Р Е Ш Е Н И Е
383/14.5.2016г.
Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и седми април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№701 по описа за 2016 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.203,
ал.2, предл. първо от КТ.
В искова си молба до съда ищецът - „К.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
с управител и едноличен собственик О.К., роден на *** г. в ***, Република Германия,
чрез адв. К.К. от АК, гр. Разград, излага, че
с ответника И.Н.С., ЕГН **********,***, са били в
трудовоправни отношения, като последният работел при ищеца като шофьор международни
превози. Сочи се в молбата, че на 24.01.2013 г. ответникът бил командирован за
изпълнение на международен превоз на товар до Великобритания, като на същата
дата Служба гранични сили на Великобритания са открили в МПС, управлявано от
ответника трима нелегални емигранти. На ищцовото дружество била наложена глоба
от 1 500 британски лири за всеки един от емигрантите, с обща стойност на
глобата от 4 500 британски лири. Отделно от това, на ответника също била
наложена глоба от 300 британски лири за всеки един от откритите емигранти, с
обща стойност на тази глоба от 900 британски лири. На 30.08.2013 г., ищцовото
дружество било заплатило тези глоби, възлизащи на 5 400 британски лири /6
300 евро/. На 27.09.2013 г., трудовото правоотношение между страните било
прекратено. Ищецът счита, че са налице предпоставки за реализиране пълна
имуществена отговорност на ответника за така причинената му, умишлено, имуществена
вреда. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати
сумата от 12 367, 78 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди,
съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е
наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във
Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение-
превозване на нелегални емигранти. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
22.01.2016 г. до окончателното изплащане на главното задължение, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
Ответникът
представя писмен отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но
неоснователен, сочейки аргументи. Аргументи за неоснователност на иска сочи и в хода на
устните състезания.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Не се спори
между страните, а се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен трудов договор №09/13.11.2012 г. Съобразно така
сключения договор, ответникът е назначен на длъжността шофьор на товарен
автомобил /международни превози/. Няма спор, а се установява и от представения
частно заверен препис от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 27.09.2013 г. Видно от
представения частно заверен препис от Заповед №47/13.11.2012 г., ответникът,
считано за периода от 13.11.2012 до 13.11.2014 г., е командирован до Република
Германия със задача „управление на товарен автомобил“. Видно от представените
по делото частно заверени преписи от писма на министерство на вътрешните работи
на Великобритания, адресирани до ищеца, се установи, че на 24.01.2013 г., в
Контролна зона по имиграцията във Великобритания, в К. в превозно средство,
собственост на ищцовото дружество и управлявано от ответника, са открити трима
нелегални емигранти. От същите документи става ясно, че за така констатираното
нарушение е предвидена санкция- глоба както за собственика на превозното
средство /ищцовото дружество/, така и за ответника, в качеството му на водач на
МПС. С горепосочените писма е дадена възможност на ищеца да ангажира
доказателства във връзка с установяване вината за нарушението, с оглед преценката
за налагане на санкция за същото. Ищецът не е представил доказателства за
наличието на някакви обективни и независещи от него причини за осъществяване на
деянието. В следствие на това, съответните компетентни органи са наложили глоба
на ищеца в общ размер на 4 500 британски лири /по 1 500 британски
лири за всеки открит нелегален емигрант/, и на ответника в общ размер на 900.00
британски лири/ по 300.00 британски лири за всеки емигрант/, като ищецът е
уведомен, че по отношение глобата на ответника носи солидарна отговорност.
Ищецът, на 30.08.2013 г. е заплатил тези глоби по указаната му банкова сметка, ***
на 5 400 британски лири /6 300.00 евро/. Посочените по- горе обстоятелства
са и безспорни между страните.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи: Признаците на фактическият състав на пълната
имуществена отговорност на работника са следните: Съществуване на валидно
трудово правоотношение между страните; неизпълнение на трудовите задължения от
страна на работника и най-вече на задължението му да пази грижливо имуществото,
което му е поверено или, с което е в досег при или по повод изпълнението на
работата, както и, в зависимост от трудовите функции, които са му възложени,
надлежно да се отчита при разходването на средства и имущество, собственост на
работодателя; противоправност на деянието, като противоправността е състояние
на несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
причинени вреди на работодателя; причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда; вина, като вината се определя като психическо отношение на
дееца към извършеното от него и неговите последици. Касае се за фактически
състав, при наличието на който отговорността е деликтна и се определя от общия
граждански закон. В разглежданата хипотеза, ищецът излага твърдения за умишлено
причинена му от ответника имуществена вреда, изразяваща се в заплатена от страна
на дружеството глоба, възлизаща на исковата сума. Предвид навадените от ищеца
твърдения, в случая е необходимо да се установи и наличие на умисъл при
ответника при извършване на нарушението. Установяването на вината при тази
нейна форма е в тежест на ищеца- работодател. Безспорно установени са наличието
на трудово правоотношение между страните за процесния период. Съдът приема за
установено и, че към датата на констатиране на разглежданото противоправно
деяние /превозване на нелегални емигранти/, ответникът е изпълнявал трудовите
си задължения, като в ремаркето, прикрепено към МПС, управлявано от ответника,
съответните компетентни органи са открили трима нелегални емигранти. Няма спор,
че за това нарушение на ищеца и ответника са наложени глоби, които са заплатени
от ищеца. Основният спор е относно наличието на умишлена вина у работника за
извършване на нарушението. Вината е психическо отношение на дееца към
извършеното от него и неговите последици. Тя се проявява в две форми- умисъл и
небрежност, които имат интелектуалното и волевото съдържание, определено в
чл.11 от НК. Разпоредбите на чл.11 от НК сочат, че общественоопасното деяние е извършено
виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Водейки се от горното се стига до извода, че вината винаги е
определена- умишлена в двете й форми на разновидност /пряк и евентуален/, и
непредпазлива- също в двете и форми на разновидност /престъпна самонадеяност
или небрежност- чл.11, ал.3 от НК/. Дали е налице умисъл в неговите две
разновидности или се касае до непредпазливост /съзнавана или несъзнавана/, се
определя от обективните обстоятелства. Имайки предвид изложеното и
съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът не може да направи
категоричен извод, че ответникът в случая е действал при умисъл, защото липсват
доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Ето
защо заключава, че в разглеждания казус работодателят би могъл да търси
отговорност на ответника /работника/ единствено по реда на чл.203, ал.1 , във
вр . с чл.201 от КТ /Решение
№870/24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №137/2010 г., IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК /. Поради гореизложеното намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да
се присъдят и направените от него деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 900.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***,
с управител и едноличен собственик О.К., роден на *** г. в гр. Г., Република Германия,
чрез адв. К.К. от АК, гр. Разград, срещу И.Н.С., ЕГН **********,***, осъдителен
иск, с правно основание чл.203, ал.2, предл. първо от КТ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата
от 12 367, 78 лв. /дванадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди,
съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е
наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във
Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение-
превозване на нелегални емигранти, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител и
едноличен собственик О.К., роден на *** г. в гр. Г., Република Германия, да заплати
на И.Н.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 900.00
лв. /деветстотин лева/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: