Р Е Ш Е Н И Е

533/14.7.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 454 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от М.Ж.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.Б.Т. *** срещу Х.Т.И. с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата ищцата излага, че бракът е непоправимо и дълбоко разстроен, като моли съдът бракът да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. В срока на отговор от страна на ответника не е постъпил писмен отговор.

Ищцата М.И. се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Д.Б. при ШАК. Прави се искане делото да бъде разгледано по реда на чл.50 и сл. от СК, тъй като желаят да бъде утвърдено изготвеното между страните споразумение.

Ответника Х.Т.И. се явява лично в съдебно заседание, като моли съда да прекрати брака и утвърди изготвеното извънсъдебно споразумение с другата страна.

В съдебно заседание се представя сключено между страните споразумение, в което същите сe съгласяват с прекратяването на брака, като уреждат личните и имуществените отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 26.10.1991г. в гр. Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 0499 от същата дата. От брака си имали родени две деца – дъщери П. и Т., към момента навършили пълнолетие. Семейното жилище било собственост на родителите на ответника, като към момента са починали и двамата и същото е наследено от молителя. Жената го е напуснала и няма претенции за ползването му. Раздялата помежду им е от 2013г. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване. Жената желае възстановяване на предбрачното си фамилно име – М..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на М.И. и Х.И., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.Т.И. с ЕГН ********** и М.Ж.И. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 0499/26.10.1991г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, собственост на молителя по наследство е напуснато от молителката и същата няма претенции за ползването му;

ІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака М.Ж.И. възстановява предбрачното си фамилно име – М.;

IV. Разноските остават за страните така както са сторени от тях;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Х.Т.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: