Р Е
Ш Е Н
И Е
605/25.8.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и втори
август 2016 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 536/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от Л.Г.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу М.И.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и цена от 4000 лева главница.
Ищцата твърди, че предоставила в заем на
ответника сумата от 4000 лева през 2011г., които не и били върнати. Иска
осъждане на ответника да и ги заплати, в едно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава
отговор. Признава получаването на сумата от 4000 лева, но през 2008г., без
задължение за връщане. Въпреки това, вложила близка до нея в ремонт на собствен
на ищцата имот, с което счита, че дългът и ако е съществувал е погасен. Отделно
от това се позовава на изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответницата
е получила от ищцата сума пари, докато се намирала в законен брак със сина и.
Анализа на свидетелските показания, въпреки явната заинтересованост на
свидетелите, поради родствената им връзка, съпоставени с писмените
доказателства сочи, че сумата е дадена в периода 17.12.2008г. – 31.05.2010г..
На първата дата е сключена сделка за недвижим имот, след което започнал ремонт,
по време на който, според св. Кристиян Николов /син на ищцата и бивш съпруг на
ответницата/, била предадена сумата, а на втората дата, било прекратено
трудовото и правоотношение с работодател на ответницата, за когото била
предназначена сумата, пак според същия свидетел. Независимо от указанията по
доказателствената тежест в процеса, не се установи, нито какъв е размера на
получената от ответницата сума, нито съществувала ли е между страните уговорка за
връщането и. Сумата от около 4000 лева се споменава в показанията на
свидетелите, но първият твърди, че сумата е дадена от двамата му родители, а
втората, че такава сума е върната на починалия съпруг на ищцата, за което
семейството и/на свидетелката/ помогнало, поради по-малък размер на получен
заем от ответницата. Тя, потвърждава ответните твърдения, че е съществувала
уговорка за влагане на сума в ремонт на имот, а не за връщането и, което е
изпълнено. В сведение пред органите на МВР ответницата заявила, че е получила
„… една сума пари…, но няма нито откъде, нито защо да и ги върна.“.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване иска с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на
валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът –ищец е
предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният
срок на получените вещи от същият вид, количество и качество. В конкретният случай посочените не
са на лице. Това, че между две лица са предадени пари, не означава сключен
договор за заем – предаване може да има при множество каузи, а уговорка за
връщане, в случая, не се доказа. Даже и да се приеме, че между страните
съществува договор за заем за сумата от 4000 лева, то със същите условности
следва да се приеме, че задължението е погасено от ответницата.
Само за ясното между страните следва да
се отбележи, че евентуалното възражение за погасяване вземането с изтичане на
предвидената давност, е неоснователно. Давността тече от изискуемост на
вземането, не от възникването му, а в случая поради липса на данни за
уговорките между страните може да се приеме, че приложима е разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, като първата покана е от 2013г., от когато, до предявяване на
иска, предвидената давност от пет години, не е изтекла.
Изложеното налага отхвърлянето на иска,
като неоснователен.
При така
посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 455 лева – разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Л.Г.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.И.Н., ЕГН : **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 4000 лева, в едно със законната лихва върху
нея считано от 14.03.2016г., въз основа договор за заем, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Г.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на М.И.Н., ЕГН : **********, с адрес ***5 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :