Р Е Ш Е Н И Е

422/6.6.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№280 по описа за 2016 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1 предл. второ, вр. с чл.82 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът – „С. 2012” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.Б., излага, че е ползвател на дискотека „П.П.“, находяща се в ***. В посочения имот, електроенергията се доставяла от ответника- „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Й.Н., К. Т. И. и Р. Г. Л. Ищецът твърди, че през 2015 г. /18.04.2015 г. срещу 19.04.2015 г., 03.11.2015 г. срещу 04.11.2015 г./, без предварително уведомяване, захранването на горепосочения обект с ел. енергия е прекъсвано. При последното спиране на тока, на 26.11.2015 г., около 1.25 ч., след полунощ, в дискотеката е имало около 300 посетители, които са напуснали заведението в следствие спрялото електрозахранване. На следващия ден, когато служителите са отишли на работа, същите са установили, че единият от хладилниците- фризер „А.”, с фабричен № 602130075, 81285570100, не работи. Във фризера имало оставена за съхранение закупена стока- плодове /20 кг. портокали x 2.00 лв./кг. = 40 лв., 10 кг. грейпфрути x 1.70 лв./кг. = 17.00 лв., 5 кг. лимони x 1.95 лв./кг, = 9.75 лв., 10 кг. банани x 2.50 лв./кг. = 25лв., 5 кг. киви x 1.50 лв. = 7.50лв./кг./, която с оглед на обстоятелството, че е стояла на по- висока температура, се е развалила. На 30.11.2015 г., ищецът депозирал пред ответното дружество жалба за претърпените, в следствие спирането на тока, вреди, в отговор на която ответникът заявил, че не носи отговорност за повредата на уреда, респ. за развалените плодове. Ищецът счита, че причината за повредата на ел. уреда и развалянето на намиращите се в него плодове е виновното неизпълнение задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор, изразяващи се в обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на подаваната ел. енергия, като в следствие на аварията и последващото подаване на ел. енергия, доставчикът е подал ел. енергия с напрежение по-високо от допустимото. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 599.25 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, от която 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща претърпени имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в изразходени средства за ремонт на хладилник- фризер „А.”, с фабричен № 602130075, 81285570100, и 99.25 лв. /деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща имуществена вреда, от категорията на претърпяна загуба, а именно стойността на стока, както следва: 20 кг. портокали x 2.00 лв./кг. = 40 лв., 10 кг. грейпфрути x 1.70 лв./кг. = 17.00 лв., 5 кг. лимони x 1.95 лв./кг, = 9.75 лв., 10 кг. банани x 2.50 лв./кг. = 25лв., 5 кг. киви x 1.50 лв. = 7.50лв./кг. Ищецът претендира и присъждане на обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на извършените по делото разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за неоснователен и недопустим, излагайки подробни аргументи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По отношение наведените възражения за недопустимост на претенцията, съдът е изложил мотиви в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като и към настоящия момент счита, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за заем за послужване №1, с дата 01.01.2014 г., констативен протокол от 01.12.2015 г., писмо с изх. №4012448/29.12.2015 г. по описа на ответното дружество/, се установи, че ищецът е ползвател на недвижим имот, представляващ търговски обект, който функционира като дискотека и се намира в ***. Няма спор, че за разпределението на електроенергията в този имот отговаря ответното дружество. Соченото обстоятелство се установява и от ангажираните по делото, и от двете страни, писмени доказателства. Съгласно § 1, т. 2а от ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)- "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго- Про Мрежи“ АД /ОУ/, „клиент“ или „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване, а „битов клиент“ е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди. Според същите общи условия, страни по този договор са „Енерго- Про Мрежи“ АД и лицата, посочени в чл.3, чл.4, и чл.5 от ОУ. Текстът на чл.4, ал.1 от последните предвижда, че клиент на дружеството може да бъде и лице, различно от собственика на имота, към който се доставя ел. енергия, а именно ползвател, при условие, че собственикът е предоставил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Предвид изложеното и съобразно ангажираните по делото доказателства, съдът стига до извода, че страните са във валидни облигационни отношения, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за достъп и пренос на ел. енергия касателно недвижим имот, находящ се в ***. Няма спор, че на 26.11.2015 г. в 01:20 часа, след полунощ, електрозахранването на обекта, стопанисван от ищеца е спряно. Видно от представения от ответника документ- заверен препис от справка от 25/26.11.2015 г. /стр.60 от делото/, на 26.11.2015 г., в 1: 20 часа в ответното дружество е постъпил сигнал за спряно електрозахранване, като е определен срок за изпълнение на задачата три часа. В същият документ е отразено, че работата е завършена в 4:50 часа. Няма спор, а се установява и от ангажираните и от двете страни доказателства, че след горепосочената дата, а именно на 30.11.2015 г., ищецът, чрез писмена жалба, е уведомил ответното дружество, че на следващия прекъсването на електрозахранването ден, се установило, че хладилник, фризер „А.“ не работи. Със същата жалба ищецът е предявил претенция към ответното дружество за възстановяване на загубите. В следствие на жалбата, на 01.12.2015 г., служители на електроразпределителното дружество са извършили проверка на повредения ел.уред, като са констатирали, че фризер „А.”, с фабричен № 602130075, 81285570100 не работи. Последното обстоятелство се установява както от представените по делото писмени доказателства /частно заверен препис от констативен протокол от 01.12.2015 г./, така и от събраните по делото гласни доказателства. Ответникът, с писмо уведомил ищцовото дружество, че на посочената дата е регистрирана авария на кабелна линия 10 Kv извод В. К., захранващ обекта на ищеца. В писмото е посочено, че съгласно ОУ дружеството не носи отговорност за посочените от ищеца материални щети. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В разглежданата хипотеза, ищецът претендира обезщетение за виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника, изразяващи се в обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на подаваната ел. енергия. Според правната доктрина, длъжникът отговаря за виновно поведение /арг. от чл.81, ал.1 от ЗЗД/, т.е. вината е една от основните предпоставки за възникване на отговорността. В настоящия казус са безспорно установени договорната връзка между страните, основаваща се на сключен при общи условия договор за достъп и пренос на ел. енергия, както и прекъсване на електрозахранването на обекта, стопанисван от ищцовото дружество, което прекъсване се е случило на 26.11.2015 г. Според ОУ /чл.51/, „Енерго-Про-Мрежи не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си по ОУ в случаите на чл.37 и чл.38. Текстовете на цитираните разпоредби предвиждат възможност на дружеството временно да прекъсне преноса на ел. енергия без предварително уведомление на клиентите в изчерпателно изброени в текстовете хипотези, част от които са непреодолима сила, при възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа, и за разпределение на ел. енергия, при претоварване на ел. мрежи, и др. От ангажираните по делото доказателства става ясно, че процесното прекъсване на електрозахранване е в следствие необходимостта от отстраняване на възникнала авария по кабелната мрежа, т.е. налице е една от уговорените хипотези, при които ответникът не носи отговорност. На следващо място, въпреки че безспорно се установи, че след възстановяване на захранването, един от ел. уредите, намиращи се в обекта на ищеца, представляващ фризер „А.”, не работи, не се ангажираха надлежни доказателства, установяващи, че причината за повредата на уреда, респ. за разваляне на намиращата се в него стока, е именно прекъснатото електрозахранване. Ето защо заключава, че липсват доказателства за наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответното дружество и настъпилата вреда. Липсват и доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че в следствие на аварията и последващото подаване на ел. енергия, ответникът е подал ел. енергия с напрежение по-високо от допустимото, т.е. не се ангажираха доказателства за твърдяното виновно поведение на ответника. Поради гореизложеното съдът стига до извода, че в случая не са налице предвидените в закона и договора предпоставки за възникване договорната отговорност на ответника за обезвреда на конкретните имуществени вреди. Ето защо заключава, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 330.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. 2012” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.Б., срещу „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1 предл. второ, вр. с чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сума от 599.25 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, от която 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща претърпени имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в изразходени средства за ремонт на хладилник- фризер „А.”, с фабричен № 602130075, 81285570100, и 99.25 лв. /деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща имуществена вреда, от категорията на претърпяна загуба, а именно стойността на стока, както следва: 20 кг. портокали x 2.00 лв./кг. = 40 лв., 10 кг. грейпфрути x 1.70 лв./кг. = 17.00 лв., 5 кг. лимони x 1.95 лв./кг, = 9.75 лв., 10 кг. банани x 2.50 лв./кг. = 25лв., 5 кг. киви x 1.50 лв. = 7.50лв./кг., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „С. 2012” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. Б., да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., сумата от 330.00 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: