Р Е Ш Е Н И Е  

 

888/12.12.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, в открито заседание, на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 706 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:  

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът- „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Д.П.,  П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., излага, че В.С.С.,***, се води клиент на дружеството, с клиентски №1300083943, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №0501801196. Ответниците С.В.С., ЕГН **********, с адрес.*** и Б.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, са наследници на починалия клиент на търговското дружество, поради което носели отговорност за задълженията му към търговеца. За горепосочения обект на потребление, през периода от 31.12.2009 г. до 08.10.2012 г., имало издадени фактури за цена на доставена ел. енергия. Стойността на доставената ел. енергия не била заплатена, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди всеки един от двамата ответници да заплати на ищеца по 206, 53 лв., представляваща стойността на потребена по партидата на наследодателя на ответниците ел. енергия, касателно обект на потребление, заведен с абонатен номер 0501801196 и клиентски номер 1300083943, с административен адрес: ***, за което задължение при ищеца, през периода от 31.12.2009 г. до 08.10.2012 г., са съставени фактури; както и да заплати по 99.82 лв., представляваща обезщетение за забава, считано за периода от падежа на всяко едно периодично задължение до 05.02.2016 г. Ищецът обективира искане всеки един от ответниците да се осъди да му заплати горепосочените суми, представляващи съответна на наследствения му дял сума /съответна на 1/7 ид.ч. от наследството/. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на извършените по делото разноски.

        В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът С.В.С., ЕГН **********, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. А.Д., депозира отговор, в който изразява аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете. Обективира възражение за настъпила погасителна давност на вземанията.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Б.В.С., ЕГН **********, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Б.С., депозира отговор, в който изразява аргументи за неоснователност на исковете. Обективира възражение за настъпила погасителна давност на вземанията.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че В.С.С.,***, е бил заведен като потребител на ел. енергия, с клиентски №1300083943, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №0501801196. Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, с изх. №24/16.03.2016 г. по описа на Община Хитрино, че В.С.С. е починал на 04.09.2009 г., като е оставил за свои законни наследници С.В.С.- син, Б.В.С.- дъщеря, Б.В.С.- син, К.В. Б.- дъщеря, С.В.С.- син, Ф.В.С.- дъщеря и В.В.С.- син. Видно от представените по делото фактури /стр.23-27 от делото/, се установи, че за периода от 14.11.2009 г. 21.01.2012 г. касателно обект, заведен при ищцовото дружество под абонатен №0501801196, са начислени суми за доставена ел. енергия в имота, равняващи се общо на стойност от 1  426, 76 лв. и за сума от 19.00 лв., представляваща цена за възстановяване на захранването /последната е фактурирана на 08.10.2012 г./.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, /действащ през процесния период/, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобен е и текстът на разпоредбата на  чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД, действащи през процесния период. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявените искове, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците, респ. техния наследодател са налице валидни облигационни отношения в посочения от него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия за процесния период, а именно за периода от 14.11.2009 г. 21.01.2012 г., касаещ  недвижим имот, находящ се в ***. В тежест на ищеца е и да установи и размерът на претенцията си, т.е. че така претендираната сума съставлява стойността на действително доставена и потребена в имота на ответниците ел. енергия. В настоящия случай е безспорно между страните, че наследодателят на ответниците е бил клиент на ищцовото дружество. Ответниците не спорят, че са наследници по закон на лицето, сочено от ищеца за потребител на ел. енергия, които са приели наследството, оставено след смъртта на своя наследодател. Безспорно и съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.  Но, предвид събраните доказателства, съдът намира, че в случая ищецът не проведе главно и пълно доказване досежно фактите, касаещи главната му претенция, а именно не установи, че действително през разглеждания период е доставена електроенергия в имота на вече починалия им клиент, възлизаща на претендираната стойност. На следващо място, в представеното от ищеца дебитно известие с дата 20.01.2011 г., на стойност от 1, 113.54 лв., е посочено като основание за издаването му КП №25502/13.01.2011 г., т.е. не става ясно, предвид изложените от ищеца твърдения, че се претендира действително доставено количество ел. енергия и по какъв начин е определена цитираната в документа сума за плащане. В този смисъл ищецът не установи начина и метода, чрез които е отчел като подавана в имота електроенергия. Представените от ищеца документи, установяващи количеството и стойността на подавана в имота ел. енергия, представляват по същността частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. Поради гореизложеното, съдът намира, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.   

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Д.П.,  П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., срещу С.В.С., ЕГН **********, с адрес.*** и Б.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане от всеки един от двамата ответници на сума от 206, 53 лв. /двеста и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща стойността на потребена по партидата на наследодателя на ответниците /В.С.С.,***/ ел. енергия, касателно обект на потребление, заведен с абонатен номер 0501801196 и клиентски номер 1300083943, с административен адрес: ***, за което задължение при ищеца, през периода от 31.12.2009 г. до 08.10.2012 г., са съставени фактури; както и за заплащане от всеки един от ответниците на сума от 99.82 лв. /деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от падежа на всяко едно периодично задължение до 05.02.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.  

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: