Р
Е Ш Е Н И Е
556/20.7.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря
Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№336 по описа за 2016г. на ШРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№336/2016г.
по описа на ШРС е образувано по повод предявен иск с правно основание чл. 194
ал. 1, ал. 2 и ал.5 от ЗОВСРБ, чл. 136а ал.5, чл.143 и чл.144 т.1 от КТ и чл. 2
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.03.2003г.
от И.Н.Б. с ЕГН:********** *** срещу Военно формирование ***-гр.Шумен,
представлявано от Е. С., за заплащане на сумата 2952,16лв., главница
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд- фактически отработено време над месечната продължителност на служебното
време в размер на 794,50 часа през периода 19.02.2013г.-10.10.2015г. по време на явяване на работа преди започване на
работната смяна, време за провеждане на дневен инструктаж и предаване на
смяна, време за пътуване от и до
работното място, както и времето на месечните
инструктажи и учебни стрелби. Ищецът сочи, че от 29.10.2008г.
изпълнявал трудовите задължения в ответното Военно формирование по силата на
Трудов договор №152/29.10.2008г., като трудовото му правоотношение с ответника
било прекратено със Заповед №27 от 08.10.2015г., на осн.чл.328 ал.1 т.10 от КТ,
считано от 10.10.2015г. Твърди, че не са му изплатени в цялост дължими суми за
положен от него извънреден труд. Моли ответникът да бъде осъден да заплати горепосочената сума, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда, както и
деловодните разноски. На осн.чл.214 ал.1 от ГПК, е допуснато изменение на иска
в първо съдебно заседание, който се счита предявен за сумата 3790,69лв. за
положен труд общо 660 часа и 53 мин. за горепосочения период.
Ответникът
Военно формирование ***-гр.Шумен е представил писмен отговор в законния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Оспорва исковете по
основание и размер и представя писмени доказателства, които са допустими.
Съгласно съдебната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК/. Решение № 470 от
28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2013 г., IV г. о., ГК/ по предявените
искове за възнаграждения следва да отговаря военното формирование, в което е
изпълнявана службата.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: По делото е безпротиворечиво
установено и не се спори между страните, че за исковия период е съществувало
правоотношение, възникнало по Трудов договор № 152/29.10.2008г. и Допълнителни
споразумения № 252/19.01.2009г., 363/20.03.2009г.; 405/28.10.2010г.;
512/30.11.2012г.; 568/08.02.2013г.; 664/27.03.2014г. между Поделение
***–гр.Шумен, представлявано от М.Й. и ищецът И.Б. като
гражданско лице. По силата на трудовото правоотношение ищецът заемал
първоначално длъжността "Пазач въоръжена охрана", а от края на 2010г.
длъжността „Отговорник на охрана“. Мястото на работа било определено в
Поделение *** в гр.Шумен с продължителност на работното време чрез сумирано
изчисляване на четири месеца, впоследствие на шест месеца и при условия на
труд, съгласно утвърден ежемесечен график за дежурствата на въоръжената охрана
във войскови райони на военното формирование/Длъжностна характеристика на
стр.18/. Съгласно Заповед на Командира на Военно формирование *** от
08.10.2015г. №ЗЛС27, било прекратено трудовото правоотношение, считано от
10.10.2015г. и било разпоредено на цивилния служител да се изплати парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Няма спор и за това се представят писмени
доказателства- Графици на дежурства, Опис справка на Заповеди на Командира за
ангажираността на ищеца/стр.107 от делото/ и др., че за целия исков период
ищецът е полагал дежурства с продължителност 12 и 24 часа, във войскови райони
*** „***“ и *** „***“. До първото поделение,
което се намира на около 30 км. от гр.Шумен се налагало пътуване,
осъществявано със служебен транспорт. По делото бяха събрани гласни доказателствени
средства, като беше разпитан св.С.М. и А.А., работели на длъжност шофьор при
ответното поделение. И двамата свидетелстват, че охранителите пристигали преди
смяната си във под. *** в центъра на гр.Шумен, от където получавали оръжие и
бивали инструктирани, което отнемало около 10 минути. Тръгвали от поделението
около 07,30 часа за дневна смяна. Пътуването в едната посока отнемало около 40
минути или повече, според метеорологичните условия, понеже пътят бил частично
трудно проходим. Доколкото показанията на двамата свидетели се различават
относно времето, съдът ги кредитира като достоверни в частта, в която същите
съвпадат, а именно 40 минути, като съобрази, че това е минималния период на
пътуване между двете поделения. След пристигане, пазачите приемали смяната от
другите охранители, като извършвали дейности по проверка на техническото
състояние на средствата за охрана и наблюдение и др., за което били необходими
около 10 минути. След приключване на смяната, охранителите били връщани отново
в поделението в гр.Шумен, за да предадат оръжието си, за което били нужни около
5 минути. Спорна между страните е продължителността на положените дежурства за
исковия период, като ищецът поддържа, че същите са превишавали 12 и съответно
24 часа с времето за пътуване, получаване и предаване на оръжие, смяна и
инструктаж. Съдът намира, че с оглед на свидетелските показания се установи
общо сто и пет минути време, което не се
е обхващало от времето на едно дежурство и съответно не е определено и
заплатено възнаграждение за работата на ищеца в поделение „***“.
По
отношение на поделение *** „***“ липсва спор между страните, че извън времето
за дежурство на охранителите са били необходими 40 минути за предаване на
оръжие, смяна на постовете и инструктаж.
Установено
е, че в процесния период, ищецът е участвал в учебни стрелби с продължителност
4 часа. Свидетелите посочват, че по време на стрелби, които се извършвали в
полигон Дивдядово, имало нареждане охраната да пътува директно до стрелбището
от поделението в с.***.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно– счетоводна експертиза се
установява, че общия брой на установения по-горе положен извънреден труд по
време на получаване на оръжие, пътуване, учебни стрелби, инструктаж, предаване
на смяна за процесния период, възлиза на 583,74 часа на стойност 3348,96 лева.
От правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл.283 ал.1 от ЗОВСРБ, статусът на цивилните служители по трудово
правоотношение, с какъвто е бил ищецът, се урежда с този закон и с Кодекса на
труда. Приложение намират и два КТД/последния от които обявен със Заповед на МО
№ 849 от 16.12.2013г./, предвид факта, че ищецът е бил синдикален член.
Съгласно чл.195
ал.1 от ЗОВСРБ, служителите могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с
други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.
Съгласно ал.3 времето за дежурство е служебно време. В случаите, когато
служителят изпълнява дежурство по график, той получава допълнително
възнаграждение по чл.
214 ал.1 т.1 ЗОВСРБ- за специфични условия при изпълнение на военната
служба. Съгласно чл.35 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение,
отчитането на служебното време при извършване на дежурства до 24 часа от
военнослужещите, назначени на длъжности, за които дежурството е основна функция
по длъжностно разписание, какъвто е настоящия казус, се извършва при сумирано
изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всяко
полугодие от календарната година, като продължителността на служебното време за
всяко полугодие от календарната година се определя като сбор от месечната
продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в
полугодието по ред, определен в Наредбата.
Съгласно чл.296, на цивилните служители може да се заплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Според чл.64 ал.1 от действащия КТД,
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, изчислено на базата
на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер по индивидуален трудов договор, като същото е било
съобразено при изготвяне на настоящата ССЕ. КТД в чл.39 ал. 4 е предвидил
хипотеза, при която в случай на дежурства в отдалечени обекти, какъвто е
настоящия, работодателят обезпечава транспорт от съответното населено място до
местоработата и обратно. Съгласно ал.5, периодът след изтичане на работната
смяна, за който не е осигурен обратен транспорт до населеното място, се счита за
„време на разположение“ и се заплаща в съответствие с чл. 66 от този КТД с
допълнително трудово възнаграждение. С оглед на обстоятелството, че ищецът като
служител, осъществяващ охрана, е бил на мястото си на работа посочено в
трудовия договор, в служебно облекло и с оръжие, след което е бил транспортиран
до поделението, в което полага дежурството, съдът намира, че същия е
осъществявал част от служебните си задължения. При предвидено заплащане в КТД
на време на разположение, каквото не е настоящото, с още по-голямо основание
следва да се приеме, че периода на придвижване, инструктаж и др. е част от
работното време, за което също се дължи възнаграждение.
Въпросът дали при дежурства, когато служителят е на
разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време,
трябва да се счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения
на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания по
приложението на Директива 2003/88/ЕО. Следва да бъде съобразена постановената от
СЕС практика по казуси във връзка с работното време, пътуването на служители до
месторабота/посоченото от ответната страна Решение от 10.09.2015г. по C-266/14
/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras срещу
Tyco Integrated Security SL, в което се разглежда като работно време дори
пътуването до местоживеенето на работника, като същото е относимо към настоящия
казус предвид факта, че ищецът е полагал труд на още две места, освен
посоченото в трудовия му договор. СЕС приема, че работното време, състоящо се
от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо
физическото присъствие на съответния работник на работното място, е част от
понятието „работно време" по смисъла на Директивата /Landeshauptstadt Kiel
v Norbert Jaeger (Case C-151/02)/и др.
С оглед
на изложеното, съдът приема, че часовете, като време за пътуване в рамките на
12 и 24-часово дежурство, в действителност представляват част от работното
време на служителя, през което той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни
задължения. По делото се установи, че отделно от дежурството, ищецът се е
намирал на работното си място още десет минути във връзка с получаване на
оръжие и провеждането на ежедневния
инструктаж преди началото на смяната и по 10 минути за сдаване на смяната,
както и 5 за връщане на оръжието. Това време също притежава характеристики на
работно време, доколкото служителят се е намирал на разположение на
работодателя. По тази причина то следва да бъде включено при сумираното
изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането на положен
извънреден труд. Идентични са съображенията и за времето, в което ищецът е бил
длъжен да се явява на работа за участие в стрелби, понеже същите са
задължителни, като положения в този
период труд се явява се явява извънреден
и следва да бъде заплатен.
Доколкото
в специалните нормативни актове, ЗОВСРБ и др, не са предвидени хипотези на
положен извънреден труд, който не е компенсиран с намалено работно време до
прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се приложи общата
разпоредба на чл.136а от КТ. Според нея удължаването на работното време над
нормалната му продължителност, се компенсира чрез съответното му намаляване
през други дни. Когато работодателят не компенсира удължаването в посочения
срок, работникът има право сам да определи времето на компенсацията, което е
възможност, а не негово задължение. При прекратяване на трудовото
правоотношение преди компенсирането, разликата до нормалната продължителност на
работния ден се заплаща като извънреден труд. В Определение № 1599 от
20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2011г., IV г.о., ГК е прието, че удълженото служебно време при
дежурства не е извънреден труд, но некомпенсираното такова с намалено служебно
време до прекратяване на правоотношението следва да се заплаща като извънреден
труд. В този смисъл е споделената от настоящия състав съдебна практика, като
следва да се отбележи, че предвид възникналите противоречия по приложението на
нормите на КТ във връзка с положен извънреден труд от военнослужещи с
Определение №186 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6064/2015 г., IV г. о., ГК
е допуснато до касационно обжалване решение по сходен казус.
Ето защо съдът счита, че положеният извънреден
труд часа за периода от 19.02.2013г. до
10.10.2015г. в размер на 583,74часа, съобразно втория
вариант от допълнителното писменото заключение на вещото лице, следва да бъде
заплатен на ищеца в посочения размер от 3348,96лв., като в останалата си част
искът бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Военно формирование ***-гр.Шумен, представлявано от
Е. С., Булстат ***, ул.К. Ш. ***, на основание чл. 194 ал.1, ал.3 от
ЗОВСРБ и чл. 136а ал.5 от КТ да заплати на И.Н.Б. с ЕГН:********** *** сумата 3348,96лв. /три хиляди триста четиридесет и осем лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по време на
получаване на оръжие, време за провеждане на инструктаж и предаване на
смяна, време за пътуване от и до
работното място и учебни стрелби за периода
от 19.02.2013г. до 10.10.2015г.,
общо 583,74 часа извънреден труд, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска- 19.02.2016г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 3790,69лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Военно формирование ***-гр.Шумен, представлявано от
Е. С. да заплати на И.Н.Б. с ЕГН:********** сумата 441.73лв.
(четиристотин четиридесет и един лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Военно формирование ***-гр.Шумен, представлявано от Е. С. да заплати по сметка на Районен съд– гр.Шумен
и в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 533,96 лева /петстотин тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/, от която 133,96 лева- държавна такса върху уважения иск и
400.00лв. деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.