Р Е Ш Е Н И Е

268/31.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 442 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Г.В.С. с ЕГН ********** и Г.С.С. с ЕГН ********** ***, действащи чрез адв. С.Т. от ШАК със съдебен адрес ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителите се явяват лично в съдебно заседание, като молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението, представено и подписано от тях.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Г.В.С. и Г.С.С. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 01.05.1999г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № ***** от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – С.Г. С., родена на ***г. Двамата не притежавали общо скъпи движими и недвижими вещи или МПС. Семейното жилище ще се ползва от съпругата, тъй като мъжа го е напуснал и няма претенции за ползването му. В молбата заявяват, че към момента са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г.С. и Г.С. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лв., поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя. Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето С. в размер на 108 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.В.С. с ЕГН ********** и Г.С.С. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 78/01.05.1999г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете – С.Г. С. с ЕГН ********** се предоставят на майката Г.В.С. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е при майката, на адрес *****;

ІІ. Бащата Г.С.С. с ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; пет дни от пролетната ваканция на детето и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

ІІІ. Бащата Г.С.С. с ЕГН ********** ще заплаща на непълнолетната С.Г. С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), платима до 10 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на молбата пред съда – 02.03.2016г. до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка;

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес ***** след прекратяване на брака ще се ползва от молителката, като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му;

V. След прекратяване на брака молителката запазва брачното си фамилно име С..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VII. Отношенията, във връзка с правото на собственост върху движимите вещи с характер на семейна имуществена общност са уредени помежду им извънсъдебно.

VIII. По време на брака не са придобивали със съвместен принос парични влогове, поради което всеки от тях може да се разпорежда свободно с паричните влогове, на които е титуляр.

IX. Задълженията, които всеки от тях е поел си остават за него и не представляват задължения на другия съпруг след прекратяване на брака.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Г.С.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 108 лв. (сто и осем лева), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: