Р Е Ш Е Н И Е

337/21.4.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на осемнадесети април 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 242/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Искова молба от пълномощник на С.Х.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Е.Т.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 СК. Излагайки, че поради неполагане на грижи в домакинството и невлагане средства в семейството, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на съпругата, предоставяне ползването на семейното жилище и осъждане на ответницата да му заплаща издръжка от 100 лева, за срок от три години.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че не желае прекратяване на брака, а ако такова се допусне, то да е по вина на ищеца и в този случаи претендира издръжка от 80 лева, и възстановяване на предбрачното си фамилно име.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично ищецът и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните сключили граждански брак на 17.01.1976г., в гр. Т., за което бил съставен Акт № 6/17.01.1976г. на Община Т.. От съвместното си съжителство нямали родени деца. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че брачния живот на съпрузите, до няколко години преди раздялата им, датираща от началото на 2015г., протичал нормално. Причина за раздялата било желанието на съпругата да не живее със съпруга си в семейното жилище, което споделяла 4-5 години преди заминаването си. Повод за смяната на местоживеенето и било здравословното и състояние, непозволяващо да се грижи за себе си, съпруга си и домакинството и помолила племенницата си да я вземе в гр. Шумен, при нея, където пребивавала от една година. Едва, при вземането и от семейното жилище, дала да се разбере, както на ищеца, така и на присъстващите роднини, че заминава за постоянно. Не се установи по каква причина, въпреки предходни боледувания, ответницата в конкретния случаи е взела решение трайно да напусне семейното жилище, съответно съпруга. Няколко години преди раздялата започнала да се занимава с просия, да подозира близките си за липси на средства и вещи, криела пари и документи, като практически в края на съвместното живеене на съпрузите липсвала общност не само във финансов аспект. Въпреки посоченото не се събраха доказателства за противобрачно поведение на ищеца, дори като реакция на ответното, напротив нямал грубо отношение към нея, продължил със свои средства да заплаща консумативите за жилището и до влошаване на здравословното му състояние обработвал и селскостопански имот. Двамата страдали от множество заболявания и поради напредналата си възраст имали нужда от ежедневна помощ в домакинството си, която най-често им била указвана от сина на ищеца и сестрата на ответницата.

Видно от писмените доказателства ищецът получавал пенсия от 350 лева, а ответницата от 211 лева. С оглед претенциите за издръжка, не се събраха доказателства обосноваващи извод, нито за нужда, нито за възможност да се плаща издръжка от някой съпруг.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпругата може да бъде преценено като провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение, винаги са считани от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. Няма данни по делото, установените да са реакция срещу противобрачно поведение на съпруга.

С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругата.

На основание чл. 56 от СК, съобразявайки жилищната нужда на ищеца, липсата на друго жилище, напускането му от ответницата и вината за разстройство на брака, семейното жилище следва да му се предостави за ползване.

Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка /невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните правила относно значението на вината, срока на издръжката и прекратяването й. С оглед горните изводи ищецът, има право на издръжка, като невиновен съпруг, но няма данни, че не може да се издържа от собствено имущество, нито доходите на ответницата, позволяват заплащане на каквато и да е издръжка, което налага отхвърляне на иска, като неоснователен.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева от ищеца, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно 25 лева от ответника.

Ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 627 лева разноски в производството, съобразно чл. 329 ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.01.1976г., в гр. Т., за което е бил съставен Акт № 6/17.01.1976г. на Община Т., между С.Х.С., ЕГН : **********, с адрес *** и Е.Т.С., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на съпругата.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. Т., ул. “********* на С.Х.С., ЕГН : **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е.Т.С., ЕГН : **********, да носи фамилно име – А..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Е.Т.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 145, ал. 1 от СК, за заплащане на издръжка от 100 лева месечно за период от 3 години, като неоснователен.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на по 50 лева, като ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.Х.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 627 лева разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: