Р Е Ш Е Н И Е

274/5.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №443 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от А.И.С., ЕГН********** и Ю.И.С., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №109, ет.2, кантора 23, чрез адв.С.Т. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителите не се явяват лично. Явява се упълномощен от тях процесуален представител с нотариално заверено пълномощно, възпроизвеждащо изричния текст на постигнатото между страните споразумение, който поддържа молбата и постигнатото от молителите споразумение.

Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на упълномощения процесуален представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че и двамата молители пребивават трайно извън границата на страната, намери, че изложеното се явява достатъчно уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите А.И.С. и Ю.И.С. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 28.05.2011 год. в с.Златна нива , община Каспичан, за което бил издаден Акт за граждански брак №01/28.05.2011 год. От брака си нямали родени деца. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в с.Златна нива, община Каспичан, област Шумен, ул.“***“ №2. Последното било собственост на молителя, като било напуснато от молителката и никой от тях няма претенции за неговото ползване. В молбата заявяват, че придобитите в режим на СИО движими вещи са били поделени от тях извънсъдебно, както и че не са придобивали общи парични влогове. По отношение на задълженията, които всеки един от тях е поел по време на брака остават за съпруга, който ги е направил. При сключване на брака молителката не е променяла фамилното си име. Заявяват, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите, Удостоверение за сключен граждански брак от 28.05.2011 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 07.03.2016 год., Разписки за изпратени/получени суми от „Westerrn Union“.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.И.С. и Ю.И.С. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и работят извън границите на Република България и следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер значително над минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което следва да бъде осъдена молителката да доплати държавна такса до пълния определен размер, а именно 15 лева. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от двамата съпрузи, така както са направени и присъдени.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.И.С., ЕГН********** и Ю.И.С., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №109, ет.2, кантора 23, чрез адв.С.Т. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №01/28.05.2011 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.И.С. и Ю.И.С. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: с.Златна нива, община Каспичан, област Шумен, ул.“***“ №2 - собственост на молителя е напуснато от молителката.

II. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали недвижими вещи в режим на СИО, а придобитите в режим на СИО движими вещи са били поделени извънсъдебно.

III. По време на брака молителите не са придобивали със съвместен принос парични влогове, поради което за в бъдеще всеки един от тях ще се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр. IV. Задълженията, които всеки един от молителите е поел на свое име си остават лични за него и за в бъдеще същите няма да представляват задължение за другия съпруг.

V. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VI. След прекратяване на брака молителката Ю.И.С. запазва предбрачното си фамилно име С., доколкото същото не е било променяно.

VII. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители, така, както са направени и присъдени от съда.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Ю.И.С., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: