж на стъклени изделия срещу уговорено възнаграждение в размер на 129 076,43 лева. Уговорено било дейностите да бъдат извършвани в 45-дневен срок от получаване на авансово плащане при всяка конкретна доставка въз основа проформа фактура. Твърди се, че било уговорено незабавно плащане след изпълнение на договореното и издаване на окончателна фактура. С проформа фактура № 90/14.08.2014 г. ответникът възложил работи на обща стойност 17 796,00 лева, с ДДС, като на 18.08.2014 г. платил авансово сумата 10 677,60 лева. След извършване на монтажа било съставена фактура за окончателно плащане № 2474/10.09.2014 г. на стойност 7 118,40 лева. Плащане по тази фактура не било извършено от ответника в уговорения срок. С проформа фактура № 92-1/15.08.2014 г. ответникът възложил работи на обща стойност 12 773,35 лева, като на 05.09.2014 г. заплатил авансово сумата от 7 640,01 лева. След извършване на монтажа била съставена фактура за окончателно плащане № 2651/29.10.2014 г. на стойност 5 133,35 лева. Плащане по тази фактура не било извършвано от ответника в уговорения срок. С проформа фактура № 93/15.08.2014 г. ответникът възложил работи на обща стойност 6 059,83 лева с ДДС, като на 18.08.2014 г. заплатил авансово сумата от 3 635,90 лева. След извършване на монтажа било съставена фактура за окончателно плащане № 2650/10.09.2014 г. на стойност 2 423,93 лева. Плащане по тази фактура не било извършено от ответника в уговорения срок. С проформа фактура № 94/15.08.2014 г. ответникът възложил работи на обща стойност 5 602,85 лева, като на 05.09.2014 г. платил авансово сумата от 3 361,57 лева. След извършване на монтажа била съставена фактура за окончателно плащане № 2649/29.10.2014 г. на стойност 2 241,05 лева. Плащане по тази фактура не било извършвано от ответника в уговорения срок. С проформа фактура № 95/15.08.2014 г. ответникът възложил работи на обща стойност 14 122,86 лева, като на 05.09.2014 г. платил авансово сумата от 8 473,72 лева. След извършване на монтажа било съставена фактура за окончателно плащане № 2648/29.10.2014 г. на стойност 5 649,14 лева. Плащане по тази фактура не било извършвано от ответника в уговорения срок. Твърди се, че на 06.02.2015 г. ищецът поканил ответника да плати доброволно дължимите суми, но и до настоящият момент такова не последвало. Ищецът счита, че ответника дължи лихви за забава по отделните фактури, както следва: по фактура № 2474/10.09.2014 г., с главница 7 118 лева, за периода от 17.09.2014 г. до 30.01.2016 г. - 992 лева; по фактура № 2648/29.10.2014 г., с главница 5 649 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г. - 708 лева; по фактура № 2649/29.10.2014 г., с главница 2 241 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г. - 281 лева; по фактура № 2650/29.10.2014 г., с главница 2 423 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г. - 304 лева; по фактура № 2651/29.10.2014 г., с главница 5 133 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г. - 644 лева. Ищецът иска осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 22 565.87 лева, считано от деня на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът „Билдингстрой експрес“ ЕООД подава писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за недопустими поради липса на материално правна предпоставка за предявяването им и неоснователни. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани писмени доказателства, като в хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ. От заключението на вещото лице, се установява, че по проверени счетоводни документи, процесиите фактури са осчетоводени по счетоводните регистри и са описани в дневниците на покупките и справките – декларации по ДДС за данъчни периоди, подробно описани в констативно-съобразителната част, както на ищцовото, така и ответното дружества. По същите фактури от ответното дружество е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. По процесиите фактури не са установени плащания, като задължението на ответника е в общ размер 22 565,87лв., както следва: 1/по ф-ра № 1000002474/10.09.2014г. – 7 118,40лв.; 2/по ф-ра № 1000002648/29.10.2014г. – 5 649,14лв.; 3/по ф-ра № 1000002649/29.10.2014г. – 2 241,05лв.; 4/по ф-ра № 1000002650/29.10.2014г. – 2 423,93лв. и 5/по ф-ра № 1000002651/29.10,2014г.5 133,35лв. Според заключението на вещото лице размерът на следващата се мораторна лихва по всяка от процесиите фактури е в общ размер 2 930,85лв., както следва: 1/по ф-ра № 000002474/10.09.2014г., за период от 17.09.14г. до 30.01.16 г. - 992,42лв.; 2/по ф-ра № 1000002648/29.10.2014г., за период от 06.11.14г. до 30.01.16г. - 708,88лв.; 3/по ф-ра № 1000002649/29.10.2014г., за период от 06.11.14г. до 30.01.16 г. - 281,22лв.; 4/по ф-ра № 1000002650/29.10.2014г., за период от 06.11.14г. до 30.01.15г. - 304,17лв. и 5/по ф-ра № 1000002651/29.10.2014г.,за период 06.11.14г. до 30.01.15г. - 644, 16 лв.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Относно обуславящия иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 22 565.87 лв.

Страните са търговци, предвид което отношението между тях има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на поръчващия, който следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение - плащане на цената. В процесния случай правния спор между страните е относно наличието на валидно правоотношение по сключен договор за изработка, както и по изпълнение задължението на ищеца за предаване на стоката във фактическата власт на ответника, което обуславя отказа на същия да плати, като изпълнителят е този, който трябва да установи релевантните факти: наличие на валидно правоотношение и, че е изпълнил задължението си - предаване на стоката във фактическата власт на приобретателя, а поръчващия не следва да доказва твърдян от него отрицателен факт - неполучаване на доставката. За установяване на релевантните факти ищцовата страна представя писмени доказателства, като: 1/ф-ра № 1000002474/10.09.2014г.; 2/ф-ра № 1000002648/29.10.2014г..; 3/ф-ра № 1000002649/29.10.2014г.; 4/ф-ра № 1000002650/29.10.2014г. и 5/ф-ра № 1000002651/29.10,2014г.. Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства. Относно доказателственото значение на фактурата за сключването на договора за търговска сделка, респективно за доказване съществуване задължението на поръчващия и като основание за плащане на уговорената в договора цена, настоящият състав на ШРС намира, че следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат, като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. В тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, от което се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и по същите ответникът е ползвал правото на данъчен кредит. С практика на ВКС, по чл. 290 ГПК, е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване, както на договор за търговска доставка, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, така и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл са: Решение № 96/26.11.2009г., ТД № 380/2009г., I т. о.; Решение № 46/27.03.2009г., ТД № 454/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г., ТД № 593/2009г., II т. о.; Решение № 166/26.10.2010г., ТД № 991/2009г., II т. о.; Решение № 23/07.02.2011г., ТД № 588/2010г., II т. о.; Решение № 30/08.04.2011г., ТД № 416/2010г., I т. о. и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че след като процесните фактури са отразени в търговските книги и осчетоводени от поръчващия, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит, се доказва съществуване задължението на получателя на стоките и/или услугата. С редовното отразяване от ответника в счетоводството му на процесните фактури, като непогасено задължение към ищеца следва, че ответникът е признал, приел и потвърдил извършената доставка. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по процесните фактури, по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на твърдяната от ищеца търговска сделка, по силата на която ответникът е приел извършената в негова полза доставка, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати на ищеца дължимата по нея цена в общ размер 22 565.87 лв., с ДДС. Волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по нея, е дадено с действията по приемане на фактурите, което приемане безспорно се установи по делото от ССчЕ. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетите фактури - в случай на противопоставяне е следвало да върне фактурите на издателя и му противопостави конкретни възражения по сделката, както и в петдневен срок от констатиране на съответното данъчно събитие /недоставка/, да издаде кредитно известие. В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че не се е ангажирал с ищеца и между страните не е налице валидно правоотношение по сключен договор за изработка. Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил в цялост и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури, както следва: 1/ ф-ра № 1000002474/10.09.2014г.; 2/ ф-ра № 1000002648/29.10.2014г..; 3/ ф-ра № 1000002649/29.10.2014г.; 4/ ф-ра № 1000002650/29.10.2014г. и 5/ ф-ра № 1000002651/29.10,2014г.. По изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан за установения по делото неплатен размер от 22 565.87 лв., с ДДС, дължим за доставени на ответника подробно описани в тях стоки и по този иск следва да се постанови положително решение, като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Относно обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 2 929 лв.

Предвид основателността на обуславящата искова претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главното парично задължение. Мораторната лихва, по правната си природа, е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая, от една страна, ищецът претендира мораторна лихва, за периоди от падежа на всяка фактура до 30.01.2016 г., в общ размер 2 929лв., а от друга страна прилага към исковата молба покана за доброволно плащане изх. № 57/06.02.2015г. /лист 42 от делото/, в която определя срок за доброволно изпълнение до 13.02.2015г., връчена на представител на ответника на 16.02.2015г., съгласно обратна разписка /лист 43 от делото/. Същевременно от приложения Договор за изработка, доставка и монтаж на стъклени изделия /лист 7 и 8 от делото/, раздел „Цени и плащания“, от чл. 3 до чл. 7, се установява, че страните са договорили в чл. 4: „Авансово плащане“ – 64.538,21 лева, с ДДС, като потвърждение на договора; в чл. 5: „Междинни плащания“ – 58.084,39, с ДДС, дължими при всяка частична доставка на обекта и в чл. 6: „Окончателни плащания“ – 6 453,83 лева, до седем дни след последна доставка. Предвид последното, че окончатените плащания следва да бъдат извършени до седем дни след последна доставка, съдът намира денят за изпълнението на задължението на поръчващия да е определен и в този смисъл, за да се приеме, че той изпада в забава не е необходимо да бъде поканен от кредитора. По делото е установено, че по договора са извършени „Авансови плащания“, в общ размер 33 778.80, на пет транша: 1/на 18.08.2014 г. е платена сумата 10 677,60 лева; 2/на 05.09.2014 г. е платена сумата 7 640,01 лева; 3/на 18.08.2014 г. е платена сумата 3 635,90 лева; 4/на 05.09.2014 г. е платена сумата 3 361,57 лева. и на 05.09.2014 г. е платена сумата 8 473,72 лева.; „Междинни плащания“ не са извършени, а срокът за „Окончателни плащания“ е изтекъл на 06.11.2014г. – седем дни след последна доставка, когато са съставени четири от процесните пет фактури: ф-ра № 1000002648/29.10.2014г..; ф-ра № 1000002649/29.10.2014г.; ф-ра № 1000002650/29.10.2014г. и ф-ра № 1000002651/29.10.2014г. и с които е прието изпълнението на спорното вземане. От установеното съдът намира, че тъй като денят за изпълнение задължението на поръчващия да плати е определен, като „седем дни след последна доставка“ и не се касае за безсрочно задължение, при което длъжникът е в забава, след като бъде поканен, приема, че периодът за забава относно обезщетението, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е от 06.11.2014г. до 29.01.2016г. /датата на завеждане на исковата молба/. За този период размерът на мораторната лихва върху дължимите 22 565.87 лв., възлиза на 2 825.41 лева – определен служебно посредством програмен продукт „Лихвен калкулатор“. Предвид изложеното съдът намира обусловения искът, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за доказан в този размер, като в останалата част до предявения размер 2 929 лв., за периоди: по фактура № 2474/10.09.2014 г., от 17.09.2014 г. до 30.01.2016 г.; по фактура № 2648/29.10.2014 г., от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г.; по фактура № 2649/29.10.2014 г., от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г.; по фактура № 2650/29.10.2014 г., от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г.; по фактура № 2651/29.10.2014 г., от 06.11.2014 г. до 30.01.2016 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Относно разноските: Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски, в общ размер 3 652.63 лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Осъжда „Билдингстрой експрес“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, да плати на „Булкорп“ ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Паркова“, № 38а, сумата 22 565.87 лв., представляваща стойност на получени търговски доставки по фактури, както следва: № 1000002474/10.09.2014г.; № 1000002648/29.10.2014г.; № 1000002649/29.10.2014г.; № 1000002650/29.10.2014г. и № 1000002651/29.10.2014г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2016г., до окончателно плащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Осъжда „Билдингстрой експрес“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, да плати на „Булкорп“ ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Паркова“, № 38а, сумата 2 825.41 лева, представляваща обезщетение, в размер на законната лихва върху главното парично вземане в размер на 22 565.87 лв., за периода 06.11.2014г. до 29.01.2016г. /датата на завеждане на исковата молба/, на основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като отхвърля иска за сумата 103.59 лева., представляваща разлика до предявения размер от 2929 лева, като неоснователен.

Осъжда „Билдингстрой експрес“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, да плати на „Булкорп“ ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Паркова“, № 38а, сумата 3 652.63 лева, представляваща разноски в настоящото производство, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: