Р Е Ш Е Н И Е
399/27.5.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
26 (двадесет и шести) май Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 530
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1,
чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Л.Ж.Ж. твърди, че работила в „Оконсулт
1” ЕООД гр. Шумен. Съществувалото трудово правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие, считано от 13.09.2015 г. През периода 01.07.2015 г. – 13.09.2015
г., ответникът не й платил дължимите трудови възнаграждения. Работодателят не
изплатил на Ж. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответното дружество да й заплати /след
допуснато изменение на исковете/:
сума в размер на 562,23 лв., представляващи общ размер на
неплатени уговорени трудови възнаграждения през периода 01.07.2015 г. – 13.09.2015
г.;
сума в размер на 377,25 лв., представляваща неплатено
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при
работодателя-ответник към деня на прекратяване на трудовото правоотношение;
сума в размер на 27,58 лв., представляващи общия размер
на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови
възнаграждения през периода 01.07.2015 г. – 13.09.2015 г., считано от падежа на
всяко от тях до предявяването на иска – 12.03.2016 г.;
сума в размер на 13,96 лв., представляваща законната
лихва върху размера на дължимото парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 01.11.2015 г. до предявяване на иска – 12.03.2016
година;
ведно със законната лихва върху всяко от претендираните
главни парични задължения, считано от предявяване на исковете – 12.03.2016 г.,
до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищцата прави искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не
представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се
представлява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен.
В
първото по делото заседание на 26.05.2016 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК:
ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 14.03.2016 г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищцата се позовава на
следните приети по делото доказателства: трудов договор № 1/12.01.2015 г., стр. 17 и стр. 18 от трудова книжка серия
Г, № 106189, извлечение от интернет-страницата на ТР по партидата на „Оконсулт”
ЕООД и заключението по изготвената ССЕ.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245,
ал. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Относно иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
В цитираната разпоредба е регламентирано основно
задължение за работодателя като страна по трудовото правоотношение – да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за
уважаване на претенцията е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения.
Добросъвестно изпълнение означава, че през съответния, предшестващ изплащането
период, работникът е изпълнил точно задължението си да престира работната си
сила. В случая, по делото бе доказано, че ищцата била добросъвестна страна в
съществувалото между страните трудово правоотношение. Установи се от друга
страна, че ответният търговец не изпълнил основното си задължение в качеството
му на работодател на ищцата по съществувалото трудово правоотношение. А именно
– не изплатил на последната трудови възнаграждения за периода 01.07.2015 г. – 13.09.2015
г. Ето защо, „Оконсулт 1” ЕООД гр. Шумен следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата претендираната сума – 562,23 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Досежно
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съгласно непротиворечащата на Конституцията на Република
България част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Тоест, компенсирането
на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е допустимо само при
прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че правото за
ползването на отпуска не е погасено по давност. По предмета на настоящото дело
се доказа наличието на първите две горепосочени положителни предпоставки, а
чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи и
изчисленият съобразно правилото на чл. 224, ал. 2 от КТ по реда на чл. 177 от
КТ размер на обезщетението към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – 377,25 лв. за неизползвания в размер на
петнадесет работни дни платен годишен отпуск при работодателя-ответник. Поради това, съдът приема, че претенцията
е основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника
да заплати на ищцата парично обезщетение в цитирания размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
Касателно
претенцията с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ:
Предявеният при условията на обективно съединяване на
искови претенции иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, също се явява
основателен и доказан. Нормите на чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ установяват,
че вземането на трудовото възнаграждение се дължи в установени срокове –
авансово или окончателно всеки месец, ако не е уговорено
друго. Следователно, законодателят е определил начална дата на забавата, след
която работодателят дължи обезщетение, което при трудовите спорове се равнява
на размера на лихвата върху главницата, изчислена по правилото на чл. 245, ал.
2 от КТ. В конкретния случай, работодателят не платил на бившата си работничка
пълния размер на трудовите възнаграждения за периода 01.07.2015 г. – 13.09.2016
г., поради което дължи лихва за забава върху същите в общ размер 27,58 лв., за
чието заплащане следва да бъде осъден, считано от падежа на всяко от тях, до 12.03.2016
година.
Относно иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно приложимия текст на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата.
Отговорността за плащане на тези обезщетение е договорна, поради което
обезщетението при неизпълнение на задължението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като
договорната отговорност изключва деликтната. Тоест, правилото на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД относно началния момент за присъждане на лихва, е неприложимо в случая.
Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на
отговорността на работодателя и липса на уредба в КТ относно началната дата, от
която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат общите правила на ЗЗД
относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение,
в случая по чл. 224 от КТ, става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, като с оглед неговия характер – парично и безсрочно в рамките
на договорна отговорност, лихва върху същото се дължи при отправена покана от
кредитора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (вкл. ТР №
3/19.03.1996 г. по гр.д. № 376/2010 г. на ВКС). Установи се по делото, че Л.Ж.
не е отправяла покана до ответника за плащане на цитираното обезщетение, поради
което лихва върху него се дължи единствено от датата на предявяване на исковете.
Поради това, претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, претендирана за периода 01.11.2015
г. – 12.03.2016 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поради
необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на
разпоредбата на чл. 242, ал.
1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавната такса за всеки от четирите предявени иска в
общ размер 200,00 лева, както и направените разноски по делото в размер на 120,00
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ОКОНСУЛТ 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. Шумен,
адрес на управление: гр. Шумен 9700, ул. „***“ № 3, представлявано от Ж.Т.И., да заплати, на основание чл. 128, т. 2 от
КТ, на Л.Ж.Ж. с ЕГН **********,***, с посочен адрес гр. Шумен, ул. „***“ №
22, вх. А, ет. 4, ап. 11, сумата 562,23 лева (петстотин шестдесет и два лева и двадесет
и три стотинки), представляваща общия
размер на неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.07.2015 г. – 13.09.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 12.03.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ОКОНСУЛТ
1” ЕООД гр. Шумен, да заплати, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, на Л.Ж.Ж. с ЕГН **********,
сумата 377,25 лв. (триста седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща парично обезщетение за
неизползвания към 13.09.2015 г. платен годишен отпуск в размер на петнадесет
работни дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 12.03.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ОКОНСУЛТ
1” ЕООД гр. Шумен, да заплати, на
основание чл. 245, ал. 2 от КТ, на Л.Ж.Ж. с ЕГН **********, сумата 27,58
лв. (двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща общ
размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови
възнаграждения за периода 01.07.2015 г. – 13.09.2015 г., считано от падежа
на всяко от тях, до 12.03.2016 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Ж.Ж. с ЕГН ********** против „ОКОНСУЛТ 1” ЕООД, гр. Шумен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за сумата 13,96 лв. (тринадесет лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено в срок през
периода от 01.11.2015 г. до 12.03.2016 г. парично задължение от 377,25 лв. за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск,
КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „ОКОНСУЛТ 1” ЕООД гр. Шумен, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Шумен,
държавни такси по делото върху всеки от предявените искове в общ размер 200,00
лева (двеста лева), както и разноски по делото в размер на 120,00 (сто и двадесет)
лева.
Настоящото неприсъствено
решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото
неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния
Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото
поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: