Р Е Ш Е Н И Е
520/11.7.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито заседание на двадесет и осми юни, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 269/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “В и К“ ООД, гр. Шумен против К.А.Г. ***, в която при условията на кумулативно обективно съединение са предявени установителни искове, с правно основание чл. 422 чл. 415 ГПК, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от неплатена В и К услуга, отчетена през периода от 29.07.2014 г. до 07.09.2015 г., в размер на 263.94 лв. и акцесорно вземане за мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.11.2015 г. до 09.11.2015 г., в размер на 12.48 лв..
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: В дома на ответника имало два водомера за отчитане на консумирана вода. При извършена проверка на 29.07.2014г. било установено, че водомера на партида № 510/239 не работи, за което обстоятелство бил съставен констативен протокол и връчено предписание за смяна на водомера изх. № 08047/29.07.2014 г.. При проверка извършена на 14.03.2015г. било установено, че водомер на партида № 510/240 е с изтекъл срока за последващ метрологичен контрол, за което обстоятелство бил съставен констативен протокол и връчено предписание за смяна на водомера № 1001069/01.07.2015 г.. Ответникът не предприел действия по смяна на двата водомера, поради което ищецът започнал начисляване и отчитане на консумирана вода, по реда на чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребители и по реда на чл. 33, ал. 2 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. На 02.11.2015г. от длъжностни лица при ищеца бил правен опит да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника изх. № 2899/02.11.2015г., но той е отказал да я получи. Твърди се, че съгласно справка извлечение от 09.11.2015 г., отчетените и неплатени В и К услуги са в размер на 263.46 лв. - главница за период от 29.07.2014 г. до 07.09.2015 г. и мораторна лихва в размер на 12.48 лв., за периода от 01.11.2014 т. до 09.11.2015 г. По заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2904/2015г, по описа на ШРС и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока на чл. 414 ГПК възразил писмено и това обуславя правният интерес от предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ап. 1 ГПК. Ищецът иска постановяване на положително решение срещу ответника. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
В
предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът не подава писмен отговор
на исковата молба. В писменото си възражение, по реда и в
срока по чл. 414 ГПК, твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като през
периода от 29.07.2014г. до
07.09.2015г., не бил стоял дълго време в
дома си - бил в болница и в чужбина, така, че не бил консумирал начислената
вода.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, поддържа исковата претенция, а ответникът възражението за недължимост.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства и е приложено ЧГД № 2904/2015г., по описа на ШРС.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът, в качеството си на потребител има при оператора на В и К услуга абонатен № 510239 и притежава две партиди: № 510/239 и № 510/240 за два водомера отчитащи консумация на вода в имот находящ се в гр. Шумен, ***. На 29.07.2014г., за водомера на партида № 510/239, било съставено Предписание изх. № 08047/29.07.2014 г. /лист № 22 от делото/, съгласно което водомерът следва да премине на периодична проверка, по реда на чл. 34а от Наредба № 4 /ДВ бр. 63/2012г./, като е определен тримесечен срок за изпълнение. Доказателство това предписание да е връчено на потребителя не е представено. При проверка извършена на 04.03.2015г. в дома на потребителя било установено, че водомера в банята „не отчита слаб теч, отчита силен теч – повреден“, а водомера захранващ кухнята, „отчита силен и слаб теч“. В Констативен протокол от проверката /лист № 21 от делото/, е отбелязано, че е същият е връчен на потребителя, който отказал да подпише. Отказът не е удостоверен с подпис на свидетел. Съдържащото се в текстовата част на протокола предписание, че „В едномесечен срок водомерът следва да бъде отремонтиран, в противен случай разхода на вода ще се начислява съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4“, е зачеркнато. На 01.07.2015г., за водомера на партида № 510/240, било съставено Предписание изх. № 1069/01.07.2015 г. /лист № 23 /24/ от делото/, съгласно което водомерът следва да премине на периодична проверка, по реда на чл. 34а от Наредба № 4 /ДВ бр. 63/2012г./, като е определен тримесечен срок за изпълнение. В предписанието изрично е отбелязано, че не е връчено на потребителя, тъй като лицето не е намерено на адреса. На основата на тези първични документи по партидите на ответника, за периода от 29.07.2014г. до 07.09.2015г., са начислени задължения в размер 263.46 лева – главница и 12.48 лева – лихва, съгласно Справка – извлечение № 32/09.11.2015г. /лист № 5 от делото/, като за консумираната вода през водомер по партида № 510/239, отчетеното потребление, е служебно начислено, по реда на чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги. С покана за доброволно плащане изх. № 2899/02.11.2015г., по описа на“В и К“ ООД, гр. Шумен /лист № 4 от делото/ потребителят е уведомен, че към 06.11.2015г. задължението му възлиза на 303.72 лева..
Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не се
подкрепя в пълен обем - в исковата молба се твърди, че при проверките на
29.07.2014г. и на 01.07.2015г., на ищеца е връчено предписание „за смяна на
водомера“, което е различно от отразеното в приетите по делото предписания, че
„водомерът следва да премине на периодична проверка“. В писменото си
възражение, по реда и в срока по чл. 414 ГПК, ответникът
твърди, че през м. октомври 2014г. служители от ВиК оператора поискали да бъде
заменен водомера, но след като той възразил, че няма финансова възможност за
това, обяснили, че ще му начисляват по още 5 куб. м. вода към потреблението.
От приложеното ЧГД № 2904/2015г., по описа на ШРС, се установява, че делото е образувано въз основа заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, като в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1507/11.11.2015г., с която е разпоредено длъжникът /ответник по настоящото дело/ да заплати на кредитора сумата 263.46 лева – главница и 12.48 лева – лихва, за период от 01.11.2014г. до 09.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ГПК постъпило писмено възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане, в срока по чл. 415, ап. 1 ГПК, на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено
от правна страна следното:
В настоящото производство се претендира
установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се твърди, че главно вземане, по
чл. 258 и сл. ЗЗД, е породено от
неизпълнено задължение по сключен договор за ВиК услуги, както и акцесорното вземане,
с правно основание чл. 86 ЗЗД, за обезщетение поради неизпълнение на главното
парично задължение, в размер на законната лихва. Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК.
Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.
415 вр. чл. 414 ГПК и са процесуално допустими. Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване, както сключването на
договор за доставка на ВиК услуги с ответника и изпълнение на договорената
доставка, така и изпадането на длъжника в забава.
Относно сключването на договор за доставка на ВиК услуги с ответника
През процесния период: 29.07.2014 г. - 07.09.2015 г., отношенията между страните са били уредени, както с публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен орган, с Решение № ОУ – 09/11.08.2014г. – точка 48 /лист 26 – 43 от делото/, така и с Наредба № 4 от 14.09.2004г., за условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът не оспорва, че през процесния период: е бил потребител на ВиК услуга, за имот находящ се в гр. Шумен, ***, с абонатен № 510239, като е притежавал два водомера с партиди: № 510/239 и 510/204, поради което съдът приема, че между страните, през процесния период, е имало валиден договор за доставка на ВиК услуги, при общи условия. Между страните не се спори, че приетите по делото Общи условия са публикувани, че същите са влезли в сила и са действащи, както към датата на предявяване на иска, така и понастоящем. Договорът между страните попада в обхвата на регулация и на Закон за защита на потребителите /обн. ДВ, бр. 99/9.12.05 г., в сила от 10.06.10г./, който урежда защита на особена категория длъжници – „потребители“, поради което и всички негови предписания обвързват страните. Съобразно разпоредбата на пар. 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Относно изпълнението на договорената доставка.
Ищецът представя доказателства, от които се установява, че за периода от 29.07.2014г. до 07.09.2015г., в качеството си на оператор на ВиК услуга, служебно е начислил, задължения в размер на 263.46 лева – главница и 12.48 лева – лихва. Правното основание, операторът да извърши начислението по служебен ред, е разпоредбата на чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребители. Съгласно приложената клауза при установяване на неизправен водомер представител на оператора прави предписание за отстраняване на повредата и определя срок, след изтичане на който месечното количество вода се определя по 5 куб. м за всеки обитател, при нетоплофицирано жилище. Същевременно се установява, че с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същите Общи условия, при установяване на неизправен водомер, е предвидена възможност, в полза и по преценка на оператора, на мястото на повредения водомер да бъде поставен редовен /оборотен/ водомер, като разходите, свързани с неговото свалян, ремонт и поставяне, да са за сметка на потребителя. В случая оператора не са е възползвал от тази възможност за уреждане на отношенията.
Договорът за доставка на ВиК услуги е безспорно потребителски договор за ползвателя на услугата по смисъла на ЗЗП. Предвид, че договорът между страните е потребителски, той подлежи на служебна преценка относно неравноправни в него клаузи, които обосновават тяхната нищожност, тъй като неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на СЕ от 5.ІV.1993г. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на специална нормативна уредба, която предвижда определена процедура за оповестяване, обсъждане и приемане на Общите условия /чл. 71 от Наредбата/, гарантираща възможността на потребителите да влияят върху съдържанието им, като изразят несъгласие с определени клаузи, не означава автоматично, че същите са индивидуално уговорени, поради което и за тях е приложима нормата на чл. 143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. По делото няма спор, че приложената клауза не покриват критериите за индивидуално договорени клаузи, по смисъла на чл. 3§2 от Директива 93/13/ЕИО. В случая се касае за договорни клаузи, въведени въз основа на Общите условия, които са неразделна част от сключваните от „ВиК“ ООД, гр. Шумен, като доставчик на питейна вода, индивидуални потребителски договори. Съгласно т. 16.“б“ на Приложение към чл. 3§3 на Директива 93/13/ЕИО на СЕ, неравноправна е тази неиндивидуална клауза, която има за предмет или резултат „неоснователно изключване или ограничаване на законните права на потребителя спрямо продавача, доставчика или друга страна по договора при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения от страна на продавача или доставчика, включително и възможността за компенсация на дълг към продавача или доставчика с насрещно вземане на потребителя“. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като в разпоредбите на чл. 143 – 148а ЗЗП, се уреждат хипотези на неравноправност на клаузи в потребителски договори.
Приложената от ищеца клауза на чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, противоречи на разпоредбата на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г, т. е. на подзаконов нормативен акт, съгласно която при повреждане на водомер, служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, т. е за база трябва да се взема количеството, потребена вода през същия период на предходната година, а не по начина, установен в чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от процесните Общите условия. Определянето на сметките за изразходвано количество вода от страна на оператора, без да се държи сметка за средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя вода. Противоречието на приложената клауза с посочената норма е напълно достатъчно основание за определянето и, като неравноправна. С приложената клауза „ВиК“ ООД, гр. Шумен нарушава норма на подзаконов нормативен акт, което е недопустимо, както от гледна точна на закона, така и от гледна точна на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Понятието „добри нрави“, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; цели се недобросъвестна конкуренция; договарят се необосновано високи цени; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай приложената клауза, е неравноправна, тъй като дава възможност на оператора, при съмнение за неизправност на водомер, самоволно да избира начина за определяне начислените количество вода, като поставя в невъзможност потребителя да се защити и поставя получаването на услугата в зависимост единствено от волята на оператора. Това не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Със същата се ограничават произтичащите от закон права на потребителите и се изисква от тях плащане на количества неконсумирана вода, чието правилно изчисляване зависи изцяло от самия доставчик, по ред и начин, определени еднолично от него. Прилагайки тази клауза, в качеството си на монополист в доставянето на питейна вода, операторът поставя в неравностойно положение клиентите си, които, като икономически по-слабата страна, нямат възможност равнопоставено да уговарят клаузи в Общите условия.
Съдът счита, че клаузата
на чл. 20, ал. 1, 2 и 3 вр. чл. 21 вр. чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответния регулаторен орган, с Решение № ОУ – 09/11.08.2014г. – точка 48,
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, тъй като ограничава
правата на потребителя, уредени в подзаконов нормативен акт - чл. 39, ал. 8
Наредба № 4/14.ІХ.2004г. Като неравноправна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на
общо основание, тази клауза е нищожна. Доколкото се касае за потребителски
договор, при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност,
съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.
По изложените съображения искът по чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, в размер на 263.46 лева – главница произтичащо от неизпълнено задължение по сключен договор за ВиК услуги, за периода от 29.07.2014г. до 07.09.2015г., с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД и в размер на 12.48 лева – лихви върху главницата, за периода от 01.11.2014 г. до 09.11.2015 г., обезщетение поради неизпълнение на главното парично задължение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля искът предявен от “В и К“ ООД, с ЕИК *** и седалище гр. Шумен, ул. „Воин“, № 1, против К.А.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, по чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, произтичащо от неизпълнено задължение по сключен договор за ВиК услуги, отчетена през периода от 29.07.2014г. до 07.09.2015г., в размер на: 263.46 лева – главница, с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД и 12.48 лева – лихви върху главницата, като обезщетение поради неизпълнение на главното парично задължение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: