761/2.11.2016г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и пети октомври през две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №249 по
описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 150 от СК, чл. 59 ал.9 от СК, по чл. 127а ал.2 от СК и по чл. 127 а ал.2 от СК .
Ищцата Е.О.И., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ш. Б, ЕГН ********** против Ш.Б.С., ЕГН **********,
адрес: ***.
Ищцата основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните са родители на
роденото от брака дете Ш. Б, ЕГН ********** . С решение по гр. д. № ***/***г. на
ШРС, бракът между страните бил прекратен , като родителските права върху детето
били предоставени на ищцата и била определена издръжка, дължима от бащата, в
размер на **0лв. Твърди, че от постановяване на това решение са минали 2 години,
детето е на 3 години и има промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на
издръжката. Сочи, че бащата живее в
чужбина и поради тази причина срещите му с детето са редки, то не е свикнало с
него и всяка среща се оказва травмираща за детето. Желае да бъде променен режимът
за лични контакти с бащата, като бъде постановен нов, без преспиване, в дома на
бащата и по-кратки срещи през лятото. Сочи, че бащата живее и работи в чужбина
и няма да е затруднен да плаща издръжка в размер на 300лв., като иска
увеличение на вече постановена издръжка по гр. д. № ***/***г на
ШРС. Сочи, че тя и бащата прекарват немалко
време в чужбина, поради което се налага детето да пътува, а поради
обстоятелството, че бащата не дава съгласие за това, иска съдът да замести с
решение неговата воля.
Иска да
бъде постановено решение, с което да бъде променен режимът на лични контакти на
ответника с детето Ш. Б, ЕГН **********,
като същият да има възможност да вижда детето- всяка първа и трета събота от
месеца от ** часа до 17 часа без преспиване , както и ** дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и 2 дни през коледните и пролетни
ваканции; да бъде изменен размера на месечна издръжка, платима от ответника
чрез майката, от **0лв. на 300лв., за детето Ш. Б, ЕГН **********, считано от дата на
завеждане на настоящия иск – ***г., с падеж всяко първо число на текущия месец,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяко закъснение; да
бъде заменено липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление и издаване
на задграничен паспорт на детето Ш. Б,
ЕГН ********** ; и да бъде разрешено детето Ш. Б да пътува извън пределите на страната
единствено с неговата майка или лице, посочено от нея, до Т., Г., И., Г., и
всички съседни на Р.България държави и държавите от ЕС, за периодите: от **.03.16г.
до 30.06.16г.; от **.08.16г. до 30.09.16г.; от **.12.16г. до 31.**.17г.; от **.03.17
г. до 30.06.17г.; от **.08.17г. до 30.09.17г.; от **.12.17г. до 31.**.18г.; от **.03.18г.
до 30.06.18г.; от **.08.18г. до 30.09.18г
от **.12.18г. до 31.**.19г. ; от **.03.19г. до 30.06.19.г.; от **.08.19г.
до 30.09.19г.; от **.12.19г. до 31.**.2020г.В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор и
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че редовно плаща издръжката за детето,
прави му подаръци, иска, според възможностите си за срещи, да упражнява в пълен
обем определения му режим на лични контакти, включително и с преспиване на
детето при него, след като е навършило 3години. Сочи, че е имал постоянни
проблеми, създавани от бабата на детето, относно срещите с детето и е станало
невъзможно, то да преспива при него. Твърди, че майката на детето също живее в
чужбина, а то се отглежда единствено от бабата. Сочи, че съобразно възрастта на
детето, издръжка от 300лв. само от единия родител, е прекалено голяма, а до
момента е плащал размер по-голям от минимално предвидения в закона. Заявява, че
не са налице основания за промяна на режима за лични контакти и се
противопоставя на исковете за издаване на задграничен паспорт и разрешение за
пътуване на детето в чужбина. В отговора твърди, че е съгласен да бъде изменена
издръжката до размер на **5лв., а в съдебно заседание,проведено на *****6г.
заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на 120 лв. Претендира за
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: Видно от
приложеното по делото удостоверение за раждане от ***г., изд. въз основа на акт
за раждане № ***/***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в
Община Шумен е, че Е.О. С. и Ш.Б.С. са родители на детето Ш. Б, родена на *** година. По силата на Решение № **/**.**.20**г.
на ШРС по гр. д. № ***/***г по описа на ШРС, е бил прекратен бракът между
ответника и ищцата, родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката, а ответникът е
осъден да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на **0,00лева, считано от **.**.***г.С решението е определен
режим на лични контакти на бащата с детето: до навършване на тригодишна
възраст на детето-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от **, 00 часа
до 17,00 часа, без преспиване; след навършване на тригодишна възраст на детето–
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от **,00часа в събота до
17,00часа в неделя , както и 30 дни през лятото ,когато майката не е в платен
годишен отпуск, както и 5 дни през Коледната и пролетната ваканции, и деня,
следващ рождения ден на детето .
Не се установиха по делото доказателства за наличие на
алиментни задължения на двамата родители към други лица. Относно доходите на
ответника по делото е приложен в превод документ за подучена работна заплата за
месец 03.20**г., в размер на 650 евро /бруто/ в Бистро „А.“ ЕТ Д. Б. в Г..
Представена е и декларация от ответника, в която същият заявява, че получава
трудово възнаграждение от един работодател и заплаща месечен наем в размер на
250 евро. За дохода, реализиран от ищцата по делото, няма представени
доказателства. В изготвения от Дирекция „Социално
подпомагане“-Шумен социален доклад се сочи, че майката и бащата на детето работят
и живеят в различни градове в Г.. За детето грижи полага бабата по майчина
линия.
В съдебно заседание социалният работник, изготвил
доклада, заяви, че детето е много контактно, няма притеснения от срещите с баща
си и от гостуванията при него. От допълнително изготвените доклади, приложени
по делото, не могат да се направят конкретни изводи за отношенията между бащата
и детето. В доклад с рег.№ ***/**.**.2**6г., по повод проучване дали домът в с.Т.,
където се осъществяват срещите на бащата с детето, има условия за пребиваване
на детето, е посочено, че в жилището е направен частичен ремонт и се поддържа
нужната хигиена , снабдено е с ел.енергия и течаща вода .
По отношение
иска по чл. 150 от СК. Съобразно нормата на чл. **2, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия
издръжката родител. Съгласно чл. **2, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, тоест понастоящем
– на **5,00 лева. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от
родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, на осн. чл. **3, ал. 2 от СК. С Постановление на Върховния съд № ***г.,
т. II е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като преценката на нуждите
винаги е конкретна. Според
същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя
от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че
при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството
при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията,
които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС дадена по чл.290 от ГПК – Решение № *****1г.
по гр. дело № 1654/22**0 г. на
ВКС III г. о., Решение № 341/**.11.2**1г. по гр. дело № **7/2**1 г. на ВКС III г. о. При иск за изменение
на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С решение № **/**.**.20**г.,постановено по гр. д. № ***/***г. на ШРС, бащата е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на **0лв.,
считано от **.**.***г. От това предходното определяне на
издръжката, дължима от ответника Ш.Б.С. на детето , са изминали 3 години, през
който период естествено потребностите на детето са нараснали, поради което е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК. От
определянето на първоначалната издръжка, неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на
икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло
и други текущи разходи. Само това е
достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.
По отношение на претендирания размер: Следва да
се отчете, че детето живее при своята баба, която полага непосредствените грижи
за него. Ищцата не представи доказателства дали е в трудово правоотношение,
както и изобщо размера на реализираните от нея месечни доходи, налице са
единствено твърдения, че същата работи и живее в Г.. Относно доходите на ответника по делото са
налични доказателства за реализиран доход, месечно от 650 евро. Така, след
съвкупната преценка на доказателствата по делото и предвид доказаните нужди на
детето, като
съобрази потребностите на детето, обусловени от 4-годишната му възраст, както и
след преценка на материалните възможности на родителите, съдът определя
общ размер на издръжката - 220 лв., като ответникът следва да поеме част от нея
в размер на 120 лв., а останалата част
от издръжката следва да се поеме от майката.
Ето защо съдът намира, че е налице
изменение на нуждите на детето и издръжката му следва да бъде увеличена от **0лв.
на 120 лв., като увеличеният размер на издръжката следва да се дължи от **.02.2**6г.
– датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, платима до първо число на месеца, за който се дължи.
За разликата от 120лв. до пълния предявен размер от
300лв. , искът по чл. 150 от СК се явява неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли .
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 28,80 лв. – върху
размера на увеличението на издръжката.
По отношение иска по чл. 59 ал.9 от
СК.С Решение № **/**.**.20** г. на ШРС по гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, е определен режим
на лични контакти на бащата с детето до
навършване на тригодишна възраст на детето-всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от **, 00 часа до 17,00 часа, без преспиване ;а след навършване на
тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
**,00часа в събота до 17,00часа в неделя , както и 30 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и 5 дни през Коледната и пролетната
ваканции, и денят, следващ рождения ден на детето. Като основание за промяна на
този режим от страна на ищцата се сочи фактът, че бащата живее в чужбина,
срещите му с детето са редки и то не е свикнало с него , че срещите се оказват
травмиращи за детето. Навеждат се твърдения, че в с. Т., където живее бащата,
когато е в страната и където всъщност води детето, живее
негов брат, за който ищцата твърди, че е осъждан за блудство с дете и е лежал в
затвора. В тази връзка по делото
бяха разпитани свидетели – майката на ответника и баба на детето - св. М. и св.С.-
брат на ответника. Св. М., заяви, че е виждала детето само веднъж, откакто
родителите са разделени, въпреки, желанието. Заявява, че има няколко синове ,
един от които е осъждан за блудство и в момента живее в А., където е женен и не
се е връщал отдавна в страната. Св. С. заявява, че последният път, когато брат
му си бил в страната и поискал да се срещне с детето си, не му го дали и се
наложило да потърсят помощ от полицията за съдействие. Свидетелят заяви , че
има друг брат -С. Б., който действително е осъждан, но след изтърпяване на
наказанието си, заминал за А. и не се е завръщал в страната .
От свидетелските
показания на бабата по майчина линия св. Н.С. се установява , че бащата рядко
се среща с детето си . Не осъществява връзка по Скайп с него, както прави често
майката. Твърди , че майката поддържа връзка с детето често по телефона и по Скайп
и отношенията им са топли и близки. Заявява, че Ш. не е дорасъл за баща.
В хода на производството
бе назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза. В заключението експертите сочат, че
детето се чувства добре, спокойно и сигурно , без да е налице страх от контакта
с бащата , както и че се чувства спокойно и сигурно, без страх споделяйки теми,
свързани с бащата. Не са наблюдавани индикатори за наличие на родителско
отчуждение спрямо бащата.
Съгласно чл.59, ал.9 СК, ако обстоятелствата,
при които съдът е определил мерките относно упражняването на родителските права
се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи
нови. Законът не сочи изрично в какво трябва да се изразява изменението на
обстоятелствата, но изхождайки от общоприетия смисъл на това понятие, следва да
се приеме, че промяната на обстоятелствата е свързана с трайното им и съществено
изменение, което в случая не е налице. С оглед установеното от разпитаните по
делото свидетели, събраните писмени доказателства, както и становищата на
страните, обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричният
извод, че промяната, която е настъпила в обстоятелствата, не може да бъде
основание за изменение на установения режим на лични контакти с бащата към по
ограничителен режим, каквото се иска от ищцата. Този извод на съда се налага и
от заключението на експертизата по делото. При определяне на режима на лични
контакти, съдът се ръководи на първо място от интересите на детето, които са
водещи, като едва след това преценява всички други обстоятелства, установени в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК. Детето има нужда да контактува и с двамата
си родители, които следва да се съобразяват с индивидуалните му нужди и да ги
насочват към развитие на чувството на уважение към тях. Двамата родители са
тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие
на детето и да вземат решения изцяло в негов интерес. Съдът намира,
че в настоящият казус, допълнително ограничаване на контактите на бащата, не е
в интерес на детето. Личният контакт между
родител-дете, е част от семейния живот и е защитен съгласно чл.8 на ЕКПЧ.В този
смисъл, преценявайки цялостната семейна ситуация и всеки един от факторите,
касаещи физическото, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, за балансиран и разумен извод на интересите на всяка от страните, и
същевременно отчитайки най-добрия интерес на детето, съдът намира че по- продължителният
контакт на детето, съобразно определения режим с решението № **/**.**.20** г., постановено по гр. д. № ***/***г на ШРС, с баща му, включително и
в неговия дом, постепенно ще допринесе за по-свободно социално общуване на
детето и бащата и е изцяло в негов интерес.
Поради изложеното
съдът намира, че искането за изменение на личните контакти на бащата с детето
се явява неоснователно и недоказано и
следва да бъде оставено без уважение .
По отношение
исковете по чл. 127 а, ал.2 от СК
С молбата е направено за
разрешение от съда за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина единствено с неговата майка или лице,
посочено от нея извън пределите на Република България, до ***, Г., И., Г.,
всички съседни на Р.България държави и държавите от ЕС за периодите от: **.03.16г.
до 30.06.16г.; от **.08.16г. до 30.09.16г.; от **.12.16г. до 31.**.17г.; от **.03.17
г. до 30.06.17г.; от **.08.17г. до 30.09.17г.; от **.12.17г. до 31.**.18г.; от **.03.18г.
до 30.06.18г.; от **.08.18г. до 30.09.18г.; от **.12.18г. до 31.**.19г.; от **.03.19г.
до 30.06.19г.; от **.08.19г. до 30.09.19г.; от **.12.19г. до 31.**.2020г. В това производство съдът не решава
този правен спор със сила на присъдено нещо, а само администрира тези
материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите
на децата, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да
замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете
извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника
оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от
предявяването му по съдебен ред. В Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. **/**.***
г. , явяваща се част от вътрешното право на Република България е въздигната
като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително
и своята и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко
право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на
съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са
уредени в закон и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко
право е обявено в Конституцията като основно право и на гражданина и неговото
ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля /малолетните
са недееспособни/, респ. тяхната дееспособност е ограничена /при
непълнолетните/ и за да извършват правни и фактически действия, е необходимо
техните родители, като законни представители, да осъществяват от тяхно име
определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие, законодателят
е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на
техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им
неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално
физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности. Когато
родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на
детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда,
който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита
правата на детето, заместването на съгласието трябва да се отнася за определен,
конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите
на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото
на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед
конкретната преценка на интереса на детето, е недопустимо да се дава заместващо
съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните
факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на
Република България. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в
която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за
неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на
единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено
за определен период, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен
случай. В съответствие с горното е искането на ищцата да бъде разрешено на
детето да пътува в чужбина единствено с неговата майка или с лице, посочено от нея,
извън пределите на Република България, до ***, Г., И., Г., всички съседни на
Р.България държави и държавите от ЕС за определяеми периоди от време, а именно за периодите: **.03.16г.
до 30.06.16г.; от **.08.16г. до 30.09.16г.; от **.12.16г. до 31.**.17г.; от **.03.17
г. до 30.06.17г.; от **.08.17г. до 30.09.17г.; от **.12.17г. до 31.**.18г.; от **.03.18г.
до 30.06.18г.; от **.08.18г. до 30.09.18г.; от **.12.18г. до 31.**.19г. ; от **.03.19г.
до 30.06.19.г.; от **.08.19г. до 30.09.19г.; от **.12.19г. до 31.**.2020г. По делото бе установено, от една
страна, че ищцата, не лично, а чрез своята майка –баба на детето, полага грижи
по отглеждането и възпитанието на детето, като родителските права са й
предоставени по силата на съдебно решение. Ищцата заявява, че живее и работи в Г..
От друга страна се установи също, че ответникът живее и работи също в Г.. Съобразявайки
всички тези обстоятелства, съдът приема, че в интерес на детето е да пътува
извън пределите на Република България, за да се вижда с родителите си, като
същевременно да придобива впечатления за културата на други държави, да разшири
своя мироглед и да придобие евентуално чуждоезикови познания. С оглед всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че в интерес на детето би било разрешаване за
пътуване с
неговата майка или с лице, посочено от нея, извън пределите на Република
България. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето,
молбата следва да бъде уважена както за издаване на паспорт на детето ,
така и за разрешаване за пътуване на детето с неговата майка или с лице, посочено от нея в чужбина,до ***, Г., И., Г.,
всички съседни на Р.България държави и държавите от ЕС за периодите: от **.03.16г.
до 30.06.16г.; от **.08.16г. до 30.09.16г.; от **.12.16г. до 31.**.17г.; от **.03.17
г. до 30.06.17г.; от **.08.17г. до 30.09.17г.; от **.12.17г. до 31.**.18г.; от **.03.18г.
до 30.06.18г.; от **.08.18г. до 30.09.18г.; от **.12.18г. до 31.**.19г.; от **.03.19г.
до 30.06.19г.; от **.08.19г. до 30.09.19г.; от **.12.19г. до 31.**.2020г.; На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът Ш.Б.С. да заплати на ищеца Е.О.И., ЕГН **********, разноски за адвокатски хонорар и държавни такси, съразмерно
с уважената част на исковете, в общ размер на 470лв. / 20лв. за иска по чл. 150 СК ; 225лв. за чл. 127 а от СК и 225лв. за чл. 127а СК
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът Е.О.И., ЕГН **********, да заплати на ответника Ш.Б.С., направените
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит по комплексна експертиза,
съобразно отхвърлената част от исковете,
в размер на 549,22лв./135лв. за иска по
чл. 150 СК; 4**,22лв за иска по чл. 59, ал.9 от СК, с включен депозит за
експертиза общо 264,22лв.
Съдът намира, че ищецът и ответникът следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС общо
сумата от 15,00 лв. /всеки по 7,50 лв. /,представляваща изплатено
възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание и отлагане на дело
по независещи от него причини, на основание чл.21 ал.1 от Наредба №*****5г.
издадена от Министъра на правосъдието, обн.,ДВ бр. 50 от 03.07.2**5г .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера
на присъдената с Решение № **/**.**.20** г. на ШРС. по гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд гр. Шумен,
издръжка, която Ш.Б.С.,
ЕГН **********, следва да заплаща на своето малолетно дете Ш. Б ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е.О.И.,
ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от **0,00 лв. на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/
месечно, считано от датата на предявяване на иска – **.02.2**6г., до
настъпването на законни причини за изменение или за прекратяване на правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, с
падеж първо число на текущия месец.
ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част- за разликата над 120,00лв.
до пълния предявен размер от 300,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска за промяна на режима на лични контакти на бащата Ш.Б.С., ЕГН **********, с детето Ш. Б, ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр.
чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата Ш.Б.С., ЕГН **********, за издаване на
паспорт за пътуване в чужбина на детето Ш. Б, ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, заместващо съгласието на бащата Ш.Б.С., ЕГН **********, детето Ш. Б, ЕГН
**********, да напуска пределите на Р България, да пътува с майката Е.О.И., ЕГН ********** или с лице, посочено от нея, до ***, Г., И., Г., всички съседни на Р.България
държави и държавите от ЕС, за периодите: от **.03.16г. до 30.06.16г.; от **.08.16г.
до 30.09.16г.; от **.12.16г. до 31.**.17г.; от **.03.17 г. до 30.06.17г.; от **.08.17г.
до 30.09.17г.; от **.12.17г. до 31.**.18г.; от **.03.18г. до 30.06.18г.; от **.08.18г.
до 30.09.18г.; от **.12.18г. до 31.**.19г.; от **.03.19г. до 30.06.19г.;от **.08.19г.
до 30.09.19г.; от **.12.19г. до 31.**.2020г.
ОСЪЖДА Ш.Б.С.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер на 28,80 лева върху общия размер на увеличението на издръжката, на
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, да заплати на Е.О.И., ЕГН **********, сумата от470лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.О.И., ЕГН **********, да заплати на Ш.Б.С. ,ЕГН
**********, сумата от 549,22лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС,сумата
от 7,50лв.-платено възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА Е.О.И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 7,50лв.-платено възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
Районен съдия: