Р Е Ш Е Н И Е
435/13.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, ІХ-ти състав, в публично
заседание, на седми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията
ГД № 481/2016 г., по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Еко Енерджи – Шумен“
ЕООД гр. Нови Пазар против „Булпро“ ЕООД, гр. Шумен, в която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва:
обуславящ иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и цена 13 759.20 лв. и обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ
вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 458.66 лв., представляваща обезщетение, в
размер на законната лихва върху всяко главно парично задължение, за периода от
падежа на всяка фактура до 09.03.2016 г., ведно с искане за плащане на законна
лихва върху общата главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното
плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на производството, излагайки следните фактически твърдения: Страните били в трайни търговски
отношения от 2013г., като били сключвани неформални договора за продажба. Със
заявки направени по електронна поща или по телефон ответникът закупил от ищеца стоките,
подробно описани в следните фактури: 1. Фактура № 0200000020/ 02.11.2015 г. на
обща стойност 6000,00 лв., с ДДС, като задължението по тази фактура било частично погасено за
сума 2700 лв. и остатъкът бил в размер 3 300 лв.; 2. Фактура №
02000000021/02.11.2015 г. на обща стойност 411.82 лв., с ДДС; 3. Фактура № 0200000025 от
03.11.2015 г. на обща стойност 883.78
лв., с ДДС; 4. Фактура № 0200000027 от 04.11.2015 г. на
обща стойност 2120 лв., с ДДС; 5 Фактура № 0200000031 от
11.11.2015 г. на обща стойност 4161,46 лв., с ДДС; 6. Фактура № 0200000036 от 25.11.2015 т.
на обща стойност 2402,14 лв., с ДДС;
7. Фактура
№ 0200000041 от 19.12.2015 г. на стойност 480,00 лв., с ДДС.
До предявяване на исковата молба
ответникът не изпълнил поетите задължения за плащане на дължимата цена. Върху
всяка просрочена главница ищецът претендира обезщетение за забава за периода от
падежа на всяка фактура до предявяване на исковете пред съда – 09.03.2016 г.
както следва: 1. Сумата 182.31 лв. по Фактура № 0200000020/
02.11.2015 г., за периода от 03.11.2015 г. до 09.03.2016 г.; 2. Сумата 27.80 лв. по Фактура № 0200000025/03.11.2015 г., за периода от 18.11.2015 г. до
09.03.2016 г.; 3. Сумата 66.09 лв. по Фактура № 0200000027/ 04.11.2015 г., за периода от
19.11.2015 г. до 09.03.2016 г.; 4 Сумата
121.62 лв. по Фактура №
0200000031/11.11.2015 г., за периода от 26.11.2015 г. до 09.03.2016 г.;
5. Сумата 60.84 лв. по Фактура № 0200000036/25.11.2015 г., за периода от
10.12.2015 г. до 09.03.2016 г.. Ищецът иска осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба – 09.03.2016 до
окончателното заплащане. Претендира
разноски в настоящото производство, обезпечителното производство и
изпълнителното производство.
В предоставения, по реда на чл.
131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба, като счита исковата
молба за допустима, а исковете за напълно основателни, като прави изрично признание
на исковете. Моли при присъждане на съдебни разноски да се приложи разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
представител, поддържа предявените искове и заявеното с исковата молба становище,
като моли да бъде постановено решение при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът, по
искане на ищеца, постановява решение при признание на иска, когато ответникът
признае иска. В първото по делото
заседание на 07.06.2016 г., съдът с определение на основание чл. 237, ал. 1
ГПК, е прекратил съдебното дирене и е допуснал постановяване на решение при
признание на исковете, поради наличието на предпоставките по цитираната
разпоредба и при липса на отрицателните такива по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно:
признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави и признанието е на права, с които ответника може да се
разпорежда.
Предвид установеното съдът намира, от правна страна,
че всеки от исковете се явява основателен. Ето защо, на основание чл. 237, ал.
2 ГПК, следва по обуславящият иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 13 759.20 лв., ответникът да бъде осъден да плати
в полза на ищеца сумата от 13 759.20 лева, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 09.03.2016 г. до окончателното й заплащане. Поради основателността
на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за плащане на
сумата от 458.66 лева – мораторна лихва върху всяко главно парично задължение
от падежа на всяка фактура до 09.03.2016 г.
Относно разноските:
Искането на ответника да не му бъдат възлагани в тежест деловодните разноски
поради това, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно. Поводът за
завеждане на делото се изразява в неплащане на задълженията за предоставените
от ищеца стоки и е даден от ответника, поради което ответникът дължи
направените от ищеца разноски. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца
за присъждане на разноски по исковото и обезпечително производство, в общ
размер на 2 779.35 лева, за което е представен и приет по делото списък по чл.
80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. Направените
в хода на изпълнително производство разноски не следва да се присъждат в
настоящото дело.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Булпро“ ЕООД,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Левски“, №29, да
плати на „Еко Енерджи - Шумен“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Н. П., сумата 13 759.20 лева /тринадесет хиляди седемстотин петдесет и
девет лева и двадесет стотинки/, представляваща стойност на получени стоки по
фактури, както следва: 1. Фактура № 0200000020/02.11.2015 г.; 2. Фактура №
02000000021/02.11.2015 г.; 3. Фактура № 0200000025/03.11.2015 г.; 4. Фактура № 0200000027/04.11.2015 г.; 5 Фактура № 0200000031/11.11.2015 г.; 6. Фактура № 0200000036/25.11.2015 г.;
7. Фактура № 0200000041/19.12.2015 г. ,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 09.03.2016 г. до окончателното плащане.
Осъжда „Булпро“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Левски“,
№29, да плати на „Еко Енерджи - Шумен“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Н. П., сумата 458.66 лева /четиристотин петдесет и осем лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение, в размер на законната
лихва върху всяко главно парично задължение, за периода от падежа на всяка
фактура до 09.03.2016 г. – датата на депозиране на исковата молба, на основание
чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Осъжда „Булпро“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Левски“,
№29, да плати на „Еко Енерджи - Шумен“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Н. П., сумата 2 779.35 лева /две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство и обезпечителното производство, за което е представен и приет по
делото списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: