Р Е Ш Е Н И Е

649/27.9.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесет септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 400/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение, както следва: иск от И.Й.И. срещу М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С., за определяне право на ползване на земята необходимо на ищеца да ползва притежавани от него две постройки: 1/двуетажна жилищна сграда, с идентификатор № 73626.510.66.4. и площ 24 кв.м. и 2/гараж /хангар/, с идентификатор № 73626.510.66.3. и площ 23 кв.м., находящи се в съсобствен на ответниците имот, с идентификатор 73626.510.66 и площ 512 кв. м., индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, с правно основание чл. 64 ЗС и иск срещу М.Р.М. и А.Х.И., за осъждане да прекратят всякакви действия, с които възпрепятстват упражняване правата на ищеца върху двете притежавани от него постройки находящи се в съсобствения на ответниците имот, като тези двама ответници бъдат задължени да осигурят достъп на ищеца до двете негови сгради, като отключат входната врата към улицата, както и вратата към входния коридор между двете жилищни сгради или му предадат ключовете от тях, както и да се въздържат от всякакви действия по възпрепятстване ползването на двете постройки, с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищцовата страна обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът, чрез прехвърлителна сделка с праводател баща му и на основа удостоверение за търпимост, придобил две отделни сгради: жилищна на два етажа и гараж /хангар/, разположени в дворно място, съсобствено при съответни квоти, на М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С.. В същото дворно място, в режим на етажна собственост, имало разположена и двуетажна жилищна сграда, като ответниците М.Р.М. и А.Х.И., с Постановление на ЧСИ С. А. – гр. Търговище, по изпълнително дело № 20128730400092, придобили право на собственост върху втория етаж, ведно с приспадащата се част от дворното място. След въвода във владение, извършен на 21.11.2012г., М.Р.М. и А.Х.И. заключили, както входната врата към улицата, така и вратата на входния коридор на двуетажната жилищна сграда, в която придобили втория етаж, като по този начин възпрепятствали осъществяването на правата, които ищецът имал спрямо двете сгради, на които бил собственик. Ищецът иска съдът да му определи достъп до тези сгради, както и тези двама ответници: М.Р.М. и А.Х.И., да бъдат осъдени да преустановят действията, с които му пречат да достига до същите и по този начин да може да ги ползва пълноценно. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответниците М.Р.М. и А.Х.И. депозират общ писмен отговор на исковата молба с изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че считат исковата претенция, с правно основание чл. 64 ЗС, за допустима, но неоснователна. Твърдят, че двете постройки, чийто собственик бил ищеца, били незаконно построени от праводателя му и искат да бъдат обявени за такива, а исковата претенция оставено без уважение. По исковата претенция, с правно основание чл. 109 ЗС, не изразяват становище, но считат, че стълбището за втория етаж на основната сграда, където е придобитото от тях жилището, било само тяхна собственост. Претендират разноски.

От ответниците С.Г.С. и Р.С.С., писмени отговори на исковата молба не са постъпили. Същите не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Т. от САК, поддържа исковите претенции. Позицията на ответната страна се поддържат само от М.Р.М., чрез процесуален представител адв. Т. от ШАК. Процесуалният представител на А.Х.И., адв. М. от РАК, след приемане заключението на СТЕ и разпита на допуснатия на ищцовата страна свидетел, прави изявление, с което признава изцяло основателността на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна се установи следното:

От приетия по делото НА за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том ІІ, дело № *** г., по описа на Търговищки народен съд, /лист 78 и 79 от делото/, се установява, че през 1958г. И. С.С. купува празно дворно място от около 800 кв. м., в гр. Търговище. Със строително разрешение № 204/29.07.1961 г., изд. от Председател на ГНС гр. Търговище, /лист 80 от делото/ на купувача се позволява да построи, върху 101 кв. м. в закупеното място, нова жилищна сграда на 2 етажа по одобрен архитектурен проект и дадена строителна линия на собственото си място. Съгласно Протокол от 03.11.1961 г. /лист 77 от делото/ собствениците на жилищна сграда в гр. Търговище, ул. "****" № 17а, се споразумели и разпределили етажите, като И. С.С. получава втория етаж с отделен вход от изток, маза от две помещения-югоизточната част, цялото таванско помещение и правото на въздушното пространство над цялата сграда, а С. Х. С. получава първия етаж на сградата със самостоятелен вход от запад и изток, маза от три помещения, без тавански помещения.

С НА № ***, по описа на Нотариус при ТРС, /приложени 3 към исковата молба/ И. С.С. и С. Й. С. прехвърлят на сина си - Й. И.С. /баща на ищеца/, 1/2 ид. ч. от недвижим имот, с площ 470 кв. м., парцел ХІІІ-533, кв. 97, по плана на гр. Търговище, при граници: улица "****", парцел ХІV-534, парцел ІХ-522 и парцел ХІІ-532, ведно с втори жилищен етаж от двуетажна сграда построена в парцела, със самостоятелен вход от изток, заедно с две избени помещения и цялото таванско помещение, срещу задължение за издръжка и гледане.

От Удостоверение за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., издадено от Гл. архитект на Община Търговище /приложени 2 към исковата молба/, се установява, че преди 1987г. в имота на адрес: гр. Търговище, улица "****", № 19, с идентификатор 73626.510.66, по кадастралната карта на гр. Търговище, УПИ ХІV-533, кв. 154 по ЗРП, са построени: 1/двуетажна пристройка с квадратура 24 кв. м., отразена в кадастралната карта под № 73626.510.66.4, към основна жилищна сграда, която е елемент от ПУП и 2/второстепенна постройка с квадратура около 20 кв. м., височина 3.40 м., разположена на страничната регулация, отразена на кадастралната карта под № 73626.510.66.3. Тези имоти са установими по: скица № 11683/05.12.2012г., скица № 11603/03.12.2012г. и скица № 11604/03.12.2012г., по описа на СГКК-Търговище /приложени 5, 6 и 7 към исковата молба/. Съгласно това Удостоверение за търпимост, т. 3, двата строежа съответстват на правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството и по ЗУТ: двуетажната пристройка е допустима по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, а второстепенната постройка е в съответствие с чл. 120 и чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Строежите са незаконни, но са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, не подлежат на премахване, няма забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.

С НА № *** г. по описа на нотариус рег. № 496 на НК, съответно вх. рег. № 8185/16.10.2012 г., акт № 95, том ХVІ, дело № 3076 по описа на служба по вписванията при ТРС, /приложени 1 към исковата молба/ Й. И.С. дарява на сина си въпросните две незаконно построени, но търпими постройки, разположени в поземлен имот с идентификатор 73626.510.66, при запазване за дарителя правото на ползване, докато е жив, безвъзмездно. При съставяне на този НА за дарение са представени документи, доказващи собствеността на имотите и спазването на особените изисквания на закона, в т. ч. и Удостоверението за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., издадено от Гл. архитект на Община Търговище.

С Постановление от 15.10.2012 г., по ИД № 20128730400092, по описа на ЧСИ, рег. № 873 на КЧСИ, /приложени 8 към исковата молба/ на ответниците М.Р.М. и А.Х.И., е възложен недвижим имот, представляващ 1/2 ИЧ от ПИ, с идентификатор 73626.510.66 и площ 512 кв. м., заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.510.66.1.2., като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор 73626.510.66.1., с предназначение: Жилище-Апартамент на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с отделен вход към изток, със застроена площ от 104 кв. м., заедно с две избени помещения в югоизточната част и цялото таванско помещение и съответните ИЧ от общите части на сградата, при съответните граници, съгл. НА за договорна ипотека № 130, том ІІ, дело № 3227/2007 г. на АВ при МП, за сумата от 48700 лв. От Протокол за въвод във владение, /приложени 9 към исковата молба/ се установява, че взискател по изпълнителното дело е ТБ „Банка ДСК“ – ФЦ – Търговище. Изпълнителното дело е въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2012г., по ЧГД 436/2012, по описа на ТРС, образувано по реда на чл. 417 ГПК, срещу длъжник Й. И.С. - бащата на ищеца. Съгласно този протокол на 21.11.2012 г., въз основа на влязлото в сила Постановление за възлагане, ЧСИ е предал ключа на купувачите. След този момент ответниците: М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С., се легитимират като съсобственици на цялото дворно място.

След въвода във владение между М.Р.М. и ищеца възникнал спор за ползването на двора и преминаването през входното стълбище на двуетажната сграда с идентификатор 73626.510.66.1, чийто втори етаж ответникът придобил, като купувач по изпълнителното дело. Страните не спорят, че М.М. заключил, както входната врата към улицата, така и вратата на входния коридор на двуетажната жилищна сграда, като по този начин възпрепятствал осъществяването на правата, които ищецът имал спрямо двете незаконно построени сгради, на които е собственик. С Протокол за полицейско предупреждение, рег. № 16868/23.11.2012 г., по описа на РУП - Търговище /стр. 60 от делото/ М.М. е предупреден от полицейските органи да не влиза в пререкание с Й. И.С. и да извършва самоуправни действия в имота, намиращ се в гр. Търговище на ул. "****" № 19.

От показанията на допуснат по делото свидетел – С. С. Б., се установи, че първоначално на втория етаж в двуетажната къща на ул. "****", № 19 живеели дядото и бабата по бащина линия на ищеца. Над гаража имало надстройката строена през лятото на 1976 г., която била готова преди голямото земетресение на 04.03.1977 г.. В тази надстройка се преместили да живеят родителите на ищеца, защото на втория етаж в основната къща не можели да се поберат всички. Достъпът до втория етаж бил през самостоятелен вход /първия етаж бил с отделен вход, който се ползвал от други обитатели на двуетажната къща/, като през врата на междинната площадка на стълбището се влизало в помещенията на надстройката над гаража. Зад основната сграда има втора постройка, строена две – три години след 1977г., достъпът до която също бил през входната врата на основната къща, но без да се качваш на междинната площадка на стълбището. Месец преди да почине Й. С., свидетелката решила да го посети. Установила, че достъпът до имота е ограничен – всичко било заключено, както външната врата, така и вътрешната. След като се обадила по телефона Й. излязъл отнякъде. От него узнала, че собственикът, който купил втория етаж заключил навсякъде и той нямал достъп до имота си. За последно свидетелката ходила в имота, когато Й. починал. Тогава също не можело да се влезе, нямало как да положат тялото, защото всичко било заключено, имало спорове и смут сред роднините.

По жалба от М.Р.М. и А.Х.И. е образувано АД № 219/2012 г., по описа на АС – Търговище, против Удостоверението за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г. на Гл. архитект на Община Търговище. С Определение № 6/08.01.2013 г., /лист 81 от делото/ потвърдено с Определение № 2770/26.02.2013 г., постановено по АД № 2114/2013 г., по описа на ВАС, второ отделение, /лист 82 от делото/, жалбата е оставена без разглеждане и производството прекратено, поради установеното, че оспорващите нямат право на жалба, тъй като процесното Удостоверение за търпимост не нарушава или застрашава техни права, свободи или законни интереси, както и не поражда задължения за тях, а те самите не са пряко, лично и непосредствено засегнати от акта по смисъла на чл. 147 АПК. В мотивите съдебните състави посочват, че Удостоверението за търпимост на незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК вр. § 1, т. 2, б. "а" ДРЗА, с него се удостоверяват /констатират/ факти с правно значение и издаването му е извършване на административна услуга, но само отказите за извършване на такава подлежат на оспорване по съдебен ред.

От приетото Заключение по допуснатата СТЕ на вещото лице строителен инженер Д.К.Г., потвърдено в съдебното заседание на 13.09.2016 г., се установи, че: 1/ПИ с идентификатор 73626.510.66, представлява дворното място; 2/недвижим имот, с идентификатор 73626.510.66.1.2, представлява апартамент на втори етаж от жилищната сграда, с отделен вход от изток; 3/недвижим имот, с идентификатор 73626.510.66.4, представлява двуетажна пристройка към жилищна сграда, а 4/недвижим имот, с идентификатор 73626.510.66.3, представлява второстепенна постройка на два етажа с гараж. Според вещото лице /т. 2 от заключението/ единствената възможност за ползване на последните две сгради, собственост на ищеца, е чрез преминаване през част от двора обслужващ имота на ответниците. Съгласно т. 4 от същото писмено заключение, процесните постройки са в добро състояние от конструктивна гледна точка; имат изградени вътрешни ВиК, Ел и газово-отоплителна инсталации, както и два санитарни възли, има монтирани водомер и електромер. Сградите са незаконни, тъй като за тях няма одобрена проектна документация и издавани Разрешения за строеж. За тях има издадено Удостоверение за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., от което следва, че те са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Съгласно т. 3 от писменото заключение на вещото лице и схема на преминаване /приложение към заключението/, за да се ползва гаражът по предназначение, площта, която е необходима за преминаване /на автомобил/ е цялата площ от улицата до гаража, която е около 57.50 кв. м., а ако гаражът не се ползва по предназначение, необходимата за преминаване площ е около 21 кв. м., което представлява пътека с ширина 1.20 м. и дължина около 17.5 м.. Ползването на стаята, предназначена кухня, находяща се на първия етаж на пристройката, съседна на коридора /от югоизток/, може да бъде осъществено с избиване е на отвор за врата от коридора, който е част от пристройката, а ползването на стаите на втория етаж на пристройката може да бъде осъществено от стълбището за втория етаж на къщата, както е в момента, или чрез изграждане на вътрешно стълбище от гаража или кухнята.

От приетото Заключение по допусната допълнителна СТЕ възложена на друго вещото лице - архитект Е. П. К., потвърдено в съдебното заседание на 13.09.2016 г., се установи, че: 1/Обект, с идентификационен № 73626.510.66.4., е допустим съгласно действащите към момента на изграждането му градоустройствени планове и други нормативни актове, представлява двуетажна пристройка към жилищна сграда, като достъпът до първия етаж се осъществява от предверието, а до втория етаж – от междуетажна площадка на стълбището на основната сграда; 2/Обект, с идентификационен № 73626.510.66.3, представлява двуетажна сграда, която има характер на допълващо застрояване, като на първия етаж са разположени проход и гараж, а на втория – стая за живеене, без връзка с гаража, с достъп от двуетажна пристройка с идентификационен № 73626.510.66.4.. Сградата е допустим съгласно действащите към момента на изграждането нормативни актове, без надстройката на втория етаж. В откритото съдебно заседание вещото лице, архитект Е. П. К., поясни, че въпросните постройки са незаконни – строени са без разрешение за строеж, но търпими, с изключение на надстройката на гаража, която освен незаконна е и недопустима, тъй като нормативната уредба не допуска постройка с такава височина, въпреки наличието на съгласие от съседите.

Представени са и други документи, които са неотносими към правния спор.

При така установеното , съдът прави следните правни изводи:

Относно искът, с правно основание чл. 64 ЗС.

Разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично установява право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за засаждане на декоративни цветя и др./. Следователно вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва. Това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята трябва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на сградата предназначение. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж /в този смисъл е Решение № 300/07.05.2009 г., ГД № 30/2008г., по описа на І г. о. ВКС/. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята. По същество се обособява за ползване част от чуждия имот, но тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут, като ограничение на собствеността, за разлика от правото на съсобственика по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС. /В този смисъл Опр. № 259/10.03.2011 г., по ГД № 1310/2010 г., 2 г. о. на ВКС/. Съдебната практика приема, че при спор за ползването на терена със собственика на земята, собственикът на постройка върху чужда земя може да предяви иск по чл. 64 ЗС, доколкото ползване на терена е необходимо за използването на постройката. С иска по чл. 64 ЗС собственикът на постройка може да претендира и достъп до нея, ако не му е осигурен такъв. При предявен иск по чл. 64 ЗС ищецът следва да докаже, че е суперфициарен собственик по отношение на земята, в която се намира постройката /в конкретния случай – че приобретателят на постройка в режим на търпимост се явява суперфициарен собственик по смисъла на чл. 63 ЗС с оглед твърденията в исковата молба за придобито право на строеж по давност и наследство от праводателя на ищеца/, и каква е техническата възможност да му се осигури достъп за пълноценно ползване на постройката при минимално засягане на правото на собственост върху терена.

В настоящият процес предявения от ищеца иск, с правно основание чл. 64 ЗС, засяга упражняване правото на ответниците, за които е установено, че са съсобственици на недвижим имот индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, с идентификатор 73626.510.66 и площ 512 кв. м., УПИ ХІV-533, кв. 154 по ЗРП, на адрес: улица "****", № 19, с трайно предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/. Ищецът се легитимира като суперфициарен собственик на два недвижими имота, в съсобствения на ответниците УПИ, както следва: 1/отделна двуетажна пристройка към основната жилищна сграда, с идентификатор № 73626.510.66.4. и площ 24 кв.м., чийто първи етаж е стая, с предназначение кухня и 2/второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ на два етажа, с идентификатор № 73626.510.66.3. и площ 23 кв.м., като противопоставя на ответниците вещни права, придобити въз основа на прехвърлителна сделка и Удостоверение за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., по описа на Община Търговище

Ищецът противопоставя въпросното Удостоверение за търпимост на ответници, които не са участвали в административното производство по издаването му. Същите са предприели обжалване по съдебен ред пред административен съд, което е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 изр. 2 ГПК гражданският съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, чието действие той е длъжен да зачете, докато не бъде отменен от компетентния орган, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. По въпроса дали е допустим косвен съдебен контрол върху административни актове, в хипотезата когато гражданският съд ще навлезе в преценката за материалната им законосъобразност, становището на ВКС, обективирано в ТР № 6/2006г., ТГД № 6/2005г., т. 4 ОСГК, е че когато в административно производство ответникът не е легитимирана страна той не разполага и с право на жалба срещу постановения административен акт, включително когато същият е материално незаконосъобразен. В този случай ответникът не може да се защити по реда на обжалването - не разполага с възможността да иска отмяната на акта, но може в граждански процес, в който му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на този акт от ищеца, да направи възражение, като гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно, след преценка на материалната законосъобразност на акта, без да го отменява, да уважи възражението, като не зачете последиците на административния акт. Да се приеме противното би означавало, ответникът да се обвърже от резултата на административното производство, в което не е могъл да участва и се защити, като му се откаже тази възможност и в гражданския процес, в който ще му се противопоставят придобитите в тази административна процедура вещни права от ищеца.

Спорът между страните се свежда до отговор на въпроса търпими ли са сградите, собственост на ищеца или не. Настоящият състав на ШРС възприема заключенията на двете вещи лице - архитект и строителен инженер, съгласно които двете сгради, без надстройката на втория етаж на гаража, са незаконни, но търпими, по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ - не подлежат на премахване, не са забранени за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, като обективни, безпристрастни и компетентни, поради което счита възражението на ответниците, че Удостоверението за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, издадено от Гл. архитект на Община Търговище /приложени 2 към исковата молба/, е назаконосъобразен индивидуалният административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК вр. § 1, т. 2, б. "а" ДРЗА, за неоснователно. Двата строежа съответстват на правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството и по ЗУТ: двуетажната пристройка е допустима по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, а второстепенната постройка е в съответствие с чл. 120 и чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Относно надстройката над процесния гараж, с идентификатор № 73626.510.66.3, съдът намира, че не е търпим строеж предвид, че сградата е по-висока от съседния гараж, което е в нарушение на изискването по чл. 42, ал. 2 ЗУТ - да се покриват калканните страни на заварените или новопредвидените сгради в съседните имоти, въпреки че в Удостоверението за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г. за тази сграда не е посочен втори етаж, а е описана като: "второстепенна постройка с квадратура около 20 кв. м., височина 3.40 м., разположена на страничната регулация, отразена на кадастралната карта под № 73626.510.66.3.".

Възможността ищецът, като суперфициарен собственик, по смисъла на чл. 63 ЗС, да ползва своите имоти е чрез преминаване през част от двора, съсобствен на ответниците. Съобразявайки изложеното съдът счита, че така предявеният иск, с правно основание чл. 64 ЗС, за ползване на земята, собственост на ответниците, необходимо на ищеца за използването на неговите две постройки, е доказан по основание, от което следва да се определи ищецът да ползва съвместно /общо/ с ответниците входа и двора в южната част на дворното място, с обща площ от 57.50 кв. м., за да може ищецът да използва собствените постройки, а именно: 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.4., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.1; самостоятелен обект с идентификатор 73626.510.66.1.2.; сграда с идентификатор 73626.510.66.3., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.3., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.4, част от поземления имот 73626.510.66, сграда с идентификатор 73626.510.65.4.

Относно искът, с правно основание чл. 109 ЗС.

Както бе посочено ищецът е суперфициарен собственик, по смисъла на чл. 63 ЗС, на двуетажна пристройка, с идентификатор 73626.510.66.4 и второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/, с идентификатор 73626.510.66.3. и като такъв може да защити правото си да се ползва от земята, освен с иск по чл. 64 ЗС и с негаторен иск при наличие на такова поведение на ответниците, което съставлява неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява правото да ползва поземления имот в качеството на суперфициарен собственик. При предявен иск по чл. 109 ЗС фактите, които следва да се установят в процеса, касаят установяване правното основание и обема на правото на ползване на дворното място, ведно с доказване на поведение на ответниците, създаващо пречки на суперфициарния собственик да ползва постройката според предназначението й. От преписката от РУП – Търговище и от гласните доказателства е установено, че след въвода във владение в закупения от М.Р.М. и А.Х.И. при публичния търг недвижим имот, ответникът М.Р.М., ограничил достъпа на ищеца до неговите две сгради, като заключил, както пътната врата, така и входната врата на стълбището, водещо към втория етаж на жилищната сграда на административен адрес: гр. Търговище, ул. "****", № 19. Предвид установеното, че ищецът е суперфициарен собственик, то заключването на пътната врата от улицата към дворното място, възпрепятства упражняване суперфициарното му право в пълен обем, поради което следва, на осн. чл. 109 ЗС, ответниците М.Р.М. и А.Х.И. да бъдат осъдени да прекратят всякакви неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява безпрепятствено своето право на собственост.

По делото е установено, че ответниците М.М. и А.И., са собственици на втория етаж - самостоятелен обект, с идентификатор 73626.510.66.1.2., а ответниците С.С. и Р.С., са собственици на първи етаж - самостоятелен обект, с идентификатор 73626.510.66.1.1., в сграда етажна собственост, с идентификатор 73626.510.66.1., с отделен вход за всеки етаж, ведно с избени помещения, таванско помещение и съответните ИЧ от общите части на сградата. Ищецът не представи доказателства, от които да се установи да притежава идеални части от общите части по предназначение в тази сграда, да има учреден сервитут на преминаване или друго основание даващо му право да ползва тези общи части. От заключението на вещото лице - строителен инженер по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че достъпа на ищеца до стаята, с предназначение кухня, находяща се на първия етаж на пристройката може да бъде осъществено с избиване е на отвор за врата от коридор, който е част от пристройката, а за достъп до вторите етажи, възможностите са две: едната възможност е сегашното състояние - да се премине през коридор, водещ към стълбищната клетка, от там през вратата на междуетажната площадка на стълбището, до втория етаж на къщата, а другата възможност е чрез изграждане на вътрешно стълбище от гаража или кухнята. При така установеното следва, че искът в частта, с която се иска ответниците М.Р.М. и А.Х.И. да бъдат осъдени да прекратят действието: заключване на вратата към входния коридор на сградата етажна собственост, с идентификатор 73626.510.66.1., е неоснователен.

При този изход на спора, ответниците М.Р.М. и А.Х.И. следва да бъдат осъдени да платят направените от ищеца разноски, за което има представен и приет списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от процесуалния представител на М.Р.М., съдът намира за неоснователно предвид, че за защита и съдействия по настоящото делото пред ШРС по два неоценяеми иска са договорени и платени 400 лева - сума съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

Определя на И.Й.И., с ЕГН: **********, да ползва съвместно /общо/ с М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С., съсобственици на поземлен имот, с идентификатор № 73626.510.66., индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, с трайно предназначение: Урбанизирана и начин на ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ на целия имот 512 кв. м., входа и двора в южната част на дворното място, с обща площ от 57.50 кв. м., съгласно схема на вещото лице стр. инж. Д.К.Г., приложение 1, към заключението по приетата СТЕ, за да може И.Й.И., да използва собствените си постройки, а именно: 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.4., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.1; самостоятелен обект с идентификатор 73626.510.66.1.2.; сграда с идентификатор 73626.510.66.3., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.3., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.4, част от поземления имот 73626.510.66, сграда с идентификатор 73626.510.65.4., на основание чл. 64 ЗС.

Неразделна част от решението е схема на първи етаж и преминаване през двора приложение № 1 към писменото заключение на вещото лице стр. инж. Д.К.Г. по приетата съдебна техническа експертиза.

Осъжда М.Р.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А.Х.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да прекратят всякакви неоснователни действия, като отключат пътната врата откъм улицата към дворното място или предадат на И.Й.И. ключовете от тях, както и да се въздържат от всякакви действия, с които пречат на И.Й.И., с ЕГН: **********, да упражнява безпрепятствено своето право на собственост върху 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.4., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.1; самостоятелен обект с идентификатор 73626.510.66.1.2.; сграда с идентификатор 73626.510.66.3., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.3., при граници: сграда с идентификатор 73626.510.66.4, част от поземления имот 73626.510.66, сграда с идентификатор 73626.510.65.4., като отхвърля искът в частта, с която се иска М.Р.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А. Х.И. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да бъдат задължени да отключат вратата към входния коридор между двете жилищни сгради или предадат на И.Й.И. ключовете от тях, на основание чл. 109 ЗС.

Осъжда М.Р.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А. Х.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да платят на И.Й.И., с ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на общо 3456.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните

Районен съдия: