Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

468/22.6.2016г. ,  гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на петнадесети юни 2016 година,

в публично заседание, в следния състав:  

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 473/2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

 В исковата си молба до съда, ищецът Гаранционен фонд, гр. София, ***, представляван от Б.И.М., излага, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ изплатил на Н.Т.Н. от с. Б., обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 492, 20 лв., в следствие на ПТП, настъпило на 03.12.2009 г. в гр. Варна. Виновен за катастрофата е бил ответникът- И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, който управлявайки л.а.“Ровер“ 600, с ДК№ ***, при движение по ***, поради неспазване на необходимата дистанция, застига намаляващия скоростта и спиращ л.а. „Нисан А.“, с ДК№***, собственост на Н. Т. Н., удря го отзад, в следствие на което този автомобил удря намиращото се пред него, спряло МПС. Ответникът е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът поканил ответника да му възстанови заплатената като обезщетение сума, но до датата на предявяване на иска, последният не се отзовал. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да му заплати сумата от 2 492, 20 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща изплатено от ищеца на пострадало при ПТП лице- Н.Т.Н., обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника, по щета №11-0867/15.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

  В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът в писмена молба, заявява, че поддържа иска и прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

  Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения, и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на отразените от молителя факти и обстоятелства, касателно предпоставките на разпоредбите на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за възникване на регресно вземане на ищеца, изплатил застрахователно обезщетение във връзка с описаното ПТП.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 99, 69 лв.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ***, представляван от Б.И.М. , сумата от 2 492, 20 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща изплатено от ищеца на пострадало при ПТП лице- Н.Т.Н., обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника, по щета №11-0867/15.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда- 09.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 99, 69 лв. /деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :