Р Е Ш Е Н И Е

 

876/7.12.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова  

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№267/2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с 49 от ЗЗД и обратен иск, с правно основание чл.79, ал.1, предл.второ, вр. с чл.82 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът М.В.В., ЕГН **********,***, излага, че на 21.08.2015 г. претърпяла ПТП, настъпило в гр. Шумен, на кръстовището на ***, поради пропадане в необезопасен и несигнализиран насип на пътя. В следствие на произшествието върху автомобила, управляван от ищцата, са нанесени имуществени вреди, описани в молбата, на стойност от 1 865.00 лв. Ищецът счита, че отговорност за настъпване на пътно транспортното произшествие носи ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Л.Д.Х., тъй като пътният участък, на който е станало ПТП се стопанисва от Община Шумен, която по силата на закона има задължения да извършва ремонт и да поддържа пътищата на нейна територия. Ищецът бил подал заявление пред ШРС, по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №3168/2015 г. По делото била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от длъжника. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника, равняващо се на сума от 1 865.00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, съставляващи стойността на извършен от ищцата ремонт на собствения й л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, необходим, с оглед осъществено на 21.08.2015 г., в гр. Шумен, на кръстовището на ***, ПТП, настъпило в следствие пропадане на автомобила на ищцата в необезопасен и несигнализиран насип на пътното платно. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.

 В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи.

В срока за отговор, ответникът прави и искане за конституиране в производството на трето лице- помагач- „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.В.С., което дружество е член на дружество по ЗЗД „А.Б.Ш.“ БУЛСТАТ ***, което искане е уважено, като съдът с Определение №955/07.04.2016 г. е конституирал като трето лице- помагач на страната на ответника- „С.“ ЕООД, ЕИК ***. Ответникът предявява и обратен иск срещу третото лице, с правно основание чл.79, ал.1, предл.второ, вр. с чл.82 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати на ищеца сумата, за която е предявен главният иск, а именно сумата от 1 865.00 лв., представляваща обезщетение, което ищецът по обратния иск следва да заплати на ищеца по първоначално предявения иск. Ищецът по обратния иск претендира посочената сума, като се позовава на сключен между него и дружество по ЗЗД „А.Б.Ш.“ БУЛСТАТ ***, на което дружество ответникът по обратния иск е член, договор, с предмет „Рехабилитация и разширение на канализационната мрежа и съпътстващата водопроводна мрежа на гр. Шумен- етап 2 в рамките на проект №DIR-51011116-23-65 ИНТЕГРИРАН ВОДЕН ЦИКЪЛ ЗА ГРАД ШУМЕН- ЕТАП-2, ОП ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013 г.“ Ищецът насочва иска си срещу ответника по обратния иск, твърдейки, че именно това търговско дружество, през процесния период е извършвало строително- ремонтни дейности в участъка, където се сочи, че е настъпило разглежданото ПТП.  Ищецът твърди, че по силата на този договор ответното дружество не е положило дължимата грижа на добър стопанин, като не е изпълнило задълженията си по договора за обезопасяване, обозначаване и съблюдаване на строително- ремонтните дейности на съответния пътен участък. Претендира и разноски.

Ответникът по обратния иск, в законно установения срок, представя писмен отговор, в който сочи, че счита иска за недопустим и неоснователен, излагайки аргументи. Претендира присъждане на извършените по делото разноски. Твърди, че е изпълнил точно задълженията си по сключения с ищеца по този иск договор. Твърди, че евентуално нарушаването на пътната настилка е в следствие на причини, независещи от неговото поведение. Изразява и аргументи за неоснователност на главния иск, като сочи, че вина за настъпване на произшествието има ищцата, поради обстоятелството, че не се е съобразила с пътните знаци и метеорологичната обстановка. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: 

По ч.гр.д.№3168/2015 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 1 865.00 лева лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали при ПТП, настъпило на 21.08.2015 г. в гр. Шумен, на кръстовището на ***, поради пропадане в необезопасен и несигнализиран насип на пътя, при което е повредено МПС на заявителя. Присъдени са законната лихва върху главница, считано от 09.12.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски, в размер на 398.30 лева. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени и гласни доказателства, кореспондиращи по между си, че на 21.08.2015 г., в гр. Шумен, на кръстовището на ***, ищцата, управлявайки собствения си л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, е претърпяла ПТП. Видно от представения от ищеца Протокол за ПТП №1610059, с дата 21.08.2015 г., се установи, че на 21.08.2015 г. е констатирано от съответните полицейски органи, че в гр. Шумен, на кръстовището на ***, ищцата, като водач на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, се блъска в бетонна шахта, след пропадане на насип на пътя, който не е сигнализиран, като е разкъсана предна дясна гума, има теч на масло от двигателен отсек. Видно от ангажираните от ищцата писмени доказателства /копия на фактура № 3400002498/22.08.2015 г., ведно с касов бон от същата дата, фактура №0000002700/26.10.2015 г., ведно с касов бон от същата дата и опис към фактурата, фактура №0010000172/28.10.2015 г., договор за покупко- продажба от 27.10.2015 г./, се установи, че за закупуване на вещи и извършване на услуги /картер, силикон, двигателно масло, гарнитура глава, гарнитура изпускатели, гарнитура всмукатели, семеринг колянов вал, семеринг разпр. вал, семеринг колянов вал, антифриз 1, 5 л., вложен труд по опис за преоборудване на двигател, компресор за климатик за Фолксваген Голф 4 и моторен блок/, ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 865.00 лева. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите П.П. и Н.В., се установи, че на посочената дата- 21.08.2015 г., ищцата, управлявайки собствения си автомобил „Фолксваген Голф“, пропада в дупка на пътното платно, като в следствие на пропадането имало нанесени вреди по картера и ходовата част на автомобила. Свидетелят П. категорично заяви, че на мястото липсвали обозначение и сигнализация за неравности на пътната настилка. Същият свидетел заяви, че ищцата пропада с автомобила си в дупката при излизане от двупосочното движение, от пътя, за който е въведена временна организация на движението, като направената от нея маневра е правомерно извършена. На следващо място, свидетелят посочи, че дупката е била в асфалта на пътната настилка, с размери около 1, 5 м., като се намирала на около 3-4 метра, след участъка, определен за ремонт, където движението ставало нормално, т.е. извън участъка за ремонт и извън участъка, за който е въведена временна организация на движението. От показанията на другия свидетел- Н., стана ясно, че на процесния пътен участък липсвали светлинни знаци и табелки, които да указват на водачите на МПС, че е налице неравност на пътната настилка, респ., че същият участък е в ремонт. И двамата свидетели заявиха, че на същото място и по същото време и други участници в движението са претърпели ПТП, поради неравностите /дупката/ на пътната настилка. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, произлизат от лица, присъствали при произшествието /единият от свидетелите е бил в автомобила, управляван от ищцата, а другият е посетил мястото на ПТП непосредствено след настъпването му/. На следващо място, показанията на свидетелите кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства /документи и експертизи/. От изготвеното заключение по допуснатата САвТЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че нанесените щети по увредения автомобил са причинени при констатирания механизъм на настъпване на ПТП, като описаните в представения по делото протокол за ПТП щети отговарят на механизма на ПТП. От същото заключение става ясно, че извършеният ремонт на автомобила е необходим за възстановяване на щетите, като стойността на ремонтните работи, по средни пазарни цени, се равнява на сума от 1 726, 50 лв. ВЛ дава категоричен отговор на въпроса на ответника- могъл ли ищецът да предприеме действия по предотвратяване на произшествието, като посочва, че предвид конкретната пътна обстановка /тъмната част на денонощието, дъждовното време/, водачът не е имал възможност да забележи необозначеното пропадане на пътната настилка. При това положение, дава заключение, че водачът на автомобила не би могъл да предприеме адекватни действия, които да доведат до предотвратяване на произшествието.

Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като ал.2, т.2 и т.3 от същата норма предвиждат, че това управление включва и задължението за поддържане и ремонт на пътищата, както и осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности. Текстът на разпоредбата на чл.19, ал.2, т.5 от ЗП гласи, че други от задълженията на общината са и осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. От разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗП и чл.30, ал.3 от същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на задължението да поддържа общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите. Нормата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения, съдът квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина. В настоящата хипотеза безспорно се установи настъпване, в следствие на разрушена пътна настилка, на ПТП, от което на ищцата са причинени имуществени вреди, както и размерът на тези вреди. Установи се и отговорността на ответника за поддържането и като цяло стопанисването на пътната настилка, обхваната от участъка, на който е настъпило процесното ПТП. Установи се и причинната връзка между неравностите по пътното платно и настъпилите вреди /непротиворечащи са в този смисъл показанията на разпитаните свидетели и заключението по изслушаната експертиза/. Съдът приема за неоснователни възраженията на третото лице – помагач за наличието на вина от страна на водача на увредения автомобил, тъй като събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви касателно състоянието на пътната настилка и евентуалната възможност на управляващия автомобила да избегне неравностите по платното за движение. На следващо място недоказани останаха твърденията на ответника и третото лице помагач, че на процесния пътен участък е имало обозначителни знаци, сигнализиращи за извършването на ремонтни дейности, респ. за наличието на неравност /дупка/ по пътната настилка. Напротив, ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, сочат, че на конкретното място не са били поставени знаци, указващи, че по конкретния път има забрана за движение или, че е налице някакво препятствие, или че се извършва някаква строителна дейност. В този смисъл, съдът не кредитира показанията на разпитания по почин на третото лице- помагач свидетел, че процесният пътен участък е бил обхванат от въведената временна организация на движението, респ. за това обстоятелство са били поставени обозначителни табели, тъй като, от една страна изявленията на свидетеля са вътрешно противоречиви /първоначално същият заяви, че мястото на ПТП е част от тази организация, а в последствие, след зададен уточняващ въпрос, същият заяви, че не може да се ориентира по представената му на виждане схема/. От друга страна, съдът съобрази, че свидетелят, като служител при ответника, заемащ ръководна длъжност, попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.172 от ГПК, като показанията му не кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства. Ето защо съдът приема за безспорно установено, че процесният пътен участък не попада в кръга на пътищата, за които е била въведена временна организация на движението, респ. е имало някаква сигнализация за наличие на препятствие по пътя. Поради гореизложеното заключава, че така предявеният главен иск е основателен и доказан за сумата от 1 865.00 лева, поради което следва да се уважи изцяло. Следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението-09.12.2015 г. до окончателното му изплащане, доколкото такава претенция е заявена от ищеца в заповедното производство, респ. уважена от заповедния съд.

Доколкото съдът намира главния иск за основателен, то съобразно процесуалните правила следва да се произнесе и по предявения от ответника срещу подпомагащата страна обратен иск.

За да се произнесе по този иск, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение, основаващо се на сключен Договор №DIR-51011116-C045-L4-U-013 и Договорно споразумение, с предмет „Рехабилитация и разширение на канализационната мрежа и съпътстващата водопроводна мрежа на гр. Шумен- Етап 2 в рамките на проект DIR 51011116-23-65 Интегриран воден цикъл за гр. Шумен- Етап 2“. Не се спори, че по силата на този договор, ответното дружество, като член на дружество по ЗЗД „А.Б.Ш.“ БУЛСТАТ ***, е приело да извърши описани в договора строителни дейности  във връзка с изпълнение задълженията на дружеството по договора. Соченото се установява както от събраните по делото писмени доказателства, така и от ангажираните от ответника по обратния иск гласни доказателства. Няма спор, че част от задълженията на ответника, във връзка с изпълнение на възложената му работа, е да създаде необходимите условия за обезопасяване на възложения от Община Шумен строителен обект. Ответникът изложи твърдения, че участъкът, на който е станало процесното ПТП е част от създадената по същото време временна организация на движение, които твърдения съдът приема за недоказани, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства /коментираните по-горе протокол за ПТП и показанията на свидетелите П.П. и Никол В./. От тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че на съответния пътен участък, където е станало произшествието, към датата на настъпването му, не е имало забрана за движение на моторни превозни средства, респ. обозначителни табели, че е налице пътен участък в ремонт или с нарушена цялост. На следващо място, неоснователни са възраженията на ответното дружество, че са налице обстоятелства, изключващи вината му, тъй като в следствие на продължителни валежи е пропаднал положения инертен материал за строеж, което е станало в извън работно време и, за което ответникът не бил уведомен. От една страна, не се установи по безспорен и категоричен начин кога се е нарушила целостта на пътната настилка, предвид факта, че валежи в гр. Шумен е имало през периода от 17.08.2015 г. до 21.08.2015, г., включително /справка от НИМХ, филиал Варна/. От друга страна, от заключението по извършената повторна СТЕ става ясно, че предвид наличните метеорологични данни за продължителни валежи в района на гр. Шумен, конфигурацията на терена и състоянието на строителната площадка е възможно да има пропадане на положения инертен материал, което да образува дупки по трасето, т.е. в случая съдът намира, че ответникът не е положил дължимата грижа да обезопаси строителната площадка, имайки предвид метеорологичната обстановка /валежи е имало от 17.08.2015 г., т.е. четири дни преди произшествието/, като е могъл, с оглед конфигурацията на терена и състоянието на пътната настилка, да предвиди пропадане на положен инертен материал. На следващо място, в съдебно заседание ВЛ по същата експертиза поясни, че подобни пропадания са в следствие на недобре уплътнен насип, като при извършване на дълбоки изкопи за канализациите, тези изкопи следва да се наблюдават, защото като започнат да пропадат трябва да се пълнят до уплътняване на настилката за асфалтиране. Ето защо приема, че в случая не са налице обстоятелства, изключващи вината на ответника. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Според общите правила за неизпълнение на договорни задължения /чл.79, ал.1, предл. последно от ЗЗД/, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът има възможност да търси обезщетение за неизпълнение. Законът въвежда и оборимата презумпция за вина при констатирано неизпълнение на договорни задължения, /арг. от разпоредбата на чл.81 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, длъжникът дължи заплащане на обезщетение за причинени вреди на кредитора, обхващащи претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая, ищецът по обратния иск претендира обезщетение за вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на сума от 1 865.00 лева на трето лице, представляваща обезщетение, което ищецът по обратния иск следва да заплати на ищеца /третото лице/ по първоначално предявения иск, който факт е настъпил, поради неизпълнение на задължения от страна на ответника, породени въз основа на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение. Задължението за репариране вредите на трето лице, остойностени на сума от 1 865.00 лв., настъпили в следствие законови задължения за поддържане и ремонт на общинските пътища, за които в случая е следвало да се погрижи ответника, предвид възложените му с договора задължения, съставляват по смисъла на закона преки и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени от ответника по обратния иск при пораждане на задължението. Поради изложеното заключава, че предявеният обратен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.  

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по главния иск следва да се присъдят извършените разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 605, 60 лева /207, 30 лева – в исковото и 398, 30 лева- в заповедното/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по обратния иск следва да се присъдят извършените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 435, 15 лева, от които 74, 60 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса по иска и 360, 55 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Л.Д.Х., дължи на М.В.В., ЕГН **********,***, сума в размер от 1 865.00 /хиляда осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, съставляващи стойността на извършен от ищцата ремонт на собствения й л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, необходим, с оглед осъществено на 21.08.2015 г., в гр. Шумен, на кръстовището на ***, ПТП, настъпило в следствие пропадане на автомобила на ищцата в необезопасен и несигнализиран насип на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 09.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №3168/2015 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Л.Д.Х., да заплати на М.В.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 605, 60 лева /шестстотин и пет лева и шестдесет стотинки/- 207, 30 лева разноски, извършени в исковото производство и 398, 30 лева- в заповедното.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.В.С., което дружество е член на дружество по ЗЗД „А.Б.Ш.“ БУЛСТАТ ***, да заплати на ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от кмета Л.Д.Х., сумата от 1 865.00 /хиляда осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение, което ищецът по обратния иск следва да заплати на ищеца по първоначално предявения иск, и съставляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие неизпълнение на договорно задължение съгласно Договор №DIR-51011116-C045-L4-U-013 и Договорно споразумение, с предмет „Рехабилитация и разширение на канализационната мрежа и съпътстващата водопроводна мрежа на гр. Шумен- Етап 2 в рамките на проект DIR 51011116-23-65 Интегриран воден цикъл за гр. Шумен- Етап 2“, както и да заплати сумата от 435, 15 лева /четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от обратния иск.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: