Р Е Ш Е Н И Е
471/22.6.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на четиринадесети юни, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 482/2016г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени, в условията на кумулативно обективно съединение,
искове за установяване съществуването на вземане за главница, в общ размер
253.90 лв. - представляваща стойността на консумирана електрическа енергия,
през периода: 11.03.2015г. – 09.06.2015г., в обект с абн. № 0105205081 и
акцесорно вземане за мораторни лихви, за периода от 27.04.2015г. до
30.10.2015г., в общ размер на 29.49 лв., с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, произтичащи от Договор за продажба на електрическа енергия.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: По силата на
сключен между страните Договор при за продажба на електрическа енергия,
ответникът бил титуляр на клиентски № 1100054996 и потребител на доставената от
ищеца електрическа енергия за обект с абонатен № 0105205081. Отношения между
страните били уредени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго – Про Продажби” АД. По силата на поетите от потребителя на
основание чл. 27 и чл. 26 ОУДПЕЕ задължения, същият следвало да плаща цена за
ползваната в имота електрическа енергия в сроковете и при условията, предвидени
в цитираната норма. Счита, че потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изричното поканване да плати
дължимите суми, на основание чл. 26, ал. 6 ОУДПЕЕ. Въпреки настъпилата
изискуемост по всяка от фактурите, изпълнение от страна на потребителя за периода
от 27.04.2015г. до 30.10.2015г. не последвало. Предвид неизпълнение на поетото
задължение, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образуваното ЧГД № 2878/2015 г., по описа на ШРС, и в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК. Твърди се, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът платил сумата 325
лв. представляваща част от задължението по издадената заповед, като остава
неплатена сумата от 283.39 лв., от която 253.90 лв. главница и 29.49 лв.
мораторна лихва, представляваща сбора от мораторните лихви за всяка фактура от
датата след падежа й до 30.10.2015 г. Срещу така издадената заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявените искове. Прилага писмени
доказателства. Претендира разноски и в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение на
ответната страна, в случай, че бъдат предявени.
Ответната страна
признава исковата претенция за плащане на претендираните суми, включително и
разноските по делото, твърдейки, че задълженията са погасени, като прилага
писмени доказателства.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, като е постъпила е
молба от процесуалния представител за разглеждане на делото в отсъствието му. Исковете
се поддържат. Не оспорва извършеното плащане по ЧГД № 2878/2015 г., по описа на
ШРС. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237
ГПК. Процесуалният представител на ответника адв. Д. от ШАК оспорва исковете, като
неоснователни, с доводи за погасяване на задълженията чрез плащане, извършено след
получаване на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и преди завеждане на
исковата молба, като пледира за отхвърлянето им. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните
по делото не се спори че между тях е налице валидно правоотношение по договор
при общи условия за снабдяване с електрическа енергия за обект с абонатен №
0105205081 на адрес: гр. Варна, *** и клиентски № 1100054996. Не се спори и за
това, че в периода 09.02.2015 г. - 09.06.2015 г. за консумираната от ответника
ел. енергия в посочения обект ищецът е издал шест бр. фактури на обща стойност
578.90 лв., като дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяка фактура до 30.10.2015 г. е в размер на 29.49 лв. Направеното от
ищеца, в писмената молба рег. № 8294/2016г., по описа на ШРС, признание на
неизгоден факт, че е извършено плащане от страна на ответника, с което изцяло са
погасени задълженията за главницата, обезщетението за забава и разноските по
заповедното производство, (потвърдено в съдебно заседание и от представителя на
ответника), като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се
съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът е погасил задълженията си
към ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение -
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Относно искането
на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, обективирано в
молбата с рег. № 8294/2016г., съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и постановява решение само съобразно признанието,
т. е. признанието обвързва съда и ако то е допустимо съдът е длъжен да
постанови решение при признание на иска. В процесния случай в искането си
ищецът не е поискал прекратяване на съдебното дирене, а само постановяване на
решение съобразно признанието, поради което решението не може да се основава на признанието на ответника.
Относно
разноските: Доколкото съдът в исковото производство е дължен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то спорът остава за това как следва да се
разпредели отговорността за разноските в исковото производство. Ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноски. Процесуалният представител на ответника
оспорва дължимостта на разноски в исковото производство, извличайки довод от
погасяването на вземанията, чрез плащане, в хода на процеса, считайки на това
основание предявените искове за неоснователни - ответникът твърди, че не следва да понася разноските, които ищецът е сторил
в исковото производство, доколкото е извършил изцяло плащане на дълга в хода на
производството и преди завеждане на исковата молба. Съдът
съобразявайки доводите на страните намира възраженията на представителя на
ответника за неоснователност искането за присъждане на разноски в полза на
ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите,
в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че
претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя
извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като
погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и
установителния иск по чл. 422 ГПК). Възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
установените в чл.
78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е
извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във
връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е
направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е
предизвикана от поведението на ответника. От материалите по заповедното
производство е установимо, че длъжникът е получил заповедта за изпълнение на
19.01.2016г.. От този момент за него е започнал да тече двуседмичния срок по
чл. 412, т. 7 ГПК, да изпълни доброволно, в случай, че не оспорва дължимостта -
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 02.02.2016г.. От коментираните по -
горе доказателства се установи, че на 29.01.2016г., в срока за доброволно
изпълнение, длъжникът е внесла по сметка на заявителя сумата 650 лева.
Следователно, плащането е станало в промеждутъка между издаване на заповедта по
чл. 410 ГПК и подаване на исковата молба, т. е в хода на настоящото
производство, след което, на 02.02.1016г. длъжникът е упражнила правото да възрази срещу
дължимостта на сумите по заповедта – подал е възражение по смисъла на чл. 414
ГПК. В случая следва да се приеме, че ответникът е оспорвал иска и с това е
станал причина за завеждане на делото - подал е възражение и го е поддържал. Тъй
като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал
повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата
молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което
следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в общ размер 375 лв., от които 75
лв. внесена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждениене, за което
има представен списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
предявените, от „Енерго-про Продажби” АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Тауърс – Г, бул. ”Вл. Варненчик”, № 258, против С.Т.С. –
С., с ЕГН:********** и адрес: ***, в условията на кумулативно обективно
съединение, искове за установяване съществуването на вземане за главница, в общ
размер 253.90 лв. представляващо стойността на консумирана електрическа енергия
през периода: 11.03.2015г. – 09.06.2015г. в обект с абн. № 0105205081, както и акцесорно
вземане за обезщетение за забава /мораторни лихви/, за периода от 27.04.2015г.
до 30.10.2015г., в общ размер на 29.49 лв., с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, произтичащи от Договор за продажба на електрическа енергия,
като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК, № 1488/09.11.2015 г.,
постановена по ЧГД № 2878/2015 г. по описа на ШРС, на осн. чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Осъжда С.Т.С. – С.,
с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „Енерго-про Продажби” АД, с ЕИК
103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, Тауърс – Г, бул. ”Вл.
Варненчик”, № 258, разноските в настоящото производство в общ размер на 375лв.
/триста седемдесет и пет лева/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Шуменски
окръжен съд.
Районен съдия: