Р
Е Ш
Е Н И Е
510/6.7.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четвърти юли 2016
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 180/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове,
за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от
пълномощник на Г.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно
основание и цена от 9130 лева.
Ищецът сочи, че
имал вземане срещу ответника за сумата от 9130 лева, представляваща 2400 лева
неплатен наем за 2015г., по договор за наем на недвижим имот и 6730 лева вреди
причинени от наемателя на вещи в имота и по него. За така твърдяното вземане
кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение.
Срещу издадената заповед по ЧГД № 3447/2015г., ответника възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото
производство.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договора, а и в същия не били
описани движими вещи и при неплащане на месечен наем следвало да се прекрати.
В открито съдебно
заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното
в исковата молба, а ответникът не се явява не изпраща представител.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е частично основателна, по
следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 30.12.2014г.
страните сключили договор за наем на недвижим имот – апартамент находящ се в
гр. Шумен, ул. „Оборище“ № 2, вх. 1, ет. 5, ап. 13, за срок от 12 месеца,
считано от 01.01.2015г., при месечен наем от 200 лева. Според свидетелските
показания, за които липсва причина да не им се даде вяра, жилището било
обзаведено с нужните мебели и уреди, споменати и в исковата молба. На
17.01.2015г. при инцидент, вследствие взрив на газова бутилка и възникнал
пожар, били унищожени напълно мебелите, електроуредите и нанесени щети на
имота. Те, съгласно приетото, неоспорено заключение на СТЕ възлизат на 11057
лева, от които 9747,19 лева необходими за възстановяване на имота и 1310 лева
пазарна стойност на увредените вещи. Тъй като наемателя пострадал при
инцидента, било образувано досъдебно производство № 71 по описа на РУМВР –
Шумен за 2015г.. Водилият разследването, в показанията си посочи, че ключът за
жилището бил предаден на наемателя, със знанието на наемодателя, по уговорка
между тях, първият да извършва ремонт в имота. Писмените доказателства сочат,
че взривът и в последствие пожарът нанесли щети на жилището възникнали в
следствие изтичане на газ от газова бутилка неправилно експлоатирана и свързана
от ответника с газов котлон, негова собственост. Заявлението за издаване
заповед за изпълнение е подадено пред ШРС на 23.12.2015г..
Така установената
фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на
предявените искове, а именно – наличието на валидно правоотношение между
страните (валиден договор), за периода на претендирания
наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки от месеците на
исковият период; предоставени на ответника вещи, за временно ползване; настъпил
падеж на всяко месечно вземане; причинени по време на ползването от наемателя
вреди на имота и вещи в него; размер на обезщетението.
Ответните
възражения за нищожност на договора и прекратяването му поради неплащане са
неоснователни. Няма никакви доказателства по делото, че договорът между
страните е подписан за наемодателя от пълномощник. Дори това да е така, за
договор за наем законът, не изисква особена форма, съответно разпоредбата на чл.
37 от ЗЗД, не намира приложение, а според нея, сочената от ответника нотариална
заверка на пълномощно е необходима за договори, които трябва да се сключат в
нотариална форма. Действително чл. 3 от раздел III на договора предвижда възможност за прекратяването му, при неплащане на
един месечен наем след 30 число на месеца за който се дължи. Тази възможност
обаче не е задължителна последица на посоченото неизпълнение, а и няма връщане
на вещта от страна на наемателя, даже и след изтичане срока на договора, поради
което вече е прекратен – чл. 1 на раздел III.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове, този за заплащане на дължим наем, в предявения
размер от 2400 лева, за периода на действие на договора, а този за обезщетение
за вреди, причинени по време на ползването за сумата от 6510 лева, от които
5200 лева претендирани като нанесени на недвижимия имот вреди и 1310 лева
пазарна стойност на унищожени движими вещи. В останалата му част този иск, за
сумата от 220 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.
78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на
настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 3447/2015г., по описа на ШРС,
в размер на 1279,41 лева.
Разноски от
ответника не са претендирани и не му се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че в полза на Г.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува
вземане, представляващо дължима сума, по договор за наем от 30.12.2014г. в размер на 8910 лева, от които 2400
лева наем за период от 12 месеца; 5200 лева нанесени вреди по време на
ползването на недвижим имот и 1310 лева стойност на унищожени движими вещи, в
едно със законната лихва върху главницата от 8910 лева, считано от 23.12.2015г.,
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено съществуване на вземане в размер
на 220 лева стойност на унищожени вещи, по време на ползване на недвижим имот,
по договор за наем от 30.12.2014г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Г.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1279,41 лева, представляващи направените по настоящото и по ЧГД
№ 3447/2015г., по описа на ШРС разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: