Р Е Ш Е Н И Е

463/21.6.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №448 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.303а, ал.3 от ТЗ, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ - по отношение на главницата, с правна квалификация чл.294 от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД - по отношение на претенцията за лихва и с правна квалификация чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.63 от ЗЗД по отношение на претенцията за заплащане на направените в хода на обезпечителното производство разноски.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №3, вх.3, ет.5, ап.60, представлявано от А. Л. Г., съдебен адрес:***, чрез адв.С.З.-С. от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №29, представлявано от М. С. В.. Ищцовото дружество твърди, че основната му дейност е търговия и продажба на стоки, включително и на камини за отопление, котли и материали за отоплителни инсталации, като в тази връзка на 02.11.2015 год. продало на ответника следните стоки: 1.Котел МАТ ПАУЪР 110 КВТ – 2 броя с единична цена от 3190.50 лева без ДДС на обща стойност 6381.00 лева без включен ДДС. 2. Котел МАТ КЛАСИК 25 КВТ – 1 брой на стойност 1408.50 лева без включен ДДС. 3. Буфер ВА 500 л, без серпентина – 2 броя с единична цена 540 лева без ДДС на обща стойност 1080.00 лева без включен ДДС. 4.Буфер ВА 1000 л без серпентина – 6 броя с единична цена от 813.75 лева без ДДС на обща стойност 4882.50 лева без включен ДДС. Посочените стоки на обща стойност 13752.00 лева без ДДС или 16502.40 лева с включен ДДС били предадени на представител на ответното дружество при закупуването им на 02.11.2015 год. За посочената сделка била издадена фактура №0000000293/02.11.2015 год. на обща стойност 16502.40 лева с включен ДДС. Въпреки водените няколко разговора и последвали обещания от страна на представляващия ответното дружество посочената сума не била заплатена. Поради забава в плащането на посочената главница ищцовото дружество счита, че му се дължи заплащане и на законната лихва върху сумата в размер на 555.77 лева, считано от датата, следваща датата на издаване на фактурата – 03.11.2015 год. до датата на подаване на исковата молба – 02.03.2016 год.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че във връзка с обезпечаване на предявените искове по ЧГД №437/2016 год. по описа на ШРС от тяхна страна са били направени разноски в общ размер на 879.00 лева, като счита, че същите следва да им бъдат заплатени от ответното дружество.

С настоящата искова молба предявяват три обективно съединени осъдителни иска, като молят съда да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника да им заплати сумата от 16502.40 лева с включен ДДС, представляваща непогасен главен дълг по данъчна фактура №0000000293/02.11.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.03.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 555.77 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по фактура№0000000293/02.11.2015 год., изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 16502.40 лева за периода от 03.11.2015 год. до 02.03.2016 год. и сумата от 879 лева, представляваща направени разноски в обезпечително производство по ЧГД №437/2016 год. по описа на ШРС и в изпълнително дело №20168760400267 по описа за 2016 год. на ЧСИ Даниела Златева с район на действие ШРС, образувано във връзка с налагане на обезпечителните мерки, допуснати по ЧГД №437/2016 год. по описа на ШРС, както и направените по настоящото производство разноски.

В съдебно заседание представляващият ищцовото дружество не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.С.З.-С. от ШАК, който поддържа иска и моли съда с оглед направеното от ответната страна признание на иска, обективирано в отговора на исковата молба, да се произнесе с решение при признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага становище, че счита иска за допустим и напълно основателен. Твърди, че до момента на получаване на исковата молба, предмет на настоящото производство не са получавали от ищцовото дружество покана за доброволно изпълнение и не са давали повод да се счита, че дълга няма да бъде изпълнен. Твърди, че забавата в плащането се дължи на факта, че се касае за изпълнение на обществена поръчка, по която е налице забава в плащането. В същото време изразява готовност да бъде оказано от тяхна страна пълно съдействие за бързо приключване на производството включително и по реда на чл.140, ал.3, пр.второ или трето от ГПК, чл.234 от ГПК или чл.237 от ГПК.

В съдебно заседание представляващият ответното дружество не се явяват лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „***” ООД, с ЕИК *** развива търговска дейност, като основната му дейност е търговия и продажба на стоки, включително и на камини за отопление, котли и материали за отоплителни инсталации. На 02.11.2015 год. продало на ответното дружество следните стоки: 1.Котел МАТ ПАУЪР 110 КВТ – 2 броя с единична цена от 3190.50 лева без ДДС на обща стойност 6381.00 лева без включен ДДС. 2. Котел МАТ КЛАСИК 25 КВТ – 1 брой на стойност 1408.50 лева без включен ДДС. 3. Буфер ВА 500 л, без серпентина – 2 броя с единична цена 540 лева без ДДС на обща стойност 1080.00 лева без включен ДДС. 4.Буфер ВА 1000 л без серпентина – 6 броя с единична цена от 813.75 лева без ДДС на обща стойност 4882.50 лева без включен ДДС. Посочените стоки на обща стойност 13752.00 лева без ДДС или 16502.40 лева с включен ДДС били предадени на представител на ответното дружество при закупуването им на 02.11.2015 год. За посочената сделка била издадена фактура №0000000293/02.11.2015 год. на обща стойност 16502.40 лева с включен ДДС. Фактурата била предадена на представител на ответното дружество в деня на съставянето й – 02.11.2015 год. Същата била регистрирана/осчетоводена в счетоводните книги на ищеца-продавач, което се установявало от счетоводно извлечение „Задължения на партньорите“. Във връзка с обезпечаване на предявените искове по ЧГД №437/2016 год. по описа на ШРС от страна на ищцовото дружество били направени разноски в общ размер на 879.00 лева, като счита, че същите следва да им бъдат заплатени от ответното дружество. Претендират и разноските, направени в хода на изп.дело №2016876400528 по описа на ЧСИ с рег.№876 на КЧСИ, образувано във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки в общ размер на 498 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Фактура №0000000293/02.11.2015 год., Дневник на продажбите за м.ноември 2015 год., Справка – Задължения на партньорите, Отчет поп журнала на операциите за периода 01.11.2015 год. – 02.03.2016 год., Справка за изчислени лихви, Извлечение от търговския регистър по партидите на ищцовото и ответното дружества, Фактура №2000000611/02.03.2016 год., Вносна бележка от 02.03.2016 год. за заплатена държавна такса за допускане на обезпечение, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка от 02.03.2016 год. за заплатена държавна такса.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, че ответника е ползвал данъчен кредит по нея и има осчетоводен дълг към ищеца по процесната фактура в размер на 16502.40 лева, че същата е била включена в справката-декларация по ЗДДС и в дневника за продажбите на ищеца, както и че същата не е заплатена на ответника, а размера на дължимото обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 03.11.2015 год. до 02.03.2016 год. е на стойност 555.77 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В депозирания писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК ответното дружество признава изцяло предявения срещу него иск, като изрично заявява, че счита същия за допустим и напълно основателен и заявява жалание правният спор да бъде разрешен по реда на чл.237 от ГПК или друга облекчена процедура. В съдебно заседание от страна на процесуалният представител на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с решение при признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на иска от страна на ответника, налице е депозирано от страна на ищеца искане в този смисъл и не са налице визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, счита, че предявените от страна на ищеца осъдителни искове са допустими и следва да бъдат уважени изцяло, съобразно направеното признание на иска, без да се мотивира решението по същество.

Доколкото ответното дружество с поведението си е станало причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 2318.10 лева, представляващи заплатени от страната адвокатски хонорар, държавна такса, възнаграждение за вещо лице и разноските, направени в хода на обезпечителното и изпълнително производство във връзка с допуснатото обезпечение на предявените искове. В тази връзка по отношение на претендираните разноски, направени в хода на обезпечителното производство съдът съобрази константната съдебна практика, съгласно която разноски, понесени в обезпечително производство /обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство/, съгласно т. 5 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС подлежат на възмездяване в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно уважаването, респ. отхвърлянето им. Възмездяването на тези разноски е последица от уважаването на исковете и не съставлява предмет на самостоятелен иск, който следва да отговаря на всички изисквания на чл. 127 - 128 ГПК, вкл. за дължима държавна такса. В този смисъл е и Определение №876 от 02.12.2014 год. на ВКС по ч.т.д. №3490/2014 год., I т.о., ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Съдът не споделя твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че са налице, предпоставките визирани в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и същите не следва да отговарят за направените от ищцовата страна разноски. В тази връзка съдът установи, че причина за завеждане на настоящия иск е било поведението на ответника, свързано с неизпълнение на поетото от тяхна страна задължение по договора за покупко-продажба. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза същото не е изплатено и до настоящия момент, което налага извода, че ответника с поведението си е станал причина ищецът да заведе настоящия иск, доколкото същия не е имал друг път за защита. А с оглед на изложеното съдът намира, че не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №29, представлявано от М. С. В. да заплати на „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №3, вх.3, ет.5, ап.60, представлявано от А. Л. Г., съдебен адрес:***, чрез адв.С.З.-С. от ШАК сумата от 17058.17 лева /седемнадесет хиляди петдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, от която 16502.40 лева /шестнадесет хиляди петстотин и два лева и четиридесет стотинки/ -главница, представляваща неплатено задължение по фактура №0000000293/02.11.2015 год. и 555.77 лева /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ -обезщетение за забава плащането на главницата от 16502.40 лева за периода от 03.11.2015 год. до датата на подаване на исковата молба – 02.03.2016 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата – 02.03.2015 год.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №29, представлявано от М. С. В. да заплати на „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №3, вх.3, ет.5, ап.60, представлявано от А. Л. Г., съдебен адрес:***, чрез адв.С.З.-С. от ШАК сумата от 2318.10 лева /две хиляди триста и осемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща направени от ищцовата страна разноски в хода на настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, както и разноските направени в хода на обезпечителното и изпълнителното производство, свързани с допускане и налагане на обезпечение на исковете, предмет на настоящото производство, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: