Р Е Ш Е Н И Е

184/10.3.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на втори март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав

Районен съдия: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 349 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

Депозирана е молба от С.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в която излагат, че имат сключен граждански брак, като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Молителите твърдят, че са взели сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Двамата съпрузи представят споразумение относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК. На основание изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им по взаимно съгласие и одобри споразумението им по чл.51 от СК.

В съдебно заседание двамата молители, редовно призовани, като молителката се явява лично, а молителят изпраща изрично упълномощен процесуален представител, заявяват, че поддържат молбата си за прекратяване на брака.

След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът от фактическа и правна страна прие за установено следното: От приложеното Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен гр. брак № 0019/27.06.1989 г. на дл. лице по гр. състояние при Община – Върбица (дубликат), се доказва по категоричен начин, че С.К.А., ЕГН ********** и К.Ф.А., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 27.06.1989 година. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданския им брак, което поддържат пред съда, като представят и писмено споразумение по чл.51 от СК за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и доказана, и следва да се уважи.

По делото не са ангажирани надлежни доказателства относно получаваните от молителите трудови доходи, но с оглед трудоспособната им възраст, съдът приема, че те са в състояние да реализират такива поне, в размер на минималната работна заплата за страната, поради което определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., като констатира че молителката е внесла сума в размер на 30,00 лв. Ето защо и предвид постигнатото между страните споразумение, съдът счита, че молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 10,00 лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сключен с акт за граждански брак № 0019 от 27.06.1989 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община - Върбица, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, както следва:

Семейното жилище, находящо се в ***, се предоставя за ползване на К.Ф.А., ЕГН **********.

Страните не си дължат издръжка след прекратяване на брака.

Страните заявяват, че нямат за уреждане имуществени отношения помежду си, поради липса на придобито през време на брака движимо и недвижимо имущество.

След прекратяване на брака съпругата С.К.А., ЕГН **********, ЗАПАЗВА придобитото след сключване на брака фамилно име - А..

Разноските по делото се поемат от двамата молители по равно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за водене на делото, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

ОСЪЖДА К.Ф.А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 10,00 лв. (десет лева), представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :