Р Е Ш Е Н И Е
436/13.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав,
на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание,
в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 386/2016г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба, от И.Т.П. ***, чрез процесуален представител адв. Х. от ШАК против „Пам
пласт“ ООД гр. Шумен, в която са предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение искове, както следва:
1/иск, с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, за плащане на трудово възнаграждение дължимо за периода от месец юли 2015
г. до месец ноември 2015 г., в общ размер 1 833,97 лева, ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2016 г. до
окончателно плащане.
2/иск за присъждане на възнаграждение за
времето на платен годишен отпуск, ползван от ищцата през месец декември 2015
г., в размер на 426,83 лева, с правно основание чл. 177 КТ, ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2016 г. до
окончателно плащане;
3/иск за присъждане на дължимо
обезщетение при уволнение поради закриване на част от предприятието или
закриване на щата, в размер на една брутна работна заплата – 544,50 лв., с
правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 25.02.2016 г. до окончателно плащане.
Ищцата обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на
безсрочно трудово правоотношение е заемала при ответника длъжността
„продавач-консултант“. Считано от 31.12.2015 г., трудовото й правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието
или закриване на щата. Твърди, че ответникът не и е платил дължимо нетно
трудово възнаграждение, за периода от месец юли 2015 г. до ноември 2015 г.;
сумата 426,83 лв. - възнаграждение за времето на платен годишен отпуск, ползван
от ищцата през месец декември 2015 г., както и сумата 554,50 лв. - обезщетение
при уволнение поради закриване на част от предприятието или закриване на щата,
с правно основание по чл. 222, ал. 1 КТ. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК,
срок ответникът „Пам пласт“ ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба с
изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита
исковата претенция за неоснователна. Оспорва фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на исковата молба и твърди че ищцата, като се е
възползвала от оказаното и доверие, е получила парични средства от касата на
дружеството в размер на 3 520 лв., които до настоящия момент не е върнала.
Ответникът е поискал от ищцата да бъдат уредени финансовите въпроси между
страните, но тя отказала, поради което е била освободена от заеманата длъжност.
В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на исковите претенции, с насрещно
парично вземане – получена от ищцата сума в размер на 3 520 лв., до
размера на по – малкото, с правно основание чл. 103 и сл. ЗЗД,
прието за съвместно разглеждане. Ответникът моли съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се
явява лично и с процесуален представител, като поддържа предявените искове. Ответникът
се представлява от процесуален представител, който поддържа подадения писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че са били в
трудово правоотношение, като ищцата е била назначен на длъжността „Продавач –
консултант“, за неопределено време, с месторабота „Магазин гр. Шумен“ и брутно трудово
възнаграждение в общ размер 544.50 лв.. През процесния период: от месец юли 2015
г., до месец декември 2015 г., ишцата е полагала труд по трудов договор при
ответника. Не се спори, че със Заповед № 3/30.12.2015г., считано от 31.12.2015
г., ответникът прекратил трудовото правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ, поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, с
предизвестие връчено на ищцата на 01.12.2015г.. Установено е, че с писмено
искане, по смисъла на чл. 270, ал. 3 КТ, обективирано в заявление /лист 7 по
делото/, ищцата е уведомила работодателя за банковата сметка, по която следва
да бъдат приведени претендираните суми за трудови възнаграждения и обезщетения,
като с декларация от 01.02.2016г., връчена на работодателя на 03.02.2016г.
/лист 8 и 9 по делото/, го уведомява че след прекратяване на трудовото правоотношение
е останала без работа, поради което и се полага обезщетение по смисъла на чл.
222, ал. 1 КТ.
Спорът по
делото е
относно плащането на трудово възнаграждение за процесния период, дължимостта на
възнаграждение за времето на ползван платен годишен отпуск и на обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ. Според ищеца дължимите трудови възнаграждения и обезщетението не
са изплатени. Според ответника ищцата не е полагала подпис в платежни ведомости
/от лист 18 до лист 23 по делото/, но тъй като сама си прихващала от оборота
дължимите трудови възнаграждения, за което към отчети за постъпили суми от
дневни продажби, периодично представяла саморъчно съставени бележки, в които
срещу името „Ваня“ били посочени удържаните лично от нея суми за заплати, дължимите
трудови възнаграждения са изплатени изцяло, а обезщетението по чл. 222, ал. 1
КТ подлежи на прихващане с неотчетени от ищцата суми.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Р.В. по назначената съдебно-счетоводна експертиза /от
лист 65 до лист 68 по делото/. Същото не е оспорено от страните и е прието от
съда. От последното се установява, че нетното трудово възнаграждение, дължимо
на ищцата, по разчетно-платежни ведомости за периода от м. юли 2015г. до м.
ноември 2015 г. включително, е в размер на 2 134.15 лв., дължимото нетното
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец декември 2015г., е в
размер на 426.83 лв., а дължимото обезщетение, с правно основание чл. 222, ал.
1 КТ, при уволнение поради закриване на част от предприятието или закриване на
щата, е в размер на 544,50 лв.. Съгласно същото заключение за периода от
10.04.2015г. до 30.12.2015г. по проверени, в счетоводството на ответното
дружество, отчети от дневни продажби и прикрепени към тях помощни листчета, приложени
в преписи към отговора на исковата молба /от лист 24 до лист 49 от делото/, са
налице отметки с име „Ваня“ за общо сумата 3 250.00 лева. Изслушана по реда на
чл. 176 ГПК ищцата обяснява, че процесните отчети за постъпили суми от дневни
продажби, от лист 24 до лист 48 от делото, с изключение на това от лист 49 от
делото, били съставени лично от нея и същите отразявали, както дадени суми за
стари плащания към доставчици на магазина, така и взети от нея суми за дължими стари
трудови възнаграждения – обяснява, че отбелязаните имена и суми в прикрепените
към тези отчети помощни листчета, означавало, че на съответната дата ищцата,
след съгласуване с управителната на дружеството – работодател П. С., плащала от
оборота суми на доставчици, а ако има остатъци от оборота по 50, 100 или 200
лева в тези листчета, в които има посочено и името „В.“, отразените суми вземала
за себе си. Пояснява, че приложените по делото частни документи са изготвяни
само за вътрешна информация и не са били оформяни съгласно Закона за
счетоводството, по нареждане на съсобственика в дружеството – работодател М. Я.,
със знанието на управителят на П. С.. Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
В качеството на свидетели са разпитани М.
Б. – посредник при снабдяване на магазина със стока и М. Я. – съсобственик и майка
на управителя на ответното дружество. Показания на последната съдът преценява,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед всички данни по делото, като има предвид
възможна заинтересованост. Първият свидетел излага твърдения, че лично е виждал
ищцата да се разплаща с доставчици за стари задължение на работодателя, в това
число и към „Мир плам“, със собственик и управител М. Я., с който търговец били
в правоотношения преди 01.06.2014г., както и че ищцата не си е получавала редовно
заплатата. Свидетелката Я. твърди, че отношенията в ищцата са от 2000г., като
до 2014г. магазинът бил на „Мир плам“. През 2014г., с дъщеря си – П. С.,
регистрирали ответното дружество „Пам пласт“ ООД и дейността на магазина
преминал към него. Тогава бил сключен процесния трудов договор с ищцата. След
като свидетелката напуснала страната, на ищцата били предоставени широки
пълномощия – сама да взема стоки от склада на дружеството, да я продава в
магазина, сама да се разплаща с доставчици, сама да прави ежедневни отчети и
сама да си удържа суми от оборота за дължимите трудови възнаграждения. През
този период ревизии на магазина не били правени. Свидетелката Я. потвърждава,
че след като магазина преминал към „Пам пласт“ ООД от ищцата са плащани стари
задължения и към доставчици на „Мир плам“, като сумите са вземани от оборота и
това е било отразено в представените към отговора на исковата молба отчети. През
месец декември 2015г. свидетелката се завърнала в страната и тогава била
направена неофициална инвентаризация, при която било установено несъответствие.
Ищцата не могла да даде смислено обяснение за липсите, което наложило
прекратяване на трудовото правоотношение.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест
и след преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, като въз основа установеното, прави следните правни изводи:
Относно искът, с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение за периода, от месец юли
2015 г., до месец ноември 2015 г.
Съдът намира, че едно от основните
задължения на работодателя, като страна по трудовия договор, е да плаща
уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение.
За да бъде уважен такъв иск, в тежест на работника е да докаже своето вземане
към работодателя по основание, като ангажира конкретни доказателства относно
наличието на трудово правоотношение през период от 01.07.2015г. до
30.11.2015г., както и размерът на дължимото трудово възнаграждение. В
конкретния случай по първия факт между страните няма спор и съдът приема, че е
налице трудово правоотношение между страните. При установено наличие на трудово
правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /арг. чл. 8, ал.
2 КТ/. Установеният чист размер дължимото трудово възнаграждение на ищцата, за
процесния период - от м. юли 2015г. до м. ноември 2015 г., включително е 2
134.15 лв. /при предявена искова претенция от 1 833,97 лева, от които 126.65
лева за месец юли и по 426.83 лева за месец 08, 09, 10 и 11 на 2015г. – общо за
последните четири месеца 1707.32 лева/. Последното се установява по безспорен начин
от приложените документи и изготвеното по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от работника, е обстоятелството, че възнаграждението за
положения труд не му е платено. Напротив, ако работодателят навежда такива
твърдения, в негова тежест е да докаже плащането на падежа на дължимото трудово
възнаграждение и то по установения ред. Този ред е регламентиран в разпоредбата
на чл. 270, ал. 3 КТ, която гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка. Не съществува съмнение, нито противоречие в съдебната практика, че
удостоверяването на това плащане е в тежест на работодателя и става чрез
представяне на оригинален или производен писмен документ, съответно при нужда
от специални знания и с помощта на съдебна експертиза. Предвиденото от
законодателя в чл. 270, ал. 3 КТ писмено удостоверяване плащането на трудовото
възнаграждение обаче не означава, че ведомостта за заплати или разписката са
единствените годни документи за установяване на горния факт. Относно приложението
на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК, във връзка с доказването на плащането, когато законът урежда изискване за доказване на определени
обстоятелства с писмен документ и по въпросите: изисква ли това съставянето на нарочен документ за удостоверяване
на съответните обстоятелства и изключена ли е възможността същите обстоятелства
да се доказват с други доказателствени средства, отговори са
дадени с Решение № 89/29.03.2013 г., по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК на
ВКС и Решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК на
ВКС. Същите са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са в смисъл, че когато в документ за плащане не е посочено основанието
и длъжникът /работодател/
заявява, че с плащането е погасил определено свое
задължение, в тежест на кредитора /работник/ е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т. е.
съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред
съгласно чл. 76 ЗЗД. Ведомостта и платежното нареждане са нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане. Разписката също е нарочно съставен свидетелстващ документ, който
материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало),
че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Когато законът урежда
изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен документ, това не изключва възможността съответните
обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Доказването с нарочен
документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и
предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може
да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание
съответства на обективната действителност, т. е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че
действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които
той е съставен са различни, т. е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на
обективната действителност, т. е. е невярно. При случайния документ намерението на автора да
удостовери истинни обстоятелства не се предполага, такова намерение трябва да
бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата, при които е издаден.
Исковата претенция в настоящото
производство обхваща периода, от месец юли 2015 г., до месец ноември 2015 г., а
доколкото ищецът очертава спорното право, то извън този период и неподлежащ на
изследване, относно плащане на дължимото трудово възнаграждение, е периодът от
възникване на трудовото правоотношение – 01.06.2014г., до месец юни 2015г.,
включително, като в съответствие с исковата претенция съдът е разпределил и
доказателстваната тежест в производството. В съставените от ищцата, писмени
доказателства не е конкретизирано за кое точно месечно възнаграждение се е самоовъзмездила.
От тези доказателства се установява, че през период от 01.07.2015г. до
30.11.2015г. ищцата е усвоила от оборота на магазина, общо сумата 2 450.00
лева, от които за период от 28.08.2015г. до 28.11.2015г. общо 1 800 лева изискуеми
за процесния период трудови възнаграждения и за период от 04.07.2015г. до
01.08.2015г. общо 650 лева неизискуеми трудови възнаграждения, доколкото всяко
месечно трудово възнаграждение е изискуемо след 25 число на месеца, следващ този,
за които се отнася, т. е. възнаграждението за първия месец от процесния период
- м. юли 2015г. в претендирания размер от 126.65 лева, е изискуемо след
25.08.2015г.. С оглед установеното настоящият състав на ШРС счита, че в
конкретния случай не може да се игнорират представените по делото отчети от
дневни продажби, с прикрепени към тях помощни листчета, съставени лично от
ищцата и съдържащи отметки с име „В.“, които в съвкупност с обясненията на
последната, че отразяват лично взети от нея суми за стари изискуеми трудови
възнаграждения, имат характер на случаен
документ
по смисъла на гореизложеното и установяват изпълнение задължението на
работодателя да плати дължими трудови възнаграждения. Т. е. съдът намира, че за
процесния период на ищцата е изплатено от ответника полагащото се трудово
възнаграждение в предендирания размер от общо 1 833.97 лева и следователно
последното не се дължи. Относно разликата от 1 833.97 лева, до получената по
този ред сума, в общ размер 2 450.00 лева, през период от 01.07.2015г. до
30.11.2015г., предвид свидетелските показания на М. Б., че му е известно ищцата
да не си е получавала заплатата редовно, съдът намира твърдението на ищцата, че
си е удържала полагаемите са трудови възнаграждения за стари месеци, а не за
съответния, като обосновано, но предвид, че исковата молба ограничава процесния
период съдът е в невъзможност да се произнесе по въпроса дали цялото дължимо
възнаграждение за периода от възникване на трудовото правоотношение -
01.06.2014г., до неговото прекратяване е погасено. По изложените по-горе
подробни съображения съдът счита, че следва предявеният иск за плащане на
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015г. до 30.11.2015г. да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно исковете с правно основание чл.
177 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
Ищцата претендира присъждане на възнаграждение
за времето на ползван през месец декември 2015г. платен годишен отпуск, в нетен
размер 426,83 лева, както и обезщетение при уволнение поради закриване на част
от предприятието или закриване на щата, в размер на една брутна работна заплата
– 544,50 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.02.2016 г. до окончателно плащане. Според заключението
на вещото лице, от извършената проверка, експертът е установил, че в проверените
разплащателни ведомости за заплати в счетоводството на ответното дружеството е
отразено, че на ищцата е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за
месец декември 2015 г., в брутен размер от 544.50 лева, и в нетен размер от
426,83 лева. С декларация от 01.02.2016г. ищцата е декларирала, че след
прекратяване на трудовото правоотношение не е работила, като размерът, на
следващото се обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, е в размер на 544.50 лева. Тъй
като не са представени доказателства за плащане, а и работодателят е начислил
сумата за ползван отпуск, съдът приема, че претенциите се явяват основателни до
предявените размери и следва да се уважат изцяло. Върху главниците следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до
окончателното изплащане.
Относно възражението за прихващане
обективирано в отговора на исковата молба, предявено в условията на
евентуалност, съдът намира следното.
Възражението е материално правно
изявление за прихващане и възражение за съдебно прихващане с вземане на
ответника срещу ищеца. От една страна следва да се отбележи, че е недопустимо без
съгласието на работника или служителя да се прави прихващане с дължимо трудово
възнаграждение на осн. чл. 272 КТ и в тази част възражението за прихващане с
дължимото на ищеца трудовото възнаграждение е недопустимо и не следва да се
разглежда. Възражението за прихващане с други дължими на ищеца суми, извън
трудовото възнаграждение, е допустимо, но в само в предвидените в разпоредбата
хипотези. От друга страна разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ установява правилото, че работникът
или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Има се
предвид не само трудови възнаграждения, а и обезщетения по КТ. Сумите не следва
да се връщат, дори когато са получени без основание или основанието за
получаването им отпадне, за разлика от института на „неоснователното обогатяване“
по ЗЗД. Легалната добросъвестност се основава на субективната увереност за
дължимостта и законната основателност на полученото. Добросъвестноста е
определена чрез негативен признак - незнанието на работника или служителя, че
липсва основание за получаване на съответната сума. Няма значение дали става
дума за неправилна преценка на положения труд, изработено по норма - като
количество, като разценки за единица продукция. Няма значение дали става дума
за неправилно тълкуване и прилагане на нормативен акт. Разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 КТ въвежда оборимата презумпция, че добросъвестността на работника или
служителя се предполага до доказване на противното. Това означава, че е в
тежест на работодателя да докаже, че работникът е знаел, към момента на
получаване на сумата, че няма основание да я получи. В процесния случай ответникът
претендира прихващане на суми разходвани от ищцата през периода 10.04.2015г. –
30.12.2015г., тъй като били получени от оборота на магазина без основание. В
случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че при
снабдяване на магазина със стока ищцата е разплащала и стари задължение с
доставчици, както на работодателя - „Пам пласт“ ООД, така и на „Мир плам“, с
който търговец била в правоотношения преди 01.06.2014г., като в тази връзка на
ищцата били предоставени широки пълномощия и следователно тези суми са получени
и разходвани правомерно от ищцата след дадено изрично съгласие от съответно
лице – управителят на ответното дружество. Предвид установеното възражението за
прихващане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Относно разноските за такси: При този
изход на спора предвид основателността на исковете с правно основание чл. 177
КТ и с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, в тежест на ответната страна, следва
да бъдат възложени дължимите държавни такси по тези два иска в размер на 100
лева, определен на основание чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Относно разноските за адвокатско
възнаграждение: При общ размер на исковата претенция 2 805.16 лв., уважена част
в общ размер 971.33 лева и отхвърлена част в размер на 1 833.97 лв., в тежест
на ответната страна, в полза на ищцата, при предявени 300 лева за адвокатско
възнаграждение, следва да бъде възложена сумата 103.88 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, а в тежест на ищцовата страна, в полза на ответника, при
предявени 520 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да бъде възложена сумата
339.97 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Относно разноските за допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза: На вещото лице са изплатени 150 лева, от които
75.00 лв. - депозит внесен от ответната страна и 75 лева от сметка на ШРС. При
общ размер на исковата претенция 2 805.16 лева, уважена част в общ размер
971.33 лева и отхвърлена част в размер на 1 833.97 лева, то в тежест на
ищцовата страна, в полза на Районен съд гр. Шумен, следва да бъде възложена
сумата 49.03 лева, в тежест на ответната страна, в полза на Районен съд гр.
Шумен - следва да бъде възложена сумата 25.97 лева, а в тежест на ищцовата
страна, в полза на ответната страна, следва да бъде възложена сумата 39.72
лева.
Съдът счита, че следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, тъй като със същото в частите относно
исковете с правно основание чл. 224, ал. 2 вр. чл. 177 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ,
се присъжда обезщетение за работа, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Водим от изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искът, с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение дължимо за периода от месец
юли 2015 г. до месец ноември 2015 г., в общ размер 1 833,97 лева, като
неоснователен.
Осъжда „Пам пласт“ ООД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх.
А, ет. 4, ап. 13, да плати, в полза на И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес ***,
сумата 426,83 лева /четиристотин двадесет и шест лева и 83 ст./, представляваща
възнаграждение за времето на ползван от ищцата през месец декември 2015 г.,
платен годишен отпуск, в размер на 426,83 лева, на основание чл. 177 КТ, ведно
със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
25.02.2016 г. до окончателно плащане, като оставя без уважение възражението за
прихващане на исковата претенция, с насрещно парично
вземане – получена от ищцата сума в размер на 3 520 лв., до размера на
по – малкото, с правно основание чл. 103 и сл. ЗЗД, предявено
от ответната страна в условията на евентуалност.
Осъжда „Пам пласт“ ООД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх.
А, ет. 4, ап. 13, да плати, в полза на И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес ***,
сумата 544,50 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и 50 ст./,
представляваща обезщетение при уволнение поради закриване на част от
предприятието или закриване на щата, в размер на една брутна работна заплата,
на основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2016 г., до
окончателно плащане, като оставя без уважение възражението за прихващане на
исковата претенция, с насрещно парично вземане – получена
от ищцата сума в размер на 3 520 лв., до размера на по – малкото, с
правно основание чл. 103 и сл. ЗЗД, предявено от ответната страна в условията
на евентуалност.
Осъжда „Пам пласт“ ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх.
А, ет. 4, ап. 13, да плати, в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата 100 /сто/ лева държавни такси, на основание
чл. 72,
ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и сумата 25.97 лева, /двадесет и пет лева и 97 ст./ разноски
по допусната съдебно - счетоводна експертиза, както и 5.00 /пет/ лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
Осъжда И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес
***, да плати, в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 49.03 лева
/четиридесет и девет лева и 03 ст./ разноски по допусната съдебно - счетоводна
експертиза и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъжда „Пам пласт“ ООД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх.
А, ет. 4, ап. 13, да плати, в полза на И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес ***,
сумата 103.87 лева, /сто и три лева и 87 ст./, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес
***, да плати, в полза на „Пам пласт“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх. А, ет. 4, ап. 13,
сумата 339.97 лева, /триста тридесет и девет лева и 97 ст./, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда „Пам пласт“ ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. Неофит Рилски, № 13, вх.
А, ет. 4, ап. 13, да плати, в полза на И.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес ***,
сумата 39.72 лева /тридесет и девет лева и 72 ст./ разноски по допусната
съдебно - счетоводна експертиза
Допуска предварително изпълнение на
решението в частите относно исковете по чл. 177 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, на осн.
чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: