Р Е Ш Е Н И Е
542/15.7.2016г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският
районен съд, осми състав
На пети юли през две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №425 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по
чл. 128 т.2 вр. чл. 270 КТ ; чл. 224, ал.1 КТ ; чл. 226, ал.2 вр ал.3 от КТ и
по чл. 86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба
от адв. С. Е.
от ШАК, като процесуален представител
на Д.П.Д. ЕГН **********, адрес *** и
съдебен адрес:***-**, офис **, срещу „А. -***“ООД,ЕИК:***,представлявано от К. Ц.
Х., ЕГН **********,***.
Ищецът основава
исковата си претенция
на следните фактически твърдения: По силата на сключен на **г. трудов договор № ** между
страните е бил
нает да работи като шофьор- продавач,с
трудово възнаграждение в размер на **0лв. Работил в ответното дружество до
12.12.2014г.,като твърди, че през цялото време не получил трудово
възнаграждение и не получил екземпляр от трудов договор, уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ, както и заповед за прекратяване на тр. правоотношение . Твърди,че
трудовата му книжка не е върната и е незаконно задържана от страна на
дружеството- ответник, в резултат на което е претърпял вреди в размер на
брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяване на тр. правоотношение, до датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело. По този повод е подал и жалба до Д“Инспекция по труда“
гр. Ш.,за резултата от която няма данни .
Моли съда да осъди ответника да му заплати общо ****,**лв
., от които:
сумата **,** лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.09.14г. до 30.09.14г. и законната лихва върху тази сума, считано от
15.10.14г. ;
сумата от **0лв.-
неплатено трудово възнаграждение
за месец октомври 2014г. и законната лихва върху тази сума, считано от
15.11.2014г. ;
сумата от **0лв.-
неплатено трудово възнаграждение
за месец ноември 2014г. и законната лихва върху тази сума, считано от
15.12.2014г. ;
сумата от 170лв.- неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.12.14г. до 12.12.14г./10 работни дни/и
законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2015г.;
сумата от 90лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за 3 дни
неизползван платен годишен отпуск
за 2014г, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба върху сумата ;
сумата от 4 930лв.- дължимо обезщетение на основание чл. 226, ал.2, вр. чл. 226, ал.3, пр.3 КТ за периода от **.12.14 г. до датата
на подаване на исковата молба/**г/ за претърпените
вреди, вследствие незаконно задържане на
трудовата книжка, след като тр. правоотношение е било прекратено, както и искът
присъждане на разноски
В съдебно заседание ищецът не се
явява лично. За него, в първото и второто с.з., се явява упълномощен представител- адв. С. при ШАК , в
последното по делото с.з. се явява
преупълномощен адв. Т. при ШАК , който поддържа исковете , както са предявени.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В съдебно
заседание ответникът не се явява лично, изпраща представител –адв. И.Т. при ШАК.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
работил в ответното дружество по трудов договор № **г. със срок за
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя , като
заемал длъжността „шофьор”, с основно месечно
трудово възнаграждение **0лв. По делото
е приложена длъжностна характеристика за
длъжност „шофьор –продавач“, в която
като цел на работата е посочено:“ продава
гамата продукти на фирмата в съществуващи търговски обекти ,открива и развива нови обекти в района като клиенти
на фирмата“. Със Заповед №***год. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.71, ал.1 от
КТ, в срока на изпитването, като причина
в същата е посочено, че „лицето дължи парични средства на работодателя за липси на материали и стоки с неотчетен оборот от продажбата на
стоки“. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства- копие от Уведомление от Дирекция „Инспекция по труда“- Ш.; разпечатка от Търговски регистър,; Трудов
договор от **г.; Длъжностна характеристика, връчена на 26.09.2014г.; Касов
ордер и фиш за заплата за м. Септември,2014г.; Служебна бележка от **г. за
проведен начален инструктаж; Карта за предварителен медицински преглед от
19.11.2014г.; Заключение на Служба по
трудова медицина от ***г.; Заповед № **г. за прекратяване на трудово
правоотношение; Известие за доставяне от 22.12.2014г.; Фиш за заплата за м.
септември,2014г.; Справка по чл. 62 ал.5
от КТ от 17.12.2014г.; Протокол от
извършена проверка от ДИТ- Ш. на **г. и на **г.; Удостоверение
от ШРП вх. № **г., ведно със заверено копие от Постановление на ШРП от **г.;
Удостоверение от ТД на НАП Варна- офис Ш., изх. № **#1/**г.; Удостоверение от
Агенция по заетостта, Д“ИТ“-Ш.. заверено копие от Справка изх. № ****47/**г
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че по отношение ищеца, във
ведомостите, налични в дружеството- ответник, за месец септември 2014г. са отработени 3 дни, съществува общо начислена сума за получаване –нетна 35,43лв, срещу която е налице положен подпис, че сумата е изплатена; за месец
октомври 2014 общо начислена сума
за 23 отработени дни е отразена нетна
сума за получаване 248,04лв., срещу
която няма положен подпис за получено възнаграждение; за месец ноември 2014г., при отразени 20 работни дни,
начислена сума за получаване, нетна сума от
248,04лв., срещу която няма
положен подпис за получено възнаграждение; за месец декември 2014г , при отразени отработени 11
работни дни нетна сума за
получаване **5,93лв., срещу която няма
положен подпис за получено възнаграждение; т.е. общият размер на начислените и неизплатени суми по трудови възнаграждения за месеците октомври,ноември, декември 2014г.,
е 632,01лв.
нето. Експертът сочи, че за
период от 25.09.14г. до 17.12.14г. ищецът е имал право на 4 работни дни платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се зачита за трудов стаж, който
не е ползван, видно от проверените ведомости и фишове в дружеството на
ответника. Размерът на дължимото обезщетение за неползвания платен отпуск възлиза на 61,57лв нето .
При
така установената фактическа обстановка по отношение на исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТ, съдът
приема от правна страна следното:
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза се установява по безспорен начин, че страните са били в
трудово-правни отношения, като ищецът е работил в ответното дружество от **г до
17.12.2014г. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, да бъде
изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в
установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. От представените и посочени по-горе писмени
доказателства, се установява точният размер на начисленото на ищеца и
неизплатено трудово възнаграждение за периода на престирания труд,включващ
месеците октомври , ноември декември 2014г., доколкото за месец септември
2014г има доказателства за изплащането
на трудовото възнаграждение.
В подкрепа
на извода на съда е назначената и
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че размерът на начислени
и неизплатени на ищеца трудови възнаграждения за претендирания период са
налични във ведомостта относно месеците октомври, ноември и декември 2014г., в размер 873,32
лева, като брутна сума и
в размер на 632,01 лева, като нетна сума за получаване. За месец септември
2014г във ведомостите е налице положен подпис срещу получената сума. Поради
изложеното, съдът намира, че искът се
явява частично основателен и
доказан и следва да бъде уважен за
сумата от 632,01 лева, представляваща
неизплатената част от нетното трудово възнаграждение за месеците октомври ,
ноември и декември 2014г., като приема, че искът, в частта за трудово
възнаграждение – за месец септември 2014г, се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен в тази му част .При преценка
на иска, съдът съобрази отразеното в исковата молба от ищцата, като се
претендира нетната сума на дължимо
трудово възнаграждение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна
практика на ВКС по този въпрос, съгласно която, при иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово възнаграждение или
остатъкът от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане на
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. В този смисъл е Решение №166 от 25.02.2010 год. на ВКС
по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290
от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009
год. на ОСГТК е задължително за съдилищата.
По отношение на иска с правно основание чл.224,ал.1
от КТ съдът установи от правна страна следното:
Посочената
разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на
трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От заключението на
назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява по безспорен начин, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е имал 4 работни дни неизползван платен годишен
отпуск, изчислени пропорционално на
времето, което се зачита на трудов стаж,
поради което дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на
61,57лв., като нетна сума, / в размер на 68,41 лева, като брутно
възнаграждение/. Съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да
бъде уважен до нетната сума от 61,57лв., която се дължи ведно със
законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер 90лв.
По отношение иска с
правно основание чл.226, ал.2, вр. ал.3,
пр. 3 от КТ, вр. чл. 86 ЗЗД, съдът
установи следното:
Съгласно практиката
на Върховния Касационен съд / Решение
№ 553 от 15.07.2010г. по гр. д. № 206/2009 г. на IV гр. о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК/, когато работникът е предал съхраняваната от него трудова
книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне
веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й
- да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника.
Съгласно нормата на чл.**8, ал.3 от КТ
трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я
представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови
обстоятелства в нея. Съгласно чл.350,ал.1
от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя.
От представеното
удостоверение от ШРП по делото се установи, че
по молба на К. Ц. Х., като представител на „А. -***“ООД ЕИК *** е
образувана преписка Вх.№ **г. срещу
ищеца Д.П.Д. ЕГН **********. По- късно е образувано досъдебно производство № **/***г. по описа на ОДМВР- Ш., като в хода на разследването Д.П.Д., ЕГН **********
е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 205, ал.1,т.5 от НК,
вр. чл. 204 , б.А от НК вр. чл. 201 от НК . Делото е приключило с постановление на прокурор при ШРП за прекратяване на
досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1,т.1 от НПК и чл. **8 Б от
НК вр. чл. 424 от НК и е влязло в законна сила
на 30.03.2016г .
В
настоящия случай, с цел доказване
твърдението на ищеца, че при подписване на трудовия си договор или в
по-късен момент е предал на работодателя трудовата си книжка, по делото бяха разпитани свидетели и беше изискана документацията по повод
извършената от Д“ИТ“ -Ш. проверка,
инициирана с жалба от страна на ищеца, именно за невръщане на трудовата книжка. По делото бе
разпитан служителят от ДИТ извършил проверката – св. Д., който заяви, че подписът на Протокол за проверка е негов, но „не си спомня нищо повече“. Заяви, че с
писмо е уведомил молителя, че трудовата книжка се намира в работодателя, като
този извод е направил въз основа на
служебната си проверка. Съдът намира, че показанията на св Д. са несигурни и
некатегорични относно факта на наличието
или не на трудовата книжка в досието на ищеца. Този извод се налага и с оглед
обстоятелството, че по извършената от
него проверка на **г. и **г., за която е
издаден Протокол за извършена проверка
/стр. 25 от делото /, в който обаче не
се съдържат нито констатации в тази
насока, нито са дадени предписания
по повода на проверката. Противно на отразеното в Протокола, в
писмо лично до ищеца, изх. № ***8
от ***г от ДИТ /стр. 57 от делото /, относно сигнала, подаден от него до Д“ИТ“-
Ш., е отразено: “Трудовата Ви книжка е в работодателя и можете да си я получите на
място ,или от упълномощено от Вас лице“. Налице са противоречия в хода на извършената проверка, от които
не може да се направи категоричен извод
за констатациите на проверяващия.
Съдът не
кредитира и показанията на св. Ч. и св. М.,
доколкото в тях не се съдържат конкретни
и категорични данни относно това била ли
е в досието или не трудовата книжка на ищеца. Съдът намира, че в показанията на св. П.К.,
св. Р. М. и св. К. В. също не се съдържа конкретна информация относно факта на
предаването на трудовата книжка на
работодателя на ищеца. Основателността на иска по чл.
226, ал 2 КТ се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните
юридически факти прекратен трудов
договор, незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя и вреди за
работника, които да са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане на документа, като тежестта за доказване на иска лежи върху
ищеца.
Обезщетение за вреди от несвоевременно връщане
на трудовата книжка се дължи, ако невръщането е резултат на виновни действия на
длъжностно лице от предприятието, с
което са създадени пречки за работника да получи документа. В случая ищецът не доказа виновно поведение от страна на
работодателя за задържане на трудовата му книжка, като не е доказана и
причинно-следствена връзка, че именно заради виновното поведение на
работодателя и създадени пречки за ищеца да получи въпросния документ, той е
претърпял вреди в определен размер, за да се претендира обезщетение за
същите. От приложеното по делото
Удостоверение от МТСП „Агенция по
заетостта“ стр. 48 от делото, се
установява, че ищецът, след 20.12.14г.,
не се е регистрирал в Дирекция“ Бюро по труда“ гр. Ш.. В тежест на ищеца е да докаже вида и размера на претърпените от него вреди, вследствие
незаконното задържане на трудовата
му книжка, и доколкото това не е сторено
, той следва да претърпи неблагоприятните последици на собственото си
процесуално бездействие. Анализирайки
показанията на всички свидетели и
представените по делото доказателства приема,
че не се събраха безспорни
и категорични доказателства, че ищецът е предал на работодателя
трудовата си книжка и тя е била в досието на работника. Дори да се приеме
противното от показанията на св. Д. и от отразеното в писмо изх. № ***8 от ***г
от ДИТ, /стр. 57 от делото /, ищецът
не доказа в настоящото производство и
наличието на настъпили вреди от
евентуалното задържане на трудовата книжка. По изложените съображения
настоящата инстанция счита, че искът по чл. 226,
ал.2 вр ал.3, пр. 3 от КТ , следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца и сумата от 81,81лв.,изчислена съразмерно уважената част
от исковете, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в хода на настоящото производство, съгласно представен списък.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника и сумата от ****лв.,
изчислена съразмерно отхвърлената част
от исковете, включваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в хода
на настоящото производство, съгласно представен списък.
На
основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ШРС, разноски в общ
размер 354,39лв. съразмерно, включващи
възнаграждение за вещо лице съразмерно и държавна такса./.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ответника „А. -***“ООД, ЕИК ***, представлявано от К. Ц. Х.,
ЕГН **********, седалище: гр. Ш. **,
община Ш., област Ш., ул.Б. № *, ет.*, ап. * , ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** и съдебен адрес:***-**, офис **, общо сумата 693,58лв., от която 632,01 лева–
главница, представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово
възнаграждение за периода от месец октомври до месец декември 2014г., с правно
основание чл.128, т.2 от КТ ;
и 61,57лв., представляваща дължимо
и неизплатено нетно обезщетение за 4 работни дни неизползван платен годишен
отпуск, с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част /по чл. 128, т.2 от КТ , по чл. 224, ал.1 от
КТ /до първоначално предявените размери.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищеца Д.П.Д., ЕГН **********, адрес: *** и съдебен адрес:***-**, офис **
срещу „А. -***“ООД, ЕИК ***, представлявано от К. Ц. Х., ЕГН **********,
седалище: гр. Ш. **, община Ш.,
област Ш., ул.Б. № *, ет.*, ап. * , за сумата от 4 930лв. като
обезщетение
на основание чл. 226 ал.2 вр. ал.3 пр. 3
от КТ за претърпени вреди вследствие незаконно задържане на трудова книжка, за периода от **.12.14г до **г, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ответника „А. -***“ООД, ЕИК ***, представлявано
от К. Ц. Х. ЕГН **********, седалище: гр. Ш.
**, община Ш., област Ш., ул.Б. № *, ет.*, ап. *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.П.Д. ЕГН **********,
адрес *** и съдебен адрес:***-**, офис **, сумата
от 81,81лв., представляваща съразмерна част на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца Д.П.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** и съдебен
адрес:***-**, офис **, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника „А. -***“ООД, ЕИК ***,
представлявано от К. Ц. Х. ЕГН **********,
седалище: гр. Ш. **, община Ш.,
област Ш., ул.Б. № *, ет.*, ап. *, сумата **8,69лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ответника „А. ***“ООД, ЕИК ***, представлявано от К. Ц. Х.
ЕГН **********, седалище: гр. Ш. **,
община Ш., област Ш., ул.Б. № *, ет.*, ап. *, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ШРС, сумата от 354,39
лева, представляваща съразмерна част
за държавни такси и разноски за
възнаграждение на вещо лице.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: