Р Е
Ш Е Н
И Е
495/29.6.2016г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на петнадесети юни през две
хиляди и шестнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 457 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с
правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
В исковата си молба до съда
ищецът- К.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че е била в
трудови правоотношения с ответника- Професионална гимназия по
облекло, хранене и химични
технологии „Проф.д-р А.З.“, с адрес: ***,
представлявана от В.К.Т., като изпълнявала длъжността „учител по български език и литература“. На
03.02.2016 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, подала заявление за прекратяване
на трудовите правоотношения. Със Заповед №212 на директора на ответната
гимназия, на горепосоченото основание, трудовото правоотношение между страните
било прекратено. В заповедта за прекратяване на договора било отразено, че на
основание чл.222, ал.3 от КТ следва да й бъде изплатено обезщетение, в размер
на 6 748, 72 лв., представляващо сбор от осем брутни работни заплати. В
същата заповед е записано и, че сумите за обезщетения следва да бъдат изплатени
по Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“. Ищцата не е получила
обезщетението си, което счита, че й се дължи към датата на прекратяване на
правоотношението, като същото не е обвързано от действия на трети лица и връзка
с различни програми. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на
което да
бъде осъден ответникът да й заплати
сумата от 6 748, 72 лв., представляваща дължимо обезщетение
по смисъла на горецитираната разпоредба, съставляващо сбор от осем брутни
заплати на ищцата, ведно с обезщетение за забавено изпълнение, в размер на
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главното задължение. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
представя писмен отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен,
сочейки аргументи. Основното възражение на ответника е, че вземането на ищцата
за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ не е изискуемо, тъй като падежът на това задължение е определен, а именно сроковете, посочени
в Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“. Претендира и разноски.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че същите са били
във валидни трудови правоотношения, като ищцата е работила при ответника и е
изпълнявала длъжността старши учител. Не се спори, че със Заповед №212 на
директора на ответната гимназия, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ
/придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Няма спор, а се установява и от
приложения по делото документ- официално заверен препис от стр.8, 9 на трудова
книжка, че към датата на прекратяване на договора ищцата има трудов стаж, в
размер на 26 години, 5 месеца и 8 дни. Ответникът признава правото на ищцата на
обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, възлизащо на сума
от 6 748,
72 лв., съставляваща сбор от осем брутни заплати на ищцата. Основният спор между страните е относно датата, на която следва да се
изплати обезщетението, т.е. относно изискуемостта на това задължение на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ, работникът
или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие,
когато е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Няма спор, че предвид прекратяване на правоотношението,
на ищцата й се дължи обезщетение по смисъла на нормата на чл.222, ал.3 от КТ, в
размер на осем брутни заплати, равняващо се на сума от 6 748, 72 лв.
Предпоставки за придобиване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ са:
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към
момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези факти са безспорно установени, тъй
като ответникът не оспори правото на ищцата да получи горепосочената сума като
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, т.е. възникването на това задължение.
Ответникът оспори изискуемостта на вземането на ищцата, твърдейки, че между
страните е уговорен конкретен срок и
начин на изплащане на обезщетението. По делото ответникът представя документи,
единият от които представлява частно заверен препис от декларация, подписана от
ищцата, с която последната е заявила, че е запозната с начина на изплащане на
обезщетенията по КТ в срокове, определени от МОН /четири пъти годишно/ по
Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“, мярка „Изплащане на
обезщетения на персонала“, по която ответникът е спечелил проект. Ищцата е
декларирала, че е съгласна обезщетенията й по КТ да се изплатят по
горепосочената програма. Ответникът призна, че тази декларация е подписана от
ищцата, не при прекратяване на трудовото правоотношение, а по- рано. По делото
е представен и частно заверен препис от извадка от публикуваната на сайта на
МОН за 2016 г. Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“, но в този
документ липсва изрична уредба за начини и срокове за изплащане на
обезщетенията на работници и служители при ответника. На следващо място, от
представената от ответника извадка от сочената национална програма, се
установи, че по тази програма се финансират следните дейности: ремонт на
училища, с приоритет на средищните училища; подобряване на
материално-техническото оборудване, с приоритет за средищните училища;
създаване на условия за столово хранене; закупуване на училищен автобус за
осигуряване на транспорт за пътуващите ученици; разходи за неразплатени
задължения на закритото/преобразувано училище; комуникационни дейности –
провеждане на разяснителна кампания със заинтересованите страни относно
създаване на позитивни нагласи по отношение оптимизация на училищната мрежа,
дейностите, които ще се извършват с предоставените средства по финансираната
програма/проект и ефектите по отношение на постигане на по-високо качество на
образователните резултати и повишаване на мотивацията за учене. В програмата е
упоменато, че се финансират обезщетенията на персонала, но единствено в
хипотезата на преструктурирането на училищната мрежа. Ето защо заключава, че в
тази програма дори не е предвидено финансиране на училищата за заплащане на
обезщетения на персонала по реда на чл.222, ал.3 от КТ. Нещо повече, от
представените от ответника документи- частно заверени преписи от заповед
№РД09-194/26.02.2016 г., ведно с приложение към заповедта, става ясно, че
касателно бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на
образованието и науката, какъвто в случая е ответното училище, са определени
формули за разпределение на разходите за 2016 г. В приложението е предвидена
т.9, озаглавена „Резерв за нерегулярни разходи /РНР/, от чийто текст става
ясно, че този резерв се използва за изплащане на обезщетения по КТ; присъдени
от съда вземания при невиновно поведение на директора; текущи разходи по
закриване на училища и т.н. В заповедта и приложението към нея не е упомената
някаква зависимост между изплащане на обезщетенията на работниците и
служителите и сочената от ответника програма. В случая съдът приема за
недоказани твърденията на ответника, че между страните е уговорен изричен срок
за изплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като липсва въобще
уговорка за конкретна дата и/или срок, в който следва да се изплати
обезщетението. Обстоятелството, че ищцата е подписала декларация, в която е изразила
съгласие обезщетенията й по КТ да се изплатят по конкретната програма, при
положение, че в тази програма липсват ясно очертани срокове, в които да се
изпълни това задължение, не означава, че изпълнението на задължението на
ответника е отсрочено или, че е определен ден на изпълнение. За да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.84, ал.1 от ЗЗД /изхождайки от разсъжденията на
ответника/, би следвало денят за изпълнение на задължението да е конкретно
определен, а не да се поставя в зависимост от наличието на парични средства
и/или изпълнение на задължения по програми, проекти, в които ответникът е поел
ангажимент да участва. Поради изложеното съдът заключава, че в разглеждания
казус е налице хипотезата на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, според която,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Безспорно настоящата искова молба се приема за
изрична покана за изплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като в този
смисъл счита, че процесното вземане на ищцата освен, че е възникнало е и
изискуемо, като с предявяването на иска ответното училище е изпаднало и в
забава. Ето защо намира така предявения иск за изцяло основателен и доказан,
поради което следва да се уважи. Следва да се уважи и акцесорното искане за
присъждане на мораторно обезщетение, считано от подаване на исковата молба. В
този смисъл е и ТР№3 от 19.03.1996 г. по гр.д. №3/95 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 670.00 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на Шуменски районен съд сумата
от 269, 95 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по облекло, хранене и химични
технологии „Проф. д-р А.З.“, с адрес: ***,
представлявана от В.К.Т., да заплати на К.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6 748,
72 лв. /шест хиляди
седемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ,
съставляващо сбор от осем брутни заплати на ищцата, ведно с обезщетение за
забавено изпълнение, в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, както и сумата от 670.00
лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща извършени деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по облекло, хранене и химични
технологии „Проф. д-р А.З.“, с адрес: ***,
представлявана от В.К.Т., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата
от 269, 95 лв. /двеста шестдесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: