Р Е Ш Е Н И Е

724/25.10.2016г.,        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 06 (шести) октомври                                                               Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 650 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба, ищецът „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София твърди, че на 07.04.2008 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата С.Б.Й. бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на същия, на последната била предоставена кредитна карта с лимит. Потребителят се задължил да погасява усвоената от него сума на месечни вноски. В приетите от страните като неразделна част от договора общи условия към договорите за потребителски кредити, сключвани от банката било предвидено, че при неплащане на четири поредни месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на непогасеното задължение. Й. ползвала 139,11 лв. от предоставения й кредитен лимит. Освен това, за периода от 18.06.2010 г. до 03.10.2015 г., заемателят дължал и договорна лихва в размер на 1,14 лв., а за периода на забавата – от 19.12.2014 г. до 21.12.2015 г. – законна лихва в размер на 14,24 лева. На 18.12.2014 г. между ищеца и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Й.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Й. подала възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2/2016 г. по описа на ШРС: в размер на 139,11 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г.; в размер на 1,14 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г.; в размер на 14,24 лв., представляващо обезщетение  за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г. за периода от 19.12.2014 г. до 21.12.2015 г., законната лихва върху сумата 139,11 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 04.01.2016 г. до окончателното плащане). Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата С.Й. да му заплати следните суми: 139,11 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 07.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба; 1,14 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г.,; в размер на 14,24 лв., представляващо обезщетение  за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 07.04.2008 г.  както и разноските по делото

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощник, подава отговор на исковата молба. Същата оспорва претенциите като неоснователни. Твърди, че през 2009 г. върнала на служители на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставената й кредитна карта. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото договор № 0804070226086420 от 07.04.2008 г. е, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставило на С.Б.Й. кредитна карта „РайКарт“ с кредитен лимит в размер на 500,00 лева. Последната декларирала, че е запозната с Общите условия на дружеството за издаване и ползване на ползване на карта от посочения по-горе вид. Според чл. 29 вр. чл. 11 от договора, потребителят се задължил да погасява задълженията си към кредитора до 15-то число на месеца, в който банката е изготвила извлечение. Съгласно чл. 47а от договора, усвоеният и непогасен кредитен лимит ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва стават автоматично предсрочно и незабавно изискуеми, без банката да уведомява за това кредитополучателя, в случай че картодържателят не плати четири поредни месечни погасителни вноски в пълен размер и в срок. Съдът констатира от представения договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 18.12.2014 г., че заемодателят прехвърлил на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1А към договора, в което под № 616 фигурира вземане срещу ответницата по описания по-горе договор. По делото е представено недатирано пълномощно, по силата на което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД упълномощава цесионера да уведоми от нейно име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 18.12.2014 г. за сключването на последния. Съдът констатира от недатирано писмо, че ищецът изготвил уведомление до ответницата за сключения договор за прехвърляне на вземания, като липсват доказателства за връчване на същото.

            От приложеното ч.гр.д. № 2/2016 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Фронтекс интернешънъл” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 04.01.2016 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2/04.01.2016 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 125,00 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 05.02.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

            Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от Й. главница по договора е в размер на 675,00 лв., като последното ползване на суми е на 03.07.2009 г., а последното плащане от същата е извършено на 23.06.2009 г. Вещото лице е описало задълженията на потребителя, като общия размер на неплатената главница по договора възлиза на 139,11 лв., на договорните лихви – 1,14 лв., а на законната лихва за претендирания период – на 14,24 лева. Вещото лице е посочило всички падежни дати на дължимите месечни вноски.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на установителните искове:

            Исковете са предявени от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата С.Б.Й. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2/04.01.2016 г. по ч.гр.д. № 2/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

            По основателността на установителните искове:

            Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата за следните парични суми: 139,11 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г.; 1,14 лв., представляваща задължение за плащане на лихва за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г.; 14,24 лв., представляваща обезщетение  за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г. за периода от 19.12.2014 г. до 21.12.2015 г., законната лихва върху сумата 139,11 лв., считано от предявяването на иска.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2/2016 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ.

            По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

            Доказа се, че на 07.04.2008 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата С.Й. бил сключен договор за кредитна карта, като бил уговорен срок на действие на същия – три години. Съдът намира за доказано, че банката предоставила на ответницата суми по издадената й кредитна карта. От своя страна, последната се задължила да върне заетата сума, чрез плащане на месечни вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора. По делото се установи, че след 23.06.2009 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че Й. не изпълнила задължението си да върне заетата сума. Доказа се, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу С.Й. по процесния договор за кредит. Цедентът  упълномощил цесионера да уведоми от негово име  длъжника за извършената цесия. Не се доказа, че ищецът изпратил уведомление до ответницата. Следователно, последната не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че Й. е уведомена за сключения договор за цесия с получаване на преписите от исковата молба – на 09.05.2016 година. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредитна карта. Според цитираните по-горе клаузи от същия, такава изискуемост настъпва в случай на неплащане от картодържателя на четири поредни месечни погасителни вноски. От заключението на вещото лице се установява, че Й. не платила шест месечни вноски на падежа, но не е налице изискването да са налице четири поредни неплатени вноски. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не може да се позове на предсрочна изискуемост, настъпваща с уведомяване на ответницата чрез получаване на преписи от исковата молба, тъй като към този момент страните не са обвързани от облигационно правоотношение помежду си, тъй като срока на договора е изтекъл на 07.04.2011 година.

            Възражението на ответницата, че отношенията между нея и банката били уредени чрез фактическо връщане от страна на Й. на предоставената й кредитна карта се явява неоснователно. В процесния договор са изрично уредени хипотезите на прекратяването му, като липсва такава, предвиждаща прекъсване на облигационната връзка между страните чрез фактическо предаване на кредитната карта от страна на картодържателя.

            По отношение на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени вноски по процесния договор, като не е приложима нормата на чл. 111, б.„в” от ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с всички горепосочени белези. В случая, по отношение на вземането за главница, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че последната падежна дата за дължима от ответницата месечна вноска е била 21.09.2010 година. Именно от тази дата, по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност. Предявяването на иска спира течението на давността (чл. 115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД). В случая претенцията е предявена на 04.01.2016 г., а изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 21.09.2010 година. Поради това, предвид изтичането на предвидения в закона петгодишен срок, следва да се приеме, че вземането на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София срещу С.Б.Й. за сума в размер на 139,11 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г. е погасено по давност.

         Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.

            Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:           

       По отношение и на това вземане на ищеца е направено възражение за изтекла погасителна давност. Приложимата в случая норма е тази на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като се касае за дължими лихви. Тоест, с оглед установената по-горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост на всички вземания на ищеца по договор за кредит от 07.04.2008 г.  – 21.09.2010 г. и датата на предявяване на иска, следва да се приеме, че вземането на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД гр. София срещу С.Б.Й. за сума в размер на 1,14 лв., представляваща задължение за плащане на лихва за периода за периода за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за кредит от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г. е погасено по давност на 21.09.2013 година.

            Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.

            Касателно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Претендира се обезщетение за забава. И по отношение на това вземане важат изводите, направени по-горе досежно наличието на изтекла погасителна давност.

            Поради това, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.

            Тъй като вземанията на ищеца по процесния договор са погасени по давност, неоснователни се явяват и депозираните при условията на евентуалност осъдителни искове за същите, поради което и трите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1407, обл. София, район Лозенец, ул. „***” № 15, представлявано от А.В.Г. против С.Б.Й. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Т.И. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 139,11 лв. (сто тридесет и девет лева и 11 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2 от 04.01.2016 г. по ч.гр.д. № 2/2016 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против С.Б.Й. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 1,14 лв. (един лев и 14 стотинки), представляваща задължение за плащане на лихва за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2 от 04.01.2016 г. по ч.гр.д. № 2/2016 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против С.Б.Й. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 14,24 лв. (четиринадесет лева и 24 стотинки), представляваща задължение за плащане на обезщетение за неплатени в срок парични задължения за периода 19.12.2014 г. – 21.12.2015 г. върху заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2 от 04.01.2016 г. по ч.гр.д. № 2/2016 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против С.Б.Й. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 139,11 лв. (сто тридесет и девет лева и 11 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против С.Б.Й. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за сума в размер на 1,14 лв. (един лев и 14 стотинки), представляваща задължение за плащане на лихва за периода 18.06.2010 г. – 03.10.2015 г. върху заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против С.Б.Й. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 14,24 лв. (четиринадесет лева и 24 стотинки), представляваща задължение за плащане на обезщетение за неплатени в срок парични задължения за периода 19.12.2014 г. – 21.12.2015 г. върху заета сума по договор за издаване на кредитна карта № *** от 07.04.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.Й., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 18.12.2014 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд. 

 

                                                                                              Районен съдия: