Р Е Ш Е Н И Е

 

285/11.4.2016г.,         Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                            седми състав

На 11 (единадесети) април                                                           Година 2016

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . ,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 362 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 130, ал. 4 вр. ал. 3 от Семейния кодекс.

В молбата си до съда Д.К.Н. и В.В.Н., действащи като родители и законни представители на малолетния А.В.Н., молят да бъде разрешено притежавания от последния недвижим имот да послужи като обезпечение по бъдещ договор за кредит, сключен от възходящите му от втора степен Л.Г.К. и К.Н.К. Представят доказателства за самоличност, произход, собственост. В допълнителна молба, същите излагат, че родителите, двете им деца, както и Л. и К.К.и съжителствали в общо домакинство, като очевидната полза за детето била обстоятелството, че дългът, за чието обезпечение вече е ипотекиран имота му, се погасява от лицата, включени в домакинството на детето. Посочва се, че при сключване на нов договор за кредит месечните вноски, платими от възходящите от втора степен на детето, биха намалели с 82,47 лева.

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/05.09.2003 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен е, че Д.К.Н. и В.В.Н. са родители на детето А.В.Н., роден на *** година. Съдът констатира от нотариален акт № ***, том 2, дело № 289/2015 г. и нотариален акт № 29, том 2, дело № 164/2012 г., и двата на нотариус рег. № 024 на НК, че Л.Г.К. и К.Н.Киров дарили на внука си А.Н. недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, представляващ апартамент № 20, ет. 2 от жилищен блок „***“, построен в   имот I от кв. 364 по плана на града, с обща застроена площ 56,48 кв.м, заедно с избено помещение № 9б с площ 3,56 кв.м, както и 911/100000 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като имотът, съгласно кадастралната карта и регистри на гр. Шумен съставлява самостоятелен обект в сграда на едно ниво, с идентификатор 83510.668.82.1.20, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.668.82, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, адрес на имота гр. Шумен, ул. „***“ № 10, вх. 3, ет. 2, ап. 20, като дарителите си запазили доживотно право на ползване и обитаване на описания недвижим имот. Три години преди сключване на договора за дарение, дарителите по същия подписали с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит, като върху описания по-горе недвижим имот била учредена ипотека. Крайният срок на издължаване на кредита е през 2042 година.

  По делото е изискан и изготвен социален доклад изх. № ЗД-11/0162 от 06.04.2016 г. на ДСП общ. Шумен, в който се сочи, че родителите на детето А. са разведени, считано от 22.03.2016 г., като родителските права по отношение на двете деца А. и Е. са предоставени за упражняване на майката. Д.Н. отглежда двете деца в апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 12, вх. 2, ет. 3, ап. 22, а бащата В.Н. живеел на друг адрес. Понастоящем майката полагала грижи за децата, като А. бил ученик в ПМГ „***“ гр. Шумен.

  При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК, обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете е нищожно. По изключение, обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. Тоест, законодателят, предвиждайки като принцип нищожност на ипотекиране на недвижим имот, принадлежащ на ненавършило пълнолетие дете е предвидил изключения. В случая, молителите обосновават искането си с обстоятелството, че съжителствайки в едно домакинство родителите, двете им ненавършили пълнолетие деца и възходящите от втора степен на децата – Л. и К.К., погасяват съвместно задълженията на последните по договор за кредит, обезпечен чрез ипотека именно на процесния недвижим имот. Сочат, че сключвайки нов такъв договор, месечната вноска, дължима от сем. К. ще намалее.

Вземайки предвид твърденията в молбата, съдът констатира следното: на първо място, чрез отразеното в изготвения социален доклад се установи, че описаното в молбата, че четиричленното семейство Н. съжителства в едно домакинство със сем. К. не отговаря на действителното положение. Освен, че понастоящем молителите вече не са съпрузи, същите живеят разделени, а и възходящите от втора степен на децата не съжителстват в едно домакинство с тях. Поради това, тезата на молителите, че полагащите непосредствени грижи за детето А. родители и баба и дядо, ще намалят общите си разходи чрез сключване на нов договор за кредит е неоснователна. Освен това, действително и понастоящем процесният недвижим имот служи като обезпечение на задължения на Л. и К.К.и, но сам по себе си този довод не води непременно до извода, че исканото обезпечаване е в очевидна полза на детето. В тази насока, следва да се отбележи, че при сключване на нов договор за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижимия имот на малолетния А., крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателите ще бъде удължен с четири години и ще бъде през 2046 г. – обстоятелство, което очевидно не е в полза на ненавършилия пълнолетие собственик на недвижимия имот.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че исканото обезпечаване на задължения на Л. и К.К.и чрез ипотека върху недвижим имот, собственост на ненавършилия пълнолетие А.Н. не е при нужда или очевидна полза за детето, или при извънредни нужди на семейството. Ето защо, депозираното искане от Д.Н. и В.Н. в тази насока следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 130, ал. 4 вр. ал. 3 от СК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата, депозирана от Д.К.Н. с ЕГН ********** и В.В.Н. с ЕГН **********, действащи като родители и законни представители на малолетния А.В.Н. с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес ***, с която се иска разрешение за обезпечаване на задължения на Л.Г.К. с ЕГН ********** и К.Н.К. с ЕГН ********** чрез ипотека върху недвижим имот, собственост на А.Н..

Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред Окръжен съд гр. Шумен.  

                                                            

Районен съдия: