Р Е Ш Е Н И Е

340/25.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №199 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два отрицателни установителни иска с правна квалификация чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, от които втория – при условията на алтернативност.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.Д.П., с ЕГН**********,*** срещу “***” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №62А, представлявано от Е. Г. Т..

Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 17.05.2012 год. по ЧГД №4981/2010 год. на ШРС, с Решение №1022/21.12.2011 год. по т.д. №501/2011 год. по описа на ШРС и Решение от 03.05.2012 год. по в.т.д. №182/2012 год. на ШОС бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1390.59 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“****“ №2, ап.52 за периода месец август 2008 год. – месец юни 2010 год. /включително/, както и сумата от 208.00 лева – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.10.2008 год. до 03.12.2010 год., ведно с направените по делото разноски в размер на 665.30 лева. Изпълнителният лист бил издаден на 17.05.2012 год., а изпълнителното дело въз основа на същия е било образувано едва на 04.12.2015 год., поради което счита, че вземането на ответното дружество се е погасило, поради изтичане на предвидената в закона давност. Като алтернативно искане моли съда да приеме за установено, че не дължи сумата от 729.65 лева, представляваща начислена лихва за периода от 03.12.2010 год. до 07.12.2015 год. върху главницата от 1390.59 лева. Моли също съда с решението си да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д. Т. от ШАК, който поддържа исковата молба на изложените в нея основания, като излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва възражението за изтекла погасителна давност, като моли съда да отхвърли иска. В същото време счита, че искът е недопустим, поради развилите се производства по т.д. №501/2011 год. по описа на ШРС и в.т.д. №182/2012 год. на ШОС и моли производството по делото да бъде прекратено. В същото време излага, че вземането не е погасено по давност и моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител. От тяхно име на 12.04.2016 год. е депозирана писмена молба, в която излагат, ме поддържат отговора на исковата молба и желаят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на искане от “***” ЕАД – в несъстоятелност в тяхна полза на 17.05.2012 год. бил издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед №3363 от 06.12.2010 год. по ЧГД №4981/2010 год. на ШРС, Решение №1022/21.12.2011 год. по т.д. №501/2011 год. по описа на ШРС и Решение от 03.05.2012 год. по в.т.д. №182/2012 год. на ШОС, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1390.59 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“****“ №2, ап.52 за периода месец август 2008 год. – месец юни 2010 год. /включително/, както и сумата от 208.00 лева – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.10.2008 год. до 03.12.2010 год.. На същата дата въз основа на посочените по-горе съдебни решения бил издаден в полза на ответното дружество и изпълнителен лист, по силата на който ищецът следвало да заплати и направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер на 665.30 лева.

Въз основа на посочените изпълнителни листи по молба от взискателя на 04.12.2015 год. било образувано изп.дело №20153630400114 по описа на ДСИ при РС-Шумен. На 20.01.2016 год. от ищеца било получено уведомление, съдържащо покана за доброволно заплащане на задължението.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Изпълнителен лист от 17.05.2012 год., Изпълнителен лист от 17.05.2012 год., Подробна сметка на дълга към 19.01.2016 год., Уведомление изх.№5398/07.12.2015 год., материалите, приложени към изп.дело №20153630400114 по описа на СИС при ШРС, както и тези, приложени към ЧГД №4981/2010 год. на ШРС, ТД №501/2011 год. по описа на ШРС и ВТД №182/2012 год. по описа на ШОС.

По отношение направеното от ответното дружество възражение за недопустимост на предявените искове съдът намира същото за неоснователно, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че вземането на ответното дружество е установено с влязъл в сила съдебен акт. В същото време възраженията, на които ищецът основава претенциите си са свързани с преценка за изтичане на определени срокове, в периода от време след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Същите имат характер на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, поради което предявените отрицателни установителни искове се явяват допустими.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответното дружество е доставяло на ищцата топлоенергия за битови нужди. Въпреки, че по делото не е представен писмен договор, сключен между страните, от събраните писмени доказателства се установява, че П. е бил ползвател на посочените услуги.

Между страните не съществува спор по въпроса относно количеството на начислената, респективно изразходвана топлоенергия от страна на ищцата, като в тази връзка задължението е установено с влязло в сила съдебно решение.

Настоящият състав приема, че поначало задълженията на ищеца към ответното дружество имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, доколкото същите представляват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. В същото време, доколкото вземането е било установено с влязло в сила съдебно решение, то на основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, след приключване на съдебното производство е започнала да тече нова давност, която следва да бъде петгодишна.

Имайки предвид, че задължението на ищеца, както по отношение на главницата, така и по отношение на дължимите лихви касае периода месец август 2008 год. – месец юни 2010 год. /включително по отношение на главницата/, респективно 01.10.2008 год. до 03.12.2010 год. /по отношение претенцията за лихви/, се налага извода, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2010 год., предмет на първоначално образуваното ЧГД №4981/2010 год. по описа на ШРС, не е била изтекла предвидената в разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е била прекъсната, като след приключване на съдебното производство и установяване на вземането с влязло в сила съдебно Решение №1022/21.12.2011 год. по т.д. №501/2011 год. по описа на ШРС, което е било потвърдено с Решение от 03.05.2012 год. по в.т.д. №182/2012 год. на ШОС, е започнала да тече нова давност, която на основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е петгодишна. Същата не е изтекла нито към момента на образуване на изпълнителното дело, нито към настоящия момент, поради което се налага извода, че вземането на ответното дружество не е погасено по давност, както по отношение на главницата, така също и по отношение на акцесорните вземания за лихви, разноски и др. В подкрепа на изложеното е константната практика на ВКС и по-конкретно Решение №401 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр.дело №3552/2013 год., IV г.о., ГК, Решение №235 от 21.09.2012 год. на ВКС по гр.дело №1762/2011 год., III г.о., ГК, Определение №298 от 28.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №695/2014 год., IV г.о., ГК и др.

Поради изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1390.59 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“****“ №2, ап.52 за периода месец август 2008 год. – месец юни 2010 год. /включително/, както и сумата от 208.00 лева – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.10.2008 год. до 03.12.2010 год., ведно с направените по делото разноски в размер на 665.30 лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото не е изтекла сочената от ищеца погасителна давност.

По отношение на предявения при условията на алтернативност отрицателен устанвителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, съдът установи от правна страна следното:

С оглед отхвърлянето на главния иск за съда се поражда задължение да се произнесе и по формулираното в исковата молба алтернативно искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 729.65 лева, представляваща начислената лихва за забава върху главницата от 1390.59 лева за периода от 03.12.2010 год. до 07.12.2015 год., поради изтекла погасителна давност.

По отношение на тази претенция настоящият състав намира, че също не е изтекла предвидената в закона давност, поради следното: Както бе отбелязано по-горе с молбата за издаване на заповед за изпълнение, подадена от ответното дружество на 03.12.2010 год. е била прекъсната започналата да тече тригодишна давност. Същата е спряла да тече по времето, докато е траел съдебния процес. В същото време, след приключване на съдебното производство, което е станало на 03.05.2012 год. с постановяване на Решението на ШОС по в.т.д. №182/2012 год. е започнала да тече нова давност. Както бе отбелязано по-горе, доколкото съдебното решение обхваща и законната лихва, която страната е претендирала върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2010 год., то съдебното решение има сила на присъдено нещо и по отношение на нея. В този смисъл, независимо, че към датата на постановяване на съдебното решение не е бил определен нейния размер, но същия е бил определяем, се налага извода, че същата е била установена с влязлото в сила съдебно решение. Следователно по отношение на така посочената сума, след датата на постановяване на съдебното решение е започнала да тече нова давност, която на основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД също следва да бъде петгодишна. Видно от материалите по делото същата не е изтекла нито към датата на образуване на изпълнителното производство, нито към настоящия момент, поради което и така предявения алтернативен иск се явява неоснователен.

От страна на ответното дружество не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не им се дължат, независимо от изхода на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П., с ЕГН**********,*** срещу “***” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №62А, представлявано от Е. Г. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК с искане да бъде установено, че П.Д.П., с ЕГН********** не дължи на “***” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК *** сумата от 1390.59 лева /хиляда триста и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/ – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“****“ №2, ап.52 за периода месец август 2008 год. – месец юни 2010 год. /включително/, както и сумата от 208.00 лева /двеста и осем лева/ – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.10.2008 год. до 03.12.2010 год., ведно с направените разноски в производството по т.д. №501/2011 год. по описа на ШРС и в.т.д. №182/2012 год. на ШОС в общ размер на 665.30 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/ и останалите, претендирани в изпълнителното производство акцесорни вземания.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на алтернативност от П.Д.П., с ЕГН**********,*** срещу “***” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №62А, представлявано от Е. Г. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК с искане да бъде установено, че П.Д.П., с ЕГН********** не дължи на “***” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК *** сумата от 729.65 лева /седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща начислена законна лихва върху главницата от 1390.59 лева, дължима за периода от 03.12.2010 год. до 07.12.2015 год.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: