Р Е Ш Е Н И Е

551/19.7.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети юли две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 346 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.*****, представляван от Б.И.М., със съдебен адрес:***, чрез адв.М.П. искова молба срещу Й.С.А. с ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 765.86 лв. представляваща изплатените от ищеца суми във връзка с плащане към собственика на увреденото МПС, вследствие на виновно причинено от ответника ПТП настъпило на 16.08.2010г. в гр. Висбаден, Федерална Република Германия, при управление на автомобила без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2016 г. до окончателното изплащане.

Ищеца посочва, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) възстановил изплатеното от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) обезщетение от 6 521.91 лв. като парична равностойност на 3 334.60 евро по курса за деня на плащане – 24.02.2011г. Обезщетението било вследствие причинено виновно от ответника ПТП на 16.08.2010г. в ФРГ, гр.Висбаден, при управление на лек автомобил марка „БМВ“ модел „316“ с ДК № Н 94 29 АР не упражнил контрол над автомобила и ударил спряното пред него МПС с рег. № WI-DB 90, собственост на Драгиша Василиевич. При настъпване на ПТП – то ответникът не притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Освен горепосочената сума се претендира и сума в размер на 243.95 лв., представляваща разходи по обработка на щета, направени от Гаранционния фонд. Ответникът бил потърсен за възстановяване на сумите, но не бил открит. Това породило и правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на горните суми в пълен размер, а така също и направените разноски в настоящото производство.

С Определение № 1119 от 22.04.2016г. съдът е назначил на ответника особен представител – адв. С.С. при ШАК, поради това, че А. не е бил открит на посочения адрес, а от служебно изисканата справка е станало ясно, че няма друг известен адрес, на който да бъде намерен. В законоустановения едномесечен срок от страна на особения представител на ответника е депозиран писмен отговор, в който се излага, че иска е недопустим и неоснователен, тъй като се депозира след изтичане на петгодишния давностен срок и е погасен по давност. Твърди се, че към датата на настъпилото ПТП ответникът имал валидно сключена застраховка № 045090308136 от 03.07.2009г. към ЗК „Български имоти“, тъй като липсвали данни за прекратяване действието на полицата. Същевременно ответникът не е търсен от ищеца, тъй като регресната покана не била връчена на лицето и същото не било уведомено за задължението си. Искът бил недоказан по размер, тъй като представените преводи на документи от чужд език не съдържали данни дали лицата извършили превода имат нужната квалификация. В заключение се моли за отхвърляне на иска.

За ищеца не се явява представител в съдебното заседание, депозира се становище по хода на делото, с което се аргументира основателността на претенцията.

Ответника не се явява в съдебно заседание, като за него се явява назначеният му от съда особен представител. В пледоарията си адв. С. поддържа писмения отговор и моли за решение в този смисъл.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото писмено доказателство – Уведомление за ПТП (стр.3 от делото) е видно, че на 16.08.2010г. в 13.00 часа на ул. *****, ФРГ е настъпило ПТП, предизвикано от ответника, който при движение на МПС ударил друго МПС. Вследствие на това били причинени материални щети. Показанията и на двамата участници в ПТП съвпадали, като ответника признал извършеното от него нарушение. Видно от справка от 18.02.2011г. към датата на настъпване на ПТП ответникът не притежавал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Пострадалото лице уведомило по телефона застрахователя си и била извършена експертна оценка на щетите, като било дадено направление за ремонт на автомобила. Разходите за ремонт с ДДС били в размер на 1745.28 евро. Била издадена и фактура за направената експертиза на стойност 514.56 евро (стр.38 от делото). В последствие била предявена претенция за обезщетение на вредата от упълномощен от пострадалото лице адвокат към сдружение „Дойчес Бюро Грюне Карте е.Ф.“ . Към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи била изпратена покана за плащане на сумите изплатени на третото лице, засегнато от произшествието (стр.44 от делото). Дължимата от НББАЗ сума била в размер на 3 334.60 евро. Видно от нареждане за презграничен превод (стр.63 от делото) на 02.02.2011г. НББАЗ привело сумата.

Видно от Доклад за щета за имуществени вреди Гаранционния фонд изплатил обезщетение по щета № 12 0024/14.02.2011г. на НББАЗ на дата 24.02.2011г. на стойност 6 521.91 лв.

На ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното от фонда обезщетение, която видно от обратната разписка не е била получена от лицето, поради отсъствието му от страната.

По делото са представени доказателства за направени разходи от Гаранционния фонд във връзка с преводи от английски и немски на български език на стойност 243.95 лв. (фактура № 166 от 18.01.2016г. – стр.67 от делото).

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Налице са положителните предпоставки за предявяване на иска, като липсват отрицателни такива, поради което иска е допустим.

По основателността на иска по чл.288а, ал.1, т.1 във връзка чл.288, ал.12 от КЗ (отм.): По силата на чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ (отм.) Гаранционния фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.

От приетия по делото като писмено доказателство в легализиран превод от немски на български език Протокол за настъпило ПТП № VUK/0946174 от 16.08.2010г. се установява, че на същата дата в 13.00 часа е настъпило ПТП с участието на ответника, като водач на лек автомобил „БМВ 316“ с ДК № Н 94 29 АР и водача на пострадалото МПС марка „Драймлер“ модел „С180“ с ДК № WI DB90. Протоколът за произшествието съдържа отбелязването от компетентното длъжностно лице, изготвило протокола – полицейски комисар Радеки - че водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Н 94 29 АР Й.А. признал нарушението на правилата за движение, при което е причинена щетата, а именно, че завил в пресечката на улицата и не забелязал спрелия след пресечката автомобил и се сблъскал с него. На ответника, като участник в произшествието било разяснено правото дали да даде показания или да се откаже, като в протокола се обективира изявлението на ответника, че признава извършеното от него нарушение. Съдът като съобразява обстоятелството, че документът, съдържа признанието на ответника за неизгоден за него факт, то намира, че ответникът е причинил щета, вследствие причинено от него ПТП. Направените оспорвания на съдържанието на представените в превод документи от страна на ответника, съдът намира за неоснователно, тъй като не се оспорва верността на превода, а квалификацията на лицата извършили превода. Съдът намира за изпълнено изискването на чл.185 от ГПК, тъй като документите на чужд език са придружени от превод и са заверени от страната, която ги представя. Като отговарящи на изискванията на закона тези доказателства следва да се кредитират.

Същевременно застрахователния договор е формална сделка, поради което фактът на сключването му подлежи на доказване единствено с писмени доказателства – чрез представяне на застрахователната полица. Наличието на валидно сключена застраховка носи изгодни за ответника последици, поради което установяването на този факт е в негова тежест. По делото не бяха ангажирани доказателства установяващи съществуването на такава. Неснователно е твърдението на особения представител, че е имало валидна застраховка. Видно от справката по делото застрахователна полица № 045090308136, сключена на 03.07.2009г. била с период на действие 04.07.2009г.-03.07.2010г. Едва на 19.08.2010г. ( три дни след ПТП-то) ответникът сключил нова застраховка. Следователно към деня на настъпване на ПТП – 16.08.2010г. ответникът не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил.

По делото се прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като обезщетението за претърпените вреди било изплатено на пострадалото лице на 02.02.2011г., което води до извода, че искът е предявен след изтичане на петгодишния давностен срок.

По отношение на направеното възражение за изтекла давност, съдът намира следното: По делото се установява, че ищецът възстановил на НББАЗ сума в размер на 6521.91 лв., представляващи възстановено обезщетение от НББАЗ с нареждане за презграничен превод от 24.02.2011г. (стр.66 от делото). С факта на плащането ищецът се суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице и е предявил исковата молба на 22.02.2016г. по пощата. Изпратената по пощата искова молба прекъсва давността на датата на изпращането. В този смисъл е Решение № 182/17.11.2010г. по т.д. 76/2010г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.

Съгласно т.14 от ПП на ВС № 7/04.10.1978г. регресните искове се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД при начален момент изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Изводът, че плащането е началния момент, от който започва да тече петгодишния срок за упражняване на регресното право е възприет и в съдебната практика. В този смисъл са Решение № 178/21.10.2009г. на ВКС по т.д. № 192/2009г., Решение № 173/30.10.2009г. на ВКС по т.д.№ 455/2009г., Решение № 53/16.07.2009г. на ВКС по т.д.№ 365/2008г., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за приложение от съда. Поради което и съдът намира правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно.

По отношение на възражението, че ответникът не е търсен във връзка с претенцията на Гаранционния фонд, съдът намира същото за неоснователно. Представените доказателства – покана и обратна разписка, водят до обратния извод. Лицето не е намерено поради трайното му отсъствие от адреса, като по делото е представена и справка, че няма регистриран друг адрес за получаване на кореспонденция.

По отношение на сумата в размер на 243.95 лв., претендирана като разходи за превод, съдът намира следното: Моментът на извършване на разхода – 18.01.2016г. сочи, че в случая се касае за превод на документи във връзка с предявяване на осъдителната претенция, но не и за определяне и изплащане на обезщетението във връзка с настъпилото произшествие, извършено от водач на МПС без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и тази сума не подлежи на възстановяване от виновния водач и в тази си част иска подлежи на отхвърляне, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска до окончателното ѝ изплащане.

Поради това претенцията следва да бъде уважена в размер на 6521.91 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 23.02.2016г. до окончателното ѝ изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, които са в общ размер на 905.06 лв., от които 260.87 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото и 644.19 лв., представляваща заплатено възнаграждение за особен представител.

Предвид гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Й.С.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.*****, представляван от Б.И.М., със съдебен адрес ***, чрез адв. М.П. сумата от 6 521.91 лв. (шест хиляди петстотин двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки), представляваща възстановено на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи застрахователно обезщетение, чиято стойност в евро възлиза на 3334.60 евро, в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от Й.С.А., без последния да е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата от 6521.91 лв. до пълния му предявен размер от 6765.86 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.С.А. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Гаранционен фонд направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 905.06 лв. (деветстотин и пет лева и шест стотинки), представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: