Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

582/10.8.2016г.

 

Шуменският районен съд в публичното заседание на седми юли    , през две хиляди и шестнадесета    година, в състав :  

                                                                                                                             Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. ,   като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова  гр.д. №560   по описа за 2016  година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1  във вр. с 124  от ГПК .  

Депозирана е искова молба от „Макроадванс“ АД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** , представлявано от В.С.  срещу А.С.А. , ЕГН: ********** , адрес *** , в която ищецът излага, че на 20.11.2015 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 3009/2015 г. по описа на ШРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК срещу ответника за дължими на ищеца суми.  Твърди, че  16.06.2014 г. сключил  договор за продажба и  прехвърляне на вземания  между „УниКредит Булбанк“ АД, по силата на който банката прехвърлила напълно вземанията си /ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и  обезпечения/ спрямо всички длъжници по договор  № 465 за кредит-овърдрафт от 14.03.2007 г. Съгласно договор за цесия ищецът встъпил   правата на продавача като кредитор по тях от датата на прехвърлянето. На основание чл.99 ал. 3 от ЗЗД но 12.07.2014 г. длъжникът бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията с уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № ВV001119 от 07.07.2014 г. На 12.11.2015 г. ответникът бил уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му с уведомление с изх. № 12516 от 09.11.2015 г. Ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът депозира настоящата искова молба с която желае да бъде признато за установено, че ответникът му дължи  сума в размер на 300 лв., представляваща главница по договор № 465 за кредит-овърдрафт  от 14.93.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2015 г. до окончателно погасяване на задължението, сумата 315.06 лв., представляваща договорна и наказателна лихва за периода от 14.02.2012 г. до 16.06.2014 г., сумата 43.56 лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 16.06.2014 г. до 19.11.2015 г.; 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира заплащане на разноски  в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който   заявява, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Оспорва твърдението, че извършената цесия е породила действия, тъй като същата не била влязла в сила и заявява,  че не му било съобщено редовно за настъпила предсрочна изискуемост на задължението му. Оспорва твърденията, че кредиторът реално е предоставил заемната сума, поради което и ищеца неправомерно претендира дължимост на процесиите вземания. Самият факт на сключване на договор за револвиращ кредит не означавало, че кредитополучателят е получил или ползвал претендираните суми. Липсвали твърдения в исковата молба за усвояването на процесната сума в размер на 300 лева. Липсвали както твърдения, така и доказателства, че действително са настъпили обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесното вземане предвидени в т. 9.2 от Договора за кредит, поради което счита, че Банката неправомерно и в нарушение на клаузите на Договора е обявила кредита за предсрочно изискуем на 14.02.2012 г. Ответникът заявява, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Желае  присъждане на съдебно деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от „Макроадванс“ АД ,    заявление по чл.410 от ГПК е  образувано ч.гр.д. № 3009/2015 г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №1550/20.11.2015г.   , с която е разпоредено на длъжника А.С.А. ,  като кредитополучател  да заплати на ищеца в настоящото производство  ,  сумата 300 лева – главница по Договор за кредит –овърдрафт №465/14.03.2007г. , както и законна лихва върху главницата , считано от 20.11.2015г. , до окончателно и изплащане  , сумата 315 ,06  лева – договорна и наказателна лихва , начислена за периода от 14.02.2012г. до 16.06.2014г. , сумата 43,59 лева – законна лихва върху просрочена главница за периода от 16.06.2014г. до 19.01.2015г. , както и 325 лева – деловодни разноски .   В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед , поради и което ищецът предявява настоящия иск .

От доказателствата по делото се изяснява , че по силата на  Договор за кредит –овърдрафт №465/14.03.2007г.  , от „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София  на ответника е предоставен кредит в размер на 300 лева . На 16.06.2014г. .между  банката и ищеца е сключен договор за цесия  , по силата на който  на цесионера са прехвърлени вземания на банката по сключени договори за кредит , включително и на ответника .

Първото възражение на ответника , е че сумата по предоставения заем- овърдрафт не е усвоена от него , поради и което не дължи връщането и . Това възражение се явява неоснователно , т.к. съдът възприема за достоверно заключението по назначената ССЕ , според която  , усвоената сума по кредита е приблизително до максимално отпуснатият лимит от 300 лева . Следващото възражение на ответника е , че извършената цесия не му е съобщена , поради и което не е породила действие спрямо него .   Няма твърдения и не са представени доказателства цедентът  да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземането си , но е предоставил пълномощно на цесионера , в което изрично и недвусмислено му е делегирал правото да извърши уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД  Целта на уведомлението за извършената цесия е защита на длъжника от „лошо” , ненадлежно плащане . Според съда не съществува пречка цедентът  да делегира цесионера да извърши съобщаването за цесията с изрично пълномощно , каквото е налице. Пълномощното има изрична клауза в посочения смисъл , но в него не е отразена дата  .  Уведомлението до длъжника , извършено от цесионера , действащ като пълномощник на цедента , видно от представеното  Известие за доставяне (обратна разписка )е извършено на  12.07.2014г.  с Уведомление  изх. № ВV001119 от 07.07.2014 г.  Впоследствие отново е изпратено Уведомление  с изх. № 12516 от 09.11.2015 г.  , получено от ответника на 12.11.2015г.  и съдържащо съобщение за извършената цесия . Тези действия , съпоставими с факта , че пълномощното не съдържа дата , осеутява възможността  съдът да извърши преценка на релевантното обстоятелство  , а именно дали цесионерът към  датите на получаване на визираните писма от ответника  е бил надлежно упълномощен да извършва подобни действия . Поради горното съдът намира , че  цитираното по –горе известие изпратено до длъжника  не е породило последиците  по чл.99 ал.4 от ЗЗД  . Независимо от посоченото  следва да се приеме , че до датата на приключване на съдебното дирене  , уведомяване е извършено и това съобразно трайната съдебна практика на ВКС е осъществено чрез подаване на настоящата искова молба . Както беше посочено по-горе пълномощното за това действие не е датирано , но след като е приложено към исковата молба , то е създадено преди тази дата и към момента на подаване на иска , цесионерът разполага с правомощието да  извърши уведомяване . При това положение , съдът след като на основание 235 , ал.3 от ГПК е длъжен  да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска , следва и да приеме , че цесията е породила действие спрямо длъжника .

Следващото възражение на длъжника е , че не са настъпили обективните , предвидени в договора за кредит предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , алтернативно , че не са се осъществили субективните такива – банката не е упражнила правото да трансформира  кредита в  предсрочно изискуем .  От заключението по назначената и приета като компетентна ССЕ , съдът приема за доказано , че са настъпили обективните причини за обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо , съобразно клаузите на чл.9.2 от Договора за кредит .  След 01.08.2008г. , по сметката на длъжника не са постъпвали суми предназначени за погасяване на задълженията по кредита , което според визираната договорна клауза представлява основание за обявяване на предсрочна изискуемост . От друга страна формулировката на посочения чл.9.2 , а именно , че при наличие на предвидените предпоставки , по преценка на банката , кредитът става незабавно и предсрочно изискуемо , означава че това не става автоматично  с факта на неплащане на съответни вноски, а е необходимо банката да упражни правомощието си да го направи предсрочно изискуем .   Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора, с което той да сведе до знанието на длъжника настъпването на това обстоятелство като субективно право, установено в полза на кредитора.  В случая, според ССЕ , банката в своя информационен регистър е обявила кредита за предсрочно изискуем на 14.12.2012г. , но както на ВЛ , така и по делото не са представени доказателства , това обстоятелство да е съобщено на  длъжника . Действително , в текста на  коментираното Уведомление  № 12516 от 09.11.2015 г. , изходящо от цесионера е посочено , че кредитът е предсрочно изискуем , но цесионерът  не разполага с право да съобщи на длъжника обявената от първоначалния кредитор предсрочна изискуемост , т.к. липсва пълномощие в този смисъл . В практиката съществуват противоречиви становища , относно възможността цесионерът да обяви предсрочна изискуемост на „свое основание „ . Ако се възприеме становището , че разпоредбата на чл чл. 99, ал. 2 от ЗЗД , предвиждаща , че при цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности ,  е основание да се счита , че цесионерът  , при условие , че към момента на прехвърляне на вземането са съществували обективните предпоставки (в случая забавено плащане ) придобива и правото да обявява задължението за предсрочно изискуемо , следва да се приеме , че новият кредитор е длъжен  да осъществи  тези действия по същия ред – да обяви задължението за предсрочно изискуемо и да съобщи този правопроменящ факт на длъжника .  Стриктното тълкуване обаче на текста  в Уведомление  с изх. № 12516 от 09.11.2015 г. , а именно „ съобщаваме ви , че вземането ви е станало изцяло и предсрочно изискуемо „ , както и фактът , че дължимите суми са посочени именно в размера ,  определен от банката при обявяването на предсрочната изискуемост , обосновава извод , че цесионерът цели съобщаване на предсрочната изискуемост обявена от банката  , за което както беше посочено не притежава  право . В обобщение , съдът счита , че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  цедентът  не е съобщил на длъжника  за обявената предсрочна изискуемост – лично или чрез цесионера , последният  също ако е обявил предрочна изискуемост , не  я е обявил надлежно на длъжника , което означава , че за ищеца не е възникнало правото да иска принудително изпълнение на непогасеното вземане .

Последно следва да се изясни въпросът , дали съдът в тази хипотеза е длъжен да присъди вноските по кредита , които са с настъпил падеж , към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , доколкото е налице съдебна практика в подобен смисъл  (Решение №139/05.11.2014г. по т.д.№57/2012г. на ВКС , I г.о.) .  В заявлението по чл.410 от ГПК ,  главницата и лихвата са посочени като глобални суми  , изчислени към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от банката . По същия начин са заявени и в исковата молба ,  което  води до неотносимост на посоченото съдебно решение . (Решение №123/09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС , II т.о.) .

По изложените по –горе съображения съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло неоснователен , което налага отхвърлянето му .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски в пълнен размер , а именно  800 лева , от които 400 лева – адвокатско възнаграждение за възражение по чл.414 от ГПК и 400 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство .

Водим от горното , съдът

Р     Е     Ш     И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Макроадванс“ АД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** , представлявано от В.С.  , иск по чл.422 от ГПК , за признаване за установено , че А.С.А. , ЕГН: ********** , адрес *** му дължи  : сумата 300 (триста )лева – главница по Договор за кредит –овърдрафт №465/14.03.2007г. , както и законна лихва върху главницата , считано от 20.11.2015г. , до окончателно и изплащане  , сумата 315 ,06 (триста и петнадесет лева и шест ст.) лева – договорна и наказателна лихва , начислена за периода от 14.02.2012г. до 16.06.2014г. , сумата 43,59 (четиридесет и три лева и петдесет и девет ст. ) лева – законна лихва върху просрочена главница за периода от 16.06.2014г. до 19.01.2015г. , както и 325 (триста двадесет и пет) лева – деловодни разноски  ,  за които по реда на чл.410 от ГПК  има издадена Заповед Заповед №1550/20.11.2015г.  , по ч.гр.д. № 3009/2015 г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА  „Макроадванс“ АД , ЕИК:***  да заплати на А.С.А. , ЕГН: ********** , сумата 800 (осемстотин ) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС .

СЪДИЯ :