Р Е Ш Е Н И Е

 

477/24.6.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и първи юни                                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав                       Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 523 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.Ю.М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.К. от ШАК, съдебен адрес *** срещу С.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата се излага, че страните по делото били родители на малолетната М.С.Ю., сега на 11 години. Още от раждането на детето единствените грижи за него полагал бащата, с помощта на родителите си, като през този период майката нито търсила контакт с детето, нито подпомагала отглеждането му по друг начин. По инициатива на бащата такъв бил осъществен през 2015г., във връзка с даване съгласие от майката за пътуване на детето извън Република България до Кралство Белгия, където бащата живеел и работел, заедно със съпругата си. Страните не постигнали споразумение по този въпрос, като майката се появила изненадващо в училището на детето и му се представила, което стресирало детето. Това обусловило правния интерес от водене на настоящото производство, с което се иска лишаване от родителски права на майката, осъждането ѝ да заплаща издръжка занапред и за минало време в размер на 140 лв.  месечно, както и да бъде определен режим на лични контакти на майката до навършване на 16 години на детето осъществявани в присъствието на социални от „Закрила на детето“ Шумен, а след това всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. Претендират се и разноските в производството.

В законоустановения срок за писмен отговор не е депозиран такъв от страна на ответницата.

          В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. Р.К. от ШАК. Поддържат исковата молба и молят съда да  я уважи изцяло. В съдебните прения се развиват доводите за основателността на същата.

Майката, редовно призована на посочения съдебен адрес,  не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира становище по делото.

Представителя на ШРП счита иска за допустим и изцяло основателен и взема становище, че следва да бъде уважен.

          ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

          От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните по делото са родители на детето М.С.Ю., родена на ***г. Родителите имали кратка училищна връзка, като тогава бащата бил на 17 години, а майката на 15 години.  Още тогава С. пожелала да даде за отглеждане детето в държавна институция, на което категорично се противопоставили бащата и неговите родители. Когато бебето било на 6 месеца, майката напуснала семейното жилище и от тогава до 2015 г. не е потърсила никакъв контакт със детето. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 8351140475 бащата сключил такъв с Л.Д.Х. на 21.11.2014г. в Брюксел, Кралство Белгия, където двамата живеели и работили. Семейството се прибирало често, за да виждат М., като през останалото време ежедневната им връзка се осъществявала по телефон и по „Skype“. Детето сега е на 11 години и е завършила 5 клас.  Видно от социалния доклад, изготвен от АСП Шумен, за детето се полагат адекватни грижи, като връзките между членовете на семейството са силни. В социалния доклад, изготвен от АСП – Велики Преслав е отразено, че връзката между майката и детето е прекъсната.  При изслушването на детето в съдебно заседание, същото споделя, че се чувства много добре, като казва на съпругата на баща си „душка“. Познава я от много малко дете и обича и двамата. Разказва, че след срещата с майка си, когато я е потърсила в училището се е почувствала уплашена и застрашена, като сега и е много обидена, че не я е потърсила толкова дълго време. В хода на производството бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.И.Д. – учителка на детето от началното училище, свид. Л.Д.Х. – съпруга на бащата, свид. Н.Г.Н. – в приятелски отношения с бащата, чиито показания съдът кредитира, доколкото кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обуславя следните правни изводи:

По отношение основателността на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК: По иска за лишаване от родителски права в тежест на ищеца е да докаже неполагането на грижи и непредставянето на издръжка за детето, а ответникът всички благоприятни за него твърдения. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като искът се основава на противоправно поведение на родителя - ответник, а възражението на същия – на обстоятелства, изключващи неговата отговорност. В настоящото производство ищецът установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице основание за лишаване от родителски права на майката. Доказа се, че от раждането на детето до навършване на 11 годишна възраст, майката е прекъснала всякакви връзки със семейството си, същата се е дезинтересирала в пълна степен от дъщеря си и от грижите за нея. Майката не е потърсила контакт с детето и не е предоставяла  средства за издръжката ѝ в период повече от 10 години. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските му задължения, което е и основание за лишаване от родителски права. В настоящото производство съдът е длъжен да изследва всички въпроси свързани с причината за неполагането на грижи, като в случая не се установи майката да е препятствана да осъществява такива, както и да е налице друга обективна причина, например дълго отсъствие от страната, здравословни проблеми и др. Затова съдът намира, че като майката не проявява интерес от нуждите и здравето на детето си в такъв продължителен период от време, като не дава и средства за издръжката му и то без наличие на основателна причина, то същата не изпълнява родителските си задължения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС – Решение № 406/27.12.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1125/2010г., Решение № 209 от 06.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 4468/2008г., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за приложение от настоящия съдебен състав. 

Поради гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретният казус е налице посоченото основание за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на детето ѝ, тъй като са налице и двете кумулативно сочени от закона предпоставки за това – неполагане на грижи и неучастието му по никакъв начин в издръжката му. Исковата молба се явява основателна и следва да бъде уважена.  

Въпреки проявената незаинтересованост от страна на ответницата към детето, не трябва да се прекъсва биологичната връзка между тях, като следва да се осигури възможност за поддържане на такива контакти. В тази връзка съдът намира, че искания в исковата молба режим, съответства на интересите на детето и следва да бъде уважен. Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща и издръжка на детето в размер на 140 лв. месечно, с падеж 3-то число на текущия месец, считано от 11.03.2016г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи това право, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По основателността на иска по чл.149 от СК:   Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Безспорно е по делото, че майката никога не е полагала грижи и давала издръжка на детето. Тези факти бяха обсъдени в мотивите на решението по иска за лишаване от родителски права, като съдът няма да ги преповтаря. По иска за издръжка е необходимо, освен нуждите на детето, да се съобразят и възможностите на родителите. Доколкото за детето през този период е полагал грижи само бащата с помощта на родителите си,  то майката следва да поеме своята част от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето. Макар по делото да няма данни за дохода на ответницата за миналия период, съдът намира, че с оглед обстоятелството, че същата е в работоспособна възраст, а и няма данни за влошено здравословно състояние, то би могла да реализира възнаграждение поне в рамките на минималната работна заплата, поради което размерът на дължимата от нея издръжка следва да се определи в размер на 140 лв. Така определената издръжка  ще се дължи от 11.03.2015г.  до датата на подаване на исковата молба  - 11.03.2016г. Тази издръжка се дължи, ведно със законна лихва за просрочие, като на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжките. Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Като последица от решението, след влизането му в сила, следва да се изпрати съобщение до Община – Велики Преслав, която е съответната община по постоянния адрес на ответника за вписване на лишаването му от родителски права.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски, които възлизат на общ размер от 630 лв. от които 600 лв. заплатен адвокатски хонорар и 30 лева заплатена такса за образуване на делото.

Ответницата следва да бъде осъдена и да заплати държавни такси върху размера на издръжките, която е в общ размер на 268.80 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ЛИШАВА  на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК  С.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес *** от  РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето ѝ М.С.Ю. с ЕГН ********** от гр.Шумен.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката и детето: един път на три месеца в присъствието на социален работник и психолог в работното време и в сградата на Отдел „Закрила на детето“ до навършване на 16 годишна възраст на детето; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа след навършване на 16 годишна възраст на детето.

ОСЪЖДА  на основание чл.149 от СК С.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете М.С.Ю. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител С.Ю.М. с ЕГН **********, издръжка в общ размер на 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляващи месечни издръжки в размер на 140 лв. за периода от  11.03.2015г. до 11.03.2016г., ведно със законната лихва върху просрочената главница.

ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК С.Х.Н. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М.С.Ю. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител С.Ю.М. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева),  платима до 3 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -  11.03.2016г. до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно издръжките.

ОСЪЖДА С.Х.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд разноски по делото общо в размер на 268.80 лв. (двеста шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдените размери на издръжките, както и 5 лв. (пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Х.Н. с ЕГН ********** да заплати на С.Ю.М. с ЕГН ********** сума в размер на 630 лв.( шестстотин и тридесет лева), представляваща разноски направени от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението да се изпрати съобщение до общината по постоянен адрес на С.Х.Н. ***, за вписване на лишаването от родителските права, на основание чл.136, ал.1, изр.първо от СК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

            Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: