Р Е Ш Е Н И Е

414/2.6.2016г., Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №470 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 558 ал.7 КЗ, вр. чл. 557 ал.1 т. 2 б.А КЗ / чл.288, ал.1, т.2 б. А КЗ отм , /във вр. с чл.45 от ЗЗД

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. София , ул.“***, представляван от Б.М., чрез адв. М. П., съдебен адрес ***, кант.№***, срещу Ж.Е.Б. ЕГН **********, адрес ***.

Ищецът твърди, че е изплатил по щета № ***/***г. обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 639,61лв за увредения лек автомобил, на собственика му В. Б. Е., при ПТП настъпило на ***г в гр. Шумен. По вина на ответника Ж.Е.Б. ЕГН **********, на трето за спора лице – В. Б. Е., били причинени имуществени вреди в размер на 639,61лв.

Ищецът заявява , че виновен за събитието е ответникът, който управлявайки в гр. Шумен по ул. А.З. в посока ул.С.Ш. МПС лек автомобил, собственост на Мгд, ДК № ***, с несъобразена с пътните условия скорост, на десен завой губи контрол над л.а., навлиза в насрещното платно за движение и удря движещият се срещу него л.а. „Фолксваген поло“ с ДК ***, собственост на В. Б. Е.. Сочи, че в нарушение на разпоредбите на чл. 249 КЗ, вр. чл. 260, ал. 1 КЗ /отм./, сега чл. 461, вр. чл. 483 и чл. 490 КЗ, ответникът управлявал автомобил, за който няма действаща застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Гаранционният фонд заплатил на пострадалото лице общо сумата 639,61лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, поради което счита, че е придобил регресни права срещу ответника за възстановяване на платеното. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Прилага писмени доказателства. Претендира разноските по делото.

С писмено изявление от 30.05.16г. пълномощникът на ищеца, прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 31.05.16г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 31.05.16 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание;

В подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Протокол за ПТП №***/***д. ; писмо до гаранционен фонд от ОДМВР сектор ПП Шумен рег.№ *** Справка от база данни на ИЦ към ГФ на база подадени от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ;Уведомление за имуществени вреди; доклад по щета № ***д ; писмо от ЗАД БВИГ и ЗК БИ до Гаранционен фонд от 28.11.11.г; опис на претенция; заключителна техническа експертиза ***копие на преводно нареждане , копие на свидетелство за регистрация на МПС част I; регресна покана , Протокол № *от *** протокол № ***; Решение № *** от ***г на КФН .

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата чл.519, т.1 и т.2 от КЗ /обн.ДВ бр.102 от 29.12.2015 гд., в сила от 01.01.2016 год./ Гаранционния фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците; и гарантира вземанията на увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни средства, които обичайно се намират в Република България, при условията и по реда на този кодекс при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, които застрахователи са със седалище в Република България или са от трета държава чрез клон, регистриран в Република България

На основание разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ обн.ДВ бр.102 от 29.12.2015 гд., в сила от 01.01.2016 год./ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Установи се по делото, че на *** г.- датата на ПТП, лекият автомобил, с който е причинена щетата е бил управляван от ответника; че по отношение на автомобила управляван от ответника, собственост на МГД, ДК № ***не е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. към датата на увреждането, виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; както и че Гаранционен фонд изплатил на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 639,61 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се явява изцяло основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 639,91 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в размер на 50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ж.Е.Б. ЕГН **********, адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. София , ул.Г. И.“№ * ет.* , представляван от Б.М., чрез адв. М. П., съдебен адрес *** , кант.№*, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 577, ал. 1, т. 2, б.”а” от Кодекса за застраховането, сумата 639,61лв. (шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща изплатено на 02.03.12 г. на пострадало лице – В. Б. Е. по щета № ***/***г год год, обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на 07.11.2011 г. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и предизвикване на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.16г г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ж.Е.Б. ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд гр. София направените деловодни разноски в размер на 50,00 лева.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от ШОС, ако е бил лишен от възможността да участва в делото в случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: