Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

430/8.6.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шести юни 2016 година

В открито заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.  

като разгледа докладваното от съдията ГД № 484/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.  

Искова молба от “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 719,17 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 719,17 лева, представляваща 276,70 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 198,74 лева договорна лихва, за периода 17.03.2014г. – 18.08.2014г., 73,73 лева лихва за забава за периода 18.03.2014г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и 170 лева такса разходи. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 159/2016г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба, а ответника признава, че е взел твърдения заем, но не разбира защо сумата която дължи се е увеличила до исканата.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 03.02.2014г., цедент на ищеца, отпуснал заем на ответника, в размер на 300 лева. Уговорената сума следвало да се връща двуседмично, на конкретно посочена дата, на 14 вноски, всяка от 39,62 лева. Ответникът спрял плащанията преди падежа на третата вноска – 17.03.2014г., като до тогава, по твърдение на ищеца заплатил сумата от 109,24 лева/стр. 2 от ИМ/. С договор от 22.01.2013г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 01.02.2016г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума. По пълномощно от името на първоначалния кредитор изпратил уведомление за цесията на ответника, което не било получено.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочени, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито че то съществува, в първоначалния си вид. Няма обаче никакви доказателства, от които да се направи извод, че съществува вземане за кредитора, за сумата от 170 лева такса разходи – нито представения договор, нито общите условия, съдържат уговорки според които заемателя заплаща твърдените в исковата молба такси разходи.

Частично основателни са исковете за главница и договорна лихва – Всяка двуседмична вноска, според договора, погасява 21,43 лева от договорената главница и 18,19 лева от договорената лихва /300/14, съответно 254,68/14/. С платената сума от ответницата са погасени две дължими вноски, съответно останалата непогасена главница е 257,14 лева, а непогасената договорна лихва е 218,13 лева. Внесената сума надхвърляща двете вноски, с тридесет лева, следва да се отнесе за погасяване на лихви, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, предвид посочената липса на разноски, твърдени в исковата молба. Така дължимата от ответника договорна лихва е в размер на 188,13 лева, до който размер искът следва да се уважи, а в останалата му част, до предявения от 198,74 лева, за сумата от 10,61 лева, отхвърли. Неоснователен е и искът за главницата, за сумата от 19,56 лева, за която следва да се отхвърли и уважи за сумата от 257,14 лева.

Частично основателен е и искът за заплащане лихва за забава, поради по малкия дължим размер главница от поискания, а именно за сумата от 49,09 лева, до който следва да се уважи, а в останалата му част до предявения размер от 73,73 лева, за сумата от 24,64 лева, отхвърли.     

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 549,92 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 159/2016г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 494,36 лева, представляваща 257,14 лева главница; 188,13 лева договорна лихва и 49,09 лева лихва за забава върху главницата от 257,14 лева, за периода 18.03.2014г. – 01.02.2016г., в едно със законната лихва върху главницата от 257,14 лева, от 01.02.2016г., до окончателното плащане, по договор за предоставяне на паричен заем – „vivacredit“ № 5076216 от 03.02.2014г..                                     

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 19,56 лева – главница, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 10,61 лева – договорна лихва, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 24,64 лева – лихва за забава, за периода 18.03.2014г. – 01.02.2016г., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 170 лева – такса разходи по договор за предоставяне на паричен заем – „vivacredit“ № 5076216 от 03.02.2014г., като неоснователен

 

ОСЪЖДА Т.П.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на“***” ООД, ЕИК : ******,  със седалище и адрес на управление – гр. ******, сумата от 549,92 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 159/2016г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: