Р Е Ш Е Н И Е
555/20.7.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на тринадесети
юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№335/2016 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
с 49 от ЗЗД и обратен иск, с правно основание чл.79, ал.1, предл.второ, вр. с
чл.82 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда, ищецът Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, излага,
че на 07.06.2015 г. в 8.00 часа излязъл от дома си, за да отиде до кварталния
магазин, за да напазарува. Недалеч от входа на жилищния блок имало улично куче,
черно на цвят. На връщане от магазина, в момента, в който подминавал кучето и
бил с гръб към него, то се нахвърлило върху него и го захапало. Отхапало от
плътта му на две места. Ищецът изпитал силна болка, от раната шурнала кръв.
Прибрал се в дома, като съпругата и децата му като го видели се изплашили.
Ищецът бил блед, уплашен, стресиран и ужасен. Съпругата му превързала раната,
като бил засегнат прасеца и това затруднявало движението му. Ищецът куцал в
продължение на около десет дни. Не можел да изпълнява задълженията си, като
изпитвал постоянен страх от кучета в продължителен период от време. Същото
куче, скоро след описания инцидент, ухапало и дете. Ищецът посетил съдебен
лекар, който му издал съдебно-медицинско удостоверение. Ищецът счита, че
отговорността за предотвратяване на агресивното поведение на уличните кучета,
за овладяване на популацията им, в случая е на ответника- ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Л.Д.Х.. Ищецът бил подал заявление пред ШРС, по реда на
чл.410 от ГПК, по което било образувано чгр.д. №3465/2015 г. По делото била
издадена заповед за изпълнение, по силата на която ответникът е осъден да му
заплати сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, настъпили в следствие ухапването от безстопанствено
куче, както и сумата от 35.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от същото увреждане, съставляващи извършени разходи за
преглед и издаване на медицинско удостоверение. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника, равняващо се общо на сума от 3 035.00
лв., от която 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и останал
голям белег, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче,
извършено на 07.06.2015 г. в гр. Шумен; сумата от 35.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи извършени
разходи за медицински преглед и издаване на медицинско удостоверение, с оглед
ухапване от безстопанствено куче, извършено на 07.06.2015 г. в гр. Шумен.
Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главните задължения, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,
както и присъждане на извършените по делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че
счита предявените искове за неоснователни, сочейки аргументи. От една страна
сочи, че Община Шумен изпълнява възложените й със закон задължения по
организиране настаняването на скитащи кучета в приюти, като е предприела мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, и
овладяването на популацията им, а на следващо място възразява срещу
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
срока за отговор, ответникът прави и искане за конституиране в производството
на трето лице- помагач- Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на
обществено полезна дейност „Надежда за животните“ БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.В.М., което искане е уважено,
като съдът с Определение №1012/14.04.2016 г. е конституирал като трето лице-
помагач на страната на ответника- Сдружение с нестопанска цел за осъществяване
на обществено полезна дейност „Надежда за животните“ БУЛСТАТ ***. Ответникът
предявява и обратен иск срещу третото лице, с правно основание чл.79, ал.1,
предл.второ, вр. с чл.82 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът по обратния
иск да заплати на ищеца сумата, за която са предявени главните искове, а именно
сумата от 3 035.00 лв., представляваща сбор от обезщетение, което ищецът по
обратния иск следва да заплати на ищеца първоначално предявените искове. Ищецът
по обратния иск претендира посочената сума, като се позовава на сключен между
него и ответника по обратния иск Договор за съвместна дейност
№25-01-175/30.03.2015 г., с предмет осъществяване на съвместна дейност по
изпълнението на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на общ. Шумен. Ищецът твърди, че по силата на този договор
Сдружението е следвало да полага всички възможни грижи за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета. Претендира и разноски.
Ответникът
по обратния иск, в законно установения срок, представя писмен отговор, в който
сочи, че счита искът за допустим, но неоснователен, излагайки аргументи.
Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по сключения с ответника Договор
за съвместна дейност №25-01-175/30.03.2015 г. Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
По
ч.гр.д.№3465/2015 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания, както и останал голям белег от ухапване от улично куче, настъпило в ***,
както и за сумата от 35.00 лв., представляваща платена такса за преглед и
издаване на съдебно- медицинско удостоверение. Присъдени са законната лихва
върху главница, считано от 28.12.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното й изплащане и извършените по делото разноски, в размер на 470.70
лв.. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение по реда
на чл.414 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните
писмени и гласни доказателства, кореспондиращи по между си, че на 07.06.2015
г., сутринта, в гр. Шумен, на ул. „С.“, ищецът е бил нападнат и ухапан от куче
като, в следствие нападението и ухапването, са му били причинени наранявания в
областта на задната страна на лява подбедрица. От представения по делото частно
заверен препис от съдебно-медицинско удостоверение №169/2015 г., издадено от
МБАЛ-Шумен АД, Отделение „Съдебна медицина“, се установи, че десет дни след
ухапването, съдебният лекар, при преглед на ищеца, е установил наличието на две
разкъсноконтузни рани по задната страна на лява подбедрица. В документа е
отразено, че травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин,
съобщени от пострадалия, могат да се получат при ухапване от куче. Няма спор, а
се установява и от приложения по делото фискален бон /лист 6 от делото/, че за
прегледа и издаване на съдебно- медицинското удостоверение е платена такса, в
размер на 35.00 лв. От събраните гласни доказателства, става ясно, че на 07.06.2015
г. сутринта, ищецът при връщане от кварталния магазин е бил нападнат и ухапан
от улично куче- „Кучето беше черно, доста голямо. Спомням си много добре,
защото доста често го виждам край нашия блок. То е с чип на дясното си ухо.
Това куче няма стопанин, няма дом, определено няма дом.“- са заявления на
свидетеля Н.И.. Подобни са и показанията на другия свидетел Г.- „Някакво рошаво
било кучето, улично някакво. Личало си, че не е на някой човек, а е улично
куче.“. От същите доказателства става ясно, че в резултат на ухапването, ищецът
е изживял и значителен стрес, изпитал е болка, наложило се е да взема
успокоителни. В следствие ухапването, известно време ищецът, движейки се, куцал,
като му останал голям и грозен белег, който се забелязвал при носене на къси
панталони. Съдът дава вяра на гласните доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни
и непротиворечиви по между си. От друга страна, свидетелката Н.И. е от тази
категория близки на ищеца, които са в състояние пряко и непосредствено да
възприемат неговите преживявания.
Разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност,
следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде
действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението,
което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е
възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на
работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от
ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на
тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина. В разглеждания казус, няма спор, че задълженията на
ответника по организиране настаняването на безстопанствени кучета в определени
за това места, съответно вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни, и овладяването на популацията им на
територията на община Шумен, са законно установени /ЗВМД/. Съгласно
разпоредбата на чл.35, т.4 Закона за ветеринарномедицинската дейност от
05.06.1999 г., която остава в сила и след отмяната на този закон /параграф 3,
т.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/, кметът на общината има
задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури
финансови средства за провеждане на задължителни ветеринарномедицински
мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Съгласно
чл.70 от този закон /вр. с параграф 3, т.1 от закона/, безстопанствени животни
са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях
място. Ето защо, тълкувайки текста на цитираните разпоредби се стига до извода,
че дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета е
вменена като задължение на кмета на съответната община. Аналогични текстове има
и в разпоредбите на чл.47, ал.3, вр. с чл.50, т.2, вр. с чл.41 от Закона за
защита на животните. С оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът
приема и за безспорно установено, че на 07.06.2015 г. в гр. Шумен ищецът е
ухапан от безстопанствено куче, т.е. приема, че е доказан механизма на увреждането.
Установено е, че увреждането е настъпило на територията на гр. Шумен, като
оттук се ангажира отговорността на Община Шумен, като в случая отговорността на
общината е за противоправно бездействие. Безспорно, в следствие ухапването от
безстопанствено куче, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, като му е останал и белег от ухапването. Що се
касае до конкретния размер на вредите, чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищеца/, начинът на извършването му, /съобразявайки в случая
бездействието на органите и служебните лица на общината/, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални и физически страдания, /физическите
страдания са протекли около месец, а емоционалните, предвид наличният белег и
за по-дълъг период от време/. При определяне размера на обезщетението следва да
бъде съобразено и икономическото състояние в страната към датата на увреждането.
На следващо място, по делото не се установи да е налице съпричиняване на
вредите, а именно не се ангажираха някакви надлежни доказателства, сочещи, че
при настъпването на вредите е осъществено и от ищеца някакво противоправно
поведение. Съобразявайки се с изложеното относно начина и характера на
увреждането, претърпените болки и страдания, както и с трайните последици от
увреждането за емоционалното състояние на ищеца, заключава, че предявеният иск
за неимуществени вреди е изцяло основателен и доказан, поради което следва да
уважи. Касателно претенцията за обезвреда на претърпените от увреждането
имуществени вреди, основна правна последица на непозволеното увреждане е
обезщетяване, от страна на деликтвента, на всички преки и непосредствени вреди
/имуществени и неимуществени, като първите могат да бъдат както претърпяна
загуба, така и пропусната полза/, настъпили в следствие на увреждането. Съдът
приема за безспорно установено, че в следствие ухапването на ищеца от
безстопанствено куче, са извършени и разходи за предоставени му услуги за
преглед и издаване на медицинско удостоверение, в размер на 35.00 лв. Ето защо
заключава, че и този иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи. Следва
да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главните задължения, считано от датата на подаване на
заявлението-28.12.2015 г. до окончателното им изплащане, доколкото такава
претенция е заявена от ищеца в заповедното производство, респ. уважена от
заповедния съд. Безспорна е съдебната практика относно въпроса за дължимостта
на закъснителни лихви, считано от датата на подаване на заявлението пред съда.
Доколкото
съдът намира главните искове за основателни, то съобразно процесуалните правила
следва да се произнесе и по предявения от ответника срещу подпомагащата страна
обратен иск.
За
да се произнесе по този иск, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Не се
спори между страните, че между тях е налице валидно облигационно
правоотношение, основаващо се на сключен Договор за съвместна дейност
№25-01-175/30.03.2015 г., с предмет осъществяване на съвместна дейност по
изпълнението на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на общ. Шумен, действащ през процесния период. Съгласно
чл.1 от договора, двете страни по него се споразумели да осъществяват съвместна
дейност по изпълнението на Програмата за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на общ. Шумен, като обединяват усилията
си за постигане на целите, заложени в Програмата. По силата на този договор, ответникът по
обратния иск е поел задълженията да извършва цялостната дейност, предмет на
договора, подробно описана в раздел I на договора, в съответствие със Закона за защита на
животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Програмата за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета на територията на общ. Шумен, и
частично да я обезпечава финансово, като осигурява 60 % от необходимите за
дейността финансови средства. Част от предмета на договора /раздел I, чл.2 от договора/ е дейността по
кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, трайна маркировка и връщане
по места на неагресивни и здрави безстопанствени кучета. В същия чл. 2 от
договора е предвидено, че залавянето на безстопанствените кучета се извършва
съгласно чл.42, ал.1 от ЗЗЖ, а транспортирането им- съгласно чл.42, ал.2 от
ЗЗЖ. Ето защо заключава, че едно от предвидените в договора задължения на
Сдружението е именно да се грижи за отстраняване от територията на гр. Шумен на
агресивни безстопанствени кучета, предвид задължението му да връща по места
/след съответната обработка/ само неагресивни и здрави безстопанствени кучета.
Сдружението не само следва да реагира своевременно по повод подаден сигнал и
жалба от граждани, но и да предприема превантивни мерки за овладяване
популацията на агресивни безстопанствени кучета, каквито са и целите на
Програмата, която ответникът е поел задължението да изпълнява. Ответникът по обратния
иск призна, че Община Шумен е изпълнила своите задължения по договора, визирани
в текстовете на чл.5, 6 и 7 от договора. На следващо място, съгласно текста на
чл.2, т.1.3 от договора, обработката на безстопанствените кучета се извършва на
принципите на масова кастрация /свободен лов, като от дадено място се залавят
абсолютно всички възможни кучета във фертилна възраст, приоритетно женските/ по
райони и във връзка с молби и сигнали на граждани. Видно от ангажираните от
ответника по този иск доказателства, заверен препис от част от дневник- входящи
обаждания, се установи, че преди процесното ухапване /следвайки хронологията на
дневника, доколкото в тази част не се виждат датите/, на ул. „С.“ №*** е
подаден сигнал във връзка с кучета. Ето защо и предвид задължението на
ответника, визирано в горепосочената договорна норма, счита, че последният е
следвало да залови абсолютно всички възможни кучета в този район. Безспорно в
този район, на ул. ***, е настъпило увреждането. Съгласно чл.20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Според общите
правила за неизпълнение на договорни задължения /чл.79, ал.1, предл. последно
от ЗЗД/, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът
има възможност да търси обезщетение за неизпълнение. Законът въвежда и
оборимата презумпция за вина при констатирано неизпълнение на договорни
задължения, /арг. от разпоредбата на чл.81 от ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, длъжникът дължи заплащане на обезщетение за причинени
вреди на кредитора, обхващащи претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. В случая, ищецът по обратния иск претендира
обезщетение за вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане
на сума от 3 035.00 лв.
на трето лице, представляваща сбор от обезщетение, което ищецът по обратния иск
следва да заплати на ищеца /третото лице/ по първоначално предявените искове,
който факт е настъпил, поради неизпълнение на задължения от страна на
ответника, породени въз основа на възникнало между страните валидно
облигационно правоотношение. Задължението за репариране вредите на трето
лице, остойностени на сума от 3
035.00 лв.,
настъпили в следствие от ухапване от безстопанствено куче, за чието залавяне е
следвало да се грижи ответника, съставляват по смисъла на закона преки и
непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени от
ответника по обратния иск при пораждане на задължението. Поради изложеното
заключава, че предявеният обратен иск е основателен и доказан и следва да се
уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по главните искове следва да се присъдят
извършените разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 1 030.00
лв. /559.30 лв. – в исковото и 470.70 лв.- в заповедното/. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по тези искове за недопустимост на
претенцията за разноски, извършени в заповедното производство, тъй като ОСГТК
на ВКС с Тълкувателно решение №4/18.06.2013 г. даде категоричен отговор на
въпроса как в исковия процес по чл.422 от ГПК следва да се разпредели
отговорността за разноските, направени в заповедното производство. Според т.12
от горецитираното тълкувателно решение, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по обратния иск следва да се присъдят
извършените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 170.00
лв., представляващи разноски за дължима държавна такса по иска.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА
- ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Л.Д.Х., дължи на Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в общ
размер от 3 035.00 лв. /три хиляди тридесет и пет лева/, от която 3 000 лв. /три хиляди/,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и останал голям белег, настъпили в
резултат на ухапване от безстопанствено куче, извършено на 07.06.2015 г. в гр.
Шумен; сумата от 35.00 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи извършени разходи за
медицински преглед и издаване на медицинско удостоверение, с оглед ухапване от
безстопанствено куче, извършено на 07.06.2015 г. в гр. Шумен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
28.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.
№3465/2015 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Л.Д.Х., да заплати на Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 1 030.00
лв. /хиляда и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел за
осъществяване на обществено полезна дейност „Надежда за животните“, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.В.М., да заплати
на ОБЩИНА - ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
Л.Д.Х., сумата от 3 035.00 лв. /три хиляди тридесет и пет
лева/, представляваща сбор от обезщетение, което ищецът по обратния иск
следва да заплати на ищеца първоначално предявените искове, и съставляваща
обезщетение за вреди, настъпили в
следствие неизпълнение на договорно задължение съгласно Договор за съвместна
дейност №25-01-175/30.03.2015 г., както и да заплати сумата от 170.00 лв. /сто и седемдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
обратния иск.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: