Р Е Ш Е Н И Е

223/22.3.2016г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 18 (осемнадесети) март Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 422 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите С.М.Д. и Р.Д.Р. излагат, че са съпрузи от 11.03.1979 година. От съвместното им съжителство имали родени две деца – понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 11.03.1979 г., когато с акт № 104/11.03.1979 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родени две деца – понастоящем пълнолетните Д.Р.Д., роден на *** г. и С.Р.Г., родена на *** г. (видно от служебно изисканата справка от Регистър НБД).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 11.03.1979 г. с акт №***/11.03.1979 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между Р.Д.Р. /Д./ с ЕГН **********,*** и С.М.Д. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Д.Р. и С.М.Д. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака С.М.Д. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – С..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите не притежават движимо и недвижимо имущество, подлежащо на делба.

4. Молителите нямат претенции да получат част от личното имущество на другия съпруг.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Р.Д.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и С.М.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: