Р Е Ш Е Н И
Е
790/11.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 289/2016 г., по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК,
от И.Х.Е., чрез процесуален представител адв. Д. от ШАК, против К.Г.К..
Ищецът
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С
Решение № 561/08.07.2015г., постановено по ГД № 629/2015г., по описа на ШРС, бил
осъден да плати на ответника, общо сумата 3 744.30 лв. На 14.12.2015 г.
получил, заявление за прихващане, с правно основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД,
изпратено от ответника по пощата на 10.12.2015 г., с обективирано изявление за
погасяване на дълга, до размера на дължимо насрещно вземане от 184.83лв., и
твърдение за дължимост на разликата от 3 559.47лв.. Тази сума ищецът превел на
15.12.2015 г., с пощенски запис № PS970J005R9KN, от ПС Шумен - 1 клон, която била
изплатена на ответника на 11.02.2015г.. Междувременно с покана за доброволно
изпълнение, бил уведомен, че по ИД № 20158760400789, описа на ЧСИ Д. Златева, образувано
по молба на ответника на 10.12.2015г., дължи общо 5 137.31 лв., от които:
главница, в размер на 2 705.50 лв.; законна лихва върху главницата, за периода
от 16.09.2014г. до 01.01.2016г., в размер на 355.37 лв.; присъдени разноски, в
размер на 853.97лв.; адвокатски хонорар по ИД, в размер на 340 лв.; такси по
Тарифата към ЗЧСИ, в размер на 582.47 лв.; както публични държавни вземания към
01.01.2016г., в размер на 300 лв. Ищецът възразил, че вече е платил дълга на
кредитора и поискал спиране на изпълнителните действия, което било прието за
неоснователно. Ищецът
счита, че ответникът, като кредитор, с недобросъвестни действия, не е
осъществил съдействие за изпълнение на определено по вид и размер задължение
към длъжника си, поради което иска да реализира защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като бъде признато за
установено, че не дължи сумата 1 277.84 лева, представляваща разноски, както следва:
355.37 лв. - законна лихва върху сумата 2 705.50лв., за периода от 16.09.2014г.
до 01.01.2016г.; 340 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 582.47лв.
– такси по Тарифата към ЗЧСИ. Предендира разноски.
В
предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на
исковата молба, в който са изложени твърдения, от които може да се направи
извод, че намира исковата претенция за допустима, предвид постановеното с
Определение № 140/07.04.2016г., по ВГД № 144/2016г., по описа на ШОС, но изцяло
неоснователна. Претендира разноски.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания процесуалните представители на страните
поддържат изразените становищата.
След
представяне в съдебно заседание от ищцовата страна на допуснато писмено доказателство
- „Удостоверение № 1801/10.10.2016г., по описа на ОПС – Шумен“ /лист 74 от
делото/, по искане от процесуалният представител на ответника е открито
производство по чл. 193 ГПК за оспорване съдържанието на приетия документ, в
частта относно удостовереното, че „Записа е получен от получателя К. Г. К. след
подадено от него обр. 785 - Заявление за подновяване на срока на записа на
11.02.2016 г.“.
Доколкото откритото производство, има за
предмет опровергаване съдържанието на официален документ, по смисъла на чл.
164, ал. 1, т. 2 ГПК, то изводът на съда следва да се отнася до неговата
доказателствена стойност и годността му да бъде използван, като доказателствено
средство в производството, поради което оспореното доказателство следва да се обсъди
в мотивите, с оглед всички данни по делото, като произнасянето на съда по
въпроса за неговата истинността не формира сила на пресъдено нещо и същото не
следва да е обективирано в диспозитива на СР – в този смисъл е TP №
1/04.01.2001г., ТД № 1/2000г., мотивите на т. 9 ОСГК, което е задължително за
съдилищата, въпреки, че се различава от класическото становище, в
юриспруденцията (проф. Ж. С.) в смисъл, че произнасянето на съда по истинността
на оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК, формира сила на пресъдено нещо
по този въпрос, тъй като по същество оспорването на истинността на документа
представлява предявяване на инцидентен установителен иск по чл. 212 вр. чл.
124, ал. 4 ГПК и произнасянето следва да е обективирано в неговия диспозитив.
В процесния случай в това производство
оспорващата страна не прави изрични доказателствени искания, като се позовава
на съдържанието на прието по делото писмено доказателство, представено от
ищеца: „Заявление обр. 758, „Български пощи ЕАД СП „Инспекторат“ София“ /лист
15 от делото/, от което се установява, че на 11.02.2016г. подписаният К.Г.К.,
адрес ***, моли пощенски/телеграфен запис № PS970J005R9KN, издаден от ПС Шумен,
на дата 11.02. за сумата 3559.47 лева, с подател И.Х. Е., адрес: ***, да се
изплати на получателя К.Г.К.. От така изложеното съдържание на това писмено
доказателство не се установява на 11.02.2016 г. да се иска подновяване срок на
въпросния запис. В този смисъл съдържанието на „Удостоверение №
1801/10.10.2016г., по описа на ОПС – Шумен“ /лист 74 от делото/, в частта
относно удостовереното, че „Записа е получен от получателя К. Г. К. след
подадено от него обр. 785 - Заявление за подновяване на срока на записа на
11.02.2016 г.“, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И
Признава за установено, на основание чл.
194, ал. 2, вр. чл. 193, ал. 2 ГПК, по заявеното от ответника К.Г.К. оспорване
истинността на представеното от ищеца И.Х.Е. „Удостоверение №
1801/10.10.2016г., по описа на ОПС – Шумен“ /лист 74 от делото/, че документът
е неистински в частта относно удостовереното, че „Записа е получен от
получателя К. Г. К. след подадено от него обр. 785 - Заявление за подновяване
на срока на записа на 11.02.2016 г.“, като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2
ГПК, в оспорената част го изключва от доказателствата по делото.
След влизане в сила на решението делото
да се докладва за изпращане на сигнал до Прокуратурата ведно с препис от
определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдът, като взе предвид другите събрани по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
С Изпълнителен лист № 3316/09.12.2015г. /лист
5 от делото/, издаден по влязло в законна сила на 30.11.2015г. Решение №
561/08.07.2015г., постановено по ГД № 629/2015г., по описа на ШРС, потвърдено с
Решение № 265/30.11.2015г., постановено по ВГД № 544/2015г., по описа на ШОС, ищецът
е осъден да плати на кредитора – ответник в настоящото производство, общо
сумата 3 744.30 лв., от която: 2 705.50 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от деня
на увреждането – 16.09.2014 г. до окончателното плащане; 618.80лв. - направени
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и 420 лв.,
направени по делото разноски пред въззивна съдебна инстанция.
На 10.12.2015 г., кредиторът - ответник
в настоящото производство, изпратил по пощата /лист 9 от делото/ до ищеца,
Заявление за прихващане, с правно основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, /лист 6 от
делото/, с изявление за погасяване на дълга в размер на 3 744.30 лв., до
размера на дължимо насрещно вземане от 184.83лв., и твърдение за дължимост на
разликата от 3 559.47лв.. Същият ден - 10.12.2015 г., по молба на кредитора - ответник,
вх. № 34349/10.12.2015г. /лист 1 от ИД/ е било образувано изпълнително дело №
20158760400789, по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876.
На 21.12.2015 г. /лист 14 и 14а от ИД/, на
длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 26182/18.12.2015г.,
по писа на ЧСИ Д. Златева /лист 7 от делото/. В писмо - отговор на Поканата за
доброволно изпълнение, вх. № 1226/11.01.2016г., по описа на ЧСИ Д. З. /лист 10
от делото/, длъжникът – ищец в настоящото производство, уведомява съдебния
изпълнител, че е платил на взискателя сума в размер на 3 559.47лв. и иска
спиране на изпълнителните действия. В отговор на тази молба в Становище вх. №
1639/14.01.2016г., по описа на ЧСИ Д. Златева /лист 16 от делото/, взискателят
заявява, че искането за спиране е неоснователно, предвид обстоятелството, че
към 14.01.2016г., не е получил сумата дължимата по изпълнителното производство,
както и че съгласно ГПК след образуване на ИД всички плащания следва да бъдат
извършени по сметка на съдебния изпълнител. По молба от взискателя вх. №
4068/03.02.2016г., по описа на ЧСИ Д. З. /лист 37 от ИД/, изпълнителните
действия са продължени, като е изпратено Напомнително писмо /лист 38 от ИД/, до
работодателя за изпълнение на наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 11.02.2016г. сумата, изпратена от
длъжника - ищец в настоящото производство на 15.12.2015г., в размер на 3
559.47лв., е изплатена на кредитора – ответник в настоящото производство, за
което е съставена Разписка за изплащане на телеграфен запис № PS970J005R9KN
/лист 14 от делото/, след подадено от получателя на записа - К.Г.К. Заявление
обр. 578 /лист 15 от делото/. С молба от взискателя по изпълнителното дело, вх.
№ 05516/12.02.2016г., по описа на ЧСИ Д. З. /лист 40 от ИД/, съдебният
изпълнител е уведомен за получената сума, в размер на 3 559.47лв., с искане същата
да бъде приспадната от общото задължение, като е посочено, че следва изпълнителните
действия за събиране на остатъка да продължат, съобразно последователността за
погасяване на дълга по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Представени са и други писмени
доказателства, които са неотносими към правния спор.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, извежда следните
правни изводи.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът, въз основа на
изпълнително основание, е предприел изпълнителни действия. Нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, с която законодателят е уредил защитата на длъжника, да се основава само при наличие на нови факти т. е.
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се иска защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по образувано изпълнително
дело, с оглед особеностите на исковото производство, в тежест на ищецът е,
както да обоснове правния си интерес от търсеното установяване, така и да докаже,
че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба основание за
оспорване на вземането, са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и да
проведе насрещно доказване насочено към оборване доказването на ответника, но с
предмет същите факти.
В процесния случай съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3, е приел, като безспорно между страните, както че на 10.12.2015
г. К. е изпратил по пощата до Е., изявление за прихващане, получено от
последния на 14.12.2015г., за погасяване, чрез прихващане, на вземането по
изпълнителния лист издаден в негова полза, в размер на 3 744,30 лв. до размера
на дължимо насрещно вземане от 184,63 лв., като след прихващането дължимата от Е.
на К. сума е в размер на 3 559,47 лв., така и че сумата от пощенски запис №
PS970J005R9KN, по описа на ПС Шумен - 1 клон, в размер на 3 559,47 лв., е
получена от К. на 11.02.2016г.
В исковата молба се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи парична
сума в общ размер 1 277.84 лева, представляваща, както следва: 355.37 лв. -
законна лихва, върху сумата 2 705.50лв., за периода от 16.09.2014г. /датата на
непозволено увреждане, довело до имуществени вреди, в обезщетение на които
ищецът е осъден с Решение № 561/08.07.2015г., по ГД № 629/2015г., по описа на
ШРС/ до 01.01.2016г.; 340 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и
582.47лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Следва изрично да се отбележи, че всяка
от трите процесни суми е определена от съдебния изпълнител. От една страна ищецът
е предявил исковата си претенция, не срещу съдебния изпълнител, който е
определил процесната сума – цена на предявеният с исковата молба иск, а срещу
взискателя по изпълнителното дело. Така предявен искът е срещу страната по
материалното правоотношение, спорът по който е разрешен с влязло в сила съдебно
решение. От друга страна съдебният изпълнител не е процесуално легитимиран да е
страна по иск, с правно основание чл. 439 ГПК. Искът уреден в чл. 439 ГПК е
отрицателен установителен и по правната си същност е извънредно средство за
защита на длъжника в изпълнителното производство, като има за предмет само оспорване
на изпълняемото материално право. Надлежни страни по това оспорване са само
носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като е
недопустимо, чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, да бъдат
оспорвани действия на съдебен изпълнител – в този смисъл е Опр. №
313/25.03.2011г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с
което не е допуснато до касационно обжалване решение на въззивен съд потвърдил
определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството
поради недопустимост на предявените искове, обосновано с мотивите, че с оглед
наведените в исковата молба фактически основания и петитум с предявените искове
се цели оспорване действия на съдебен изпълнител по образуваното изпълнително
дело, тъй като посочените действия не подлежат на самостоятелен съдебен
контрол, а по реда на обжалването предвиден в чл. 435 ГПК, както и, че тези
действия не могат да бъдат оспорвани и чрез отрицателния установителен иск по
чл. 439 ГПК, който предвижда различен фактически състав - новонастъпили факти
след постановяване на решението по отношение на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дало. Този иск
касае защита на изпълняемото право, а не цели да се защитят нови права на
длъжника по изпълнението.
Настоящият състав на ШРС споделя
разбирането, че въпросът за легитимацията на страните по делото е такъв по
същество на спора и подлежи на разрешаване със самото решение, тъй като не може
да се повдига служебно в течение на производството и да бъде разрешаван с
определение, като въпрос, с който не се решава спорът по същество и се
прекратява производството, ако се приеме, че липсва легитимация на някоя от
страните. Предвид изложеното намира, че само на това основание искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът обоснована исковата си претенция
с твърдението, че ответникът в противоречие с принципа на добросъвестността е
образувал изпълнително дело и не е дал необходимото съдействие на длъжника да
изпълни своето задължение. Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. От една страна взискателят е притежавал валидно изпълнително
основание – влязло в сила съдебно решение и е упражнил процесуалното си право
на принудително изпълнение, като добросъвестно е уведомявал съдебния изпълнител
за своите действие, в това число и предхождащите подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Основание за този извод са следните
обстоятелства: От съдържанието на молбата с вх. № 34349/10.12.2015г., въз
основа на която е образувано изпълнително дело № 20158760400789, по описа на
ЧСИ, с рег. № 876 и район на действие гр. Шумен /лист 1 от ИД/, се установява,
че взискателят изрично уведомил съдебният изпълнител, че е предявил вземане в
намален размер - 3 559,47 лв., вместо 3 744,30 лв., както е по изпълнителен
лист, като в тази връзка обяснил, че е направил изявление за прихващане и
приспадане на сумата от 184,63 лв.. С молба вх. № 05516/12.02.2016г., по описа
на ЧСИ Д. З., /лист 40 от ИД/, взискателят – ответник в настоящото
производство, уведомява съдебния изпълнител, че е получил, с пощенски запис от
„Български пощи“ ЕАД, дължимата сумата, в размер на 3 559.47лв., като моли
останалите дължими суми за разноски по изпълнителното производство, да бъдат
събрани от запора на трудовото възнаграждение и насрочения опис на движими вещи
на длъжника, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи доказателство, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. По аргумент от противното, ако
длъжникът представи някое от посочените доказателства за плащане на дълга, но
след образуване на изпълнителното производство, то не се прекратява. В
процесния случай доказателства за плащане от страна на длъжника преди
образуване на изпълнителното производство не са представени. От трета страна от
съдържанието на Покана за доброволно изпълнение, изх. № 26182/18.12.2015г., по описа
на ЧСИ Д. З., се установява, че длъжникът – ищец в настоящото производство
изрично е уведомен, както за образуваното, по молба на К., изпълнително дело,
така и че дължимите суми по изпълнителния лист и разноските по изпълнението следва
да бъдат привеждани по банкова сметка, *** „Д. Ж. З.“. Тази покана е връчена на
длъжника на 21.12.2015 г., когато изпратената от него сума, в размер на 3
559,47 лв., все още не е била изплатена от „Български пощи“ ЕАД на ответника К..
След връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът, като подател на
паричен превод, по смисъла на чл. 24 от Общи условия на договора с
потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи“ ЕАД, е могъл да поиска, с писмено заявление до
пощенската служба по местодоставянето
подадения от него паричен превод да му бъде върнат обратно, което право той не
е упражнил, като е постъпил по начин, който е намерила за добре - поискал е спиране на изпълнителните
действия, като е преценил, че след като е изпратил телеграфен пощенски запис №
PS970J005R9KN, по описа на ПС Шумен - 1 клон, е изпълнил точно.
Относно разноските: При този изход на
спора искането за присъждане на разноски в полза на ответника, обективирано в
отговора на исковата молба, се явява основателно и ищецът следва да бъде
осъдена да плати сумата 500 лева, съгласно списък за разноските по чл. 80 ГПК,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от изложеното, Шуменски районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля отрицателният установителен иск,
с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от И.Х.Е., с ЕГН: ********** ***, чрез
процесуален представител адв. Д. от ШАК, против К.Г.К., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на
принудително изпълнение, по образувано срещу ищеца изпълнително дело №
20158760400789, по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876, като бъде признато за
установено, че не дължи сумата 1 277.84 лева, както следва: 355.37 лв. -
законна лихва върху сумата 2 705.50лв., за периода от 16.09.2014г. до
01.01.2016г.; 340 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 582.47лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ, като неоснователен.
Осъжда И.Х.Е., с ЕГН: ********** ***, да
плати в полза на К.Г.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 500 лева,
съгласно списък за разноските по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните
Районен съдия: