Р Е Ш Е Н И Е

170/7.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №196 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от А.Р.Р., ЕГН**********,*** и Ф.А.Р., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят А.Р.Р. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.Б.С. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката Ф.А.Р. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител - адв.Б.С. от ШАК, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите А.Р.Р. и Ф.А.Р. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 11.09.1993 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №8/11.09.1993 год. От брака си имали родени две деца – С. А.Р., с ЕГН**********, родено на *** год., което към настоящия момент е малолетно и Р. А.Р., с ЕГН**********, родено на *** год., което към настоящия момент е навършило пълнолетие. Двамата живеели в семейно жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, намиращо се в с.Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №4. Последното за в бъдеще ще се ползва от молителката и малолетното дете, като молителят го е напуснал. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка, като сочат, че молителката е променила фамилното си име след сключване на брака, поради което заявява, че за в бъдеще желае да възстанови предбрачното си фамилно име С..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от *** год., Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1996 год., Служебна бележка изх.№1670/28.01.2016 год., Удостоверение за сключен граждански брак, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 04.02.2016 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.Р.Р. и Ф.А.Р. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от двамата молители съвместно.

Молителят А.Р.Р. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на дето С. А.Р. в размер на 75.60 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.Р.Р., ЕГН**********,*** и Ф.А.Р., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №8/11.09.1993 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Р.Р. и Ф.А.Р. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – С. А.Р., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Ф.А.Р., с ЕГН**********, на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - С. А.Р., с ЕГН********** се предоставят на майката Ф.А.Р., с ЕГН**********, като бащата А.Р.Р., ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ІІІ. Бащата А.Р.Р., ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете С. А.Р., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Ф.А.Р., с ЕГН********** в размер на 105 /сто и пет/ лева месечно, платими до 30-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: с.Хитрино, ул.“***“ №4, придобито по време на брака в режим на СИО остава в обикновена съсобственост на двамата молители. Същото се предоставя за ползване на молителката Ф.А.Р., с ЕГН********** и детето С. А.Р., с ЕГН**********, като съдът констатира, че молителят А.Р.Р., ЕГН********** го е напуснал.

V. След прекратяване на брака молителката Ф.А.Р., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име С..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VII.Молителите декларират, че не притежават парични влогове, придобити по време на брака, които да са СИО, поради което нямат имуществени претенции един спрямо друг.

VІІI. Направените по делото разноски се поемат от молителите съвместно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Ф.А.Р., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща разлика до окончателния размер на държавната такса, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 75.60 лева /седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: