Р Е Ш Е Н И Е
121/18.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ - ти състав, в
публично съдебно заседание ,на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 232/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл. 50 СК, предявена от В.Н.С. и Б.Д.С. за прекратяване на сключения между тях граждански брак, поради развод по взаимно съгласие. Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Твърдят, че от брака си нямат родени деца и че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно личните отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молителите са съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С., област С..
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, като прецени, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските по делото:
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК при завеждане на исковата молба молителите дължат държавна такса в размер на 25 лв.. В процесния случай при завеждане на исковата молба молителите са внесли държавна такса в размер на 40 лв.. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв., а при решаване на дело за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата, се събира държавна такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 75 лв., от които при завеждане на исковата молба са внесени 15 лв. или за довнасяне са 60 лв. дължими поравно от двамата молители - 30 лв. от молителката В.Н.С. и 30 лв. от молителят Б.Д.С..
Предвид изложеното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между В.Н.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Б.Д.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, сключен на *** г. в гр. Ч., Р. Турция, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С., област С., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:
Семейното жилище, находящо се в гр. Ш., *** е било под наем и е напуснато от молителите.
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг; движимото и недвижимо имущество придобито по време на брака остава в режим на съсобственост; след прекратяването на брака съпрузите няма да имат никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови сметки; задълженията които е поел всеки един от молителите на свое име си остават лични за него и не представляват задължение на другия съпруг след прекратяване на брака, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име “М.”.
Осъжда В.Н.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението в размер на 30 /тридесет/ лева, на основание чл. 6, т. 3 и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Осъжда Б.Д.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението в размер на 30 /тридесет/ лева, на основание чл. 6, т. 3 и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: