Р Е Ш Е Н И Е
541/15.7.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 472/2016 г., по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е регресен иск, от Гаранционен фонд гр. София
срещу Д.П.Д. ***, с правно основание 288, ал. 12 КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от
1.01.2016г., сега
чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за
поправяне на вреди, виновно причинени другиму от непозволено увреждане /деликт/,
до размера на платено обезщетение.
Ищецът твърди, че на 30.07.2011 г. настъпило ПТП, с участието на ответника, в резултат на което върху лек автомобил на трето за спора лице били причинени имуществени
вреди. Ищецът
счита, че виновен за събитието бил ответника, който управлявайки самоделен лек
автомобил, без регистрационен номер, в гр. Шумен по улица „Ген. Драгомиров“,
поради неправоспособност, блъска паркирано МПС - „Мерцедес 190 Д“, с ДК № ***,
собственост на А. П. А.. Същевременно нарушавайки
разпоредбите на чл. 249 вр. чл. 259 КЗ /отм./, сега чл. 461 вр. 483 КЗ,
ответникът управлявал своя автомобил, без да има сключена застраховка
"Гражданска отговорност". Гаранционният фонд заплатил на пострадалото
лице сумата от 788.80
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди,
поради което счита, че е придобил регресни права срещу ответника за
възстановяване на платеното. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати сумата, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, намира искът за допустим, но неоснователен. Прави възражение
за погасяване на претенцията по давност. Не представя
писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано
становище, в което се поддържа исковата молба и се иска постановяване на
решение, с което искът да се приеме за основателен и доказан. Възражението на
ответника за изтекла давност се счита за неоснователно, обосновано с твърдението,
че съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който задължението е станало изискуемо, който е момента на възникване правото
на иск за принудителното осъществяване на същото задължение.
Съдът, като взе предвид приетите по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2011 г. около 01.00 часа в гр. Шумен на ул.
Генерал Драгомиров ответникът Д.П.Д. при управление на самоделен
лек автомобил без регистрационен номер след извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата е реализирал ПТП и е причинил материални щети на лек
автомобил „мерцедес 190 Д”, с ДК № *** собственост на А. П. А..
Към този момент, за управлявания от ответника лек
автомобил не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид, че трето лице е претърпяло
имуществени вреди, причинени от ПТП, за което е виновен ответникът, който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, са били налице предпоставките, при които „Гаранционния фонд“ изплаща
обезщетение на увредения. Задължението на „Гаранционен фонд“ да плати обезщетение на увреденото от делинквента
лице възниква ex lege - по силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1, буква "б" ЗЗ .(отм.), поради което при условията на чл. 288 КЗ /отм./ с §
34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г.
преписката е изпратена за разглеждане от фонда. Ищецът в
производството е определил стойността на щетите, определил е размера на
обезщетението и с платежно нареждане от 08.12.2011 г., го е платил на А. П. А.
/стр.15 по делото/. След плащане на обезщетението „Гаранционен фонд“ се суброгира в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и разходите за
определянето и изплащането му – арг. чл.
91, ал. 1 ЗЗ /отм./ /възпроизведен и в чл. 288, ал. 12, изречение първо КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина. Относно тези елементи съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Относно деянието: На 30.07.2011 г., ответникът Д.П.Д.,
неправоспособен и при управление на самоделен лек автомобил без регистрационен
номер в гр. Шумен на ул. Генерал Драгомиров блъска паркиран лек автомобил
„Мерцедес 190 Д“ с ДК № ***, собственост на А. П. А. Описаното се установява от
съдържанието на Протокол за ПТП. Автомобилът с ДК № *** собственост на А. П. А.
- установимо от приетото по делото свидетелство за регистрация на МПС. Между
страните се прие за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че към
датата на събитието самоделния лек автомобил без регистрационен номер е бил без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Относно противоправността на деянието: Срещу Д.П.Д. е
издадено НП № 2609/2011 г., влязло в сила на 11.10.2011 г., за това, че при управление на моторно превозно средство без регистрационен номер не е спазил предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка, другите средства
за сигнализиране и е причини
пътнотранспортно произшествие, с което е
нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 140, ал. 1, чл. 150 и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Относно вредата: В съставения на следващия ден след
събитието, Протокол за ПТП са описани видимите увреждания по пострадалия автомобил.
Стойността на причинените вреди са в размер на 788.80 лв. съгласно: доклад по
щета за имуществени вреди № 11 0761/03.08.2011 г. на Гаранционен фонд;
техническа експертиза по щета от 03.08.2011 г.; Заключителна техническа
експертиза по Щета № 11-0761/03.08.2011 г.; както и два листа снимки.
Относно причинно – следствената връзка между деянието и
вредата: От приетият протокол за ПТП се установяват причините и механизма на
настъпване на произшествието. Ответникът не е контролирал непрекъснато
управляваното от него самоделно моторно превозно средство и блъска паркирания
лек автомобил „Мерцедес 190 Д“ с рег.№ ***. Причина за настъпилото ПТП има
водачът на самоделното моторно превозно средство.
Относно вината: Във всички случай на непозволено
увреждане, какъвто е и процесния, вината се предполага до доказване на
противното – арг чл. 52, ал. 2 ЗЗД. Оборването на презумпцията е в тежест на
оборващия. Доказателства за оборването не са релевирани.
По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай,
предпоставките за уважаване на регресния иск на „Гаранционен фонд“ срещу делинквента Д.П.Д. са налице: от реализираното
по вина на делинквента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице, в
обезщетение на които ищецът е заплатил на 08.12.2011
г. на
увреденото лице А. П. А. сумата от 788.80 лв. - предявеният иск
се
явява доказан по основание и размер,
поради което и следва да бъде изцяло уважен.
При това
положение следва да се разгледа
направеното, с отговора на исковата молба и
поддържано в съдебно заседание възражение от особения представител на ответника, за изтекла в негова полза погасителна давност.
Съгласно т. 14 от Постановление на
Пленума на ВС № 7/77г. от 04.10.1978 г., по отношение на регресните искове на
застрахователя, респективно на Гаранционния фонд, се прилага общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на застрахователно
обезщетение на правоимащите лица. /в този
смисъл са Решение № 178/21.10.2009г., по ТД № 192/2009г., 2 т. о. на ВКС и Решение № 15/04.
02.2011г., по ТД № 326/2010г., 2 т. о. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК/. В разглеждания случай обезщетението е изплатено с Платежното нареждане 08.12.2011 г., с което ищецът
„Гаранционен фонд“ е наредил плащането на сумата 788.80 лв., в полза на А. П. А.
Доколкото исковата молба е заведена на 09.03.2016 г., то петгодишният
давностен срок не е изтекъл и вземането на ищеца не е погасено по давност, поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид
изложеното исковата претенция се явява основателна и ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца претендираната сума в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от 788.80 лв., считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 09.03.2016 г., до окончателно плащане.
Относно разноските: При този изход на спора и направеното
искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, съдът намира, че такива
следва да бъдат присъдени в претендирания общ размер 350.00 лв. /държавна такса
50 лв.и разноски за особен представител 300 лв./, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Д.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, сумата 788.80 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща платено обезщетение на А. П. А. за
причинени виновно от ответника щети, на лек автомобил „Мерцедес 190 Д”, с ДК № ***,
в следствие на настъпило пътно транспортно произшествие на 30.07.2011 г. на
основание чл. 288, ал. 12 КЗ, /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от
1.01.2016г., вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 09.03.2016 г. до окончателно плащане.
Осъжда Д.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, сумата 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ представляваща
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: