Р Е Ш Е Н И Е

512/7.7.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 707 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В молбата си до съда ищецът- С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с ответника- Х.Х.Т.Ч., родена на *** г. във Виетнам, Ханой, с последен известен адрес в Република България: ***, са сключили граждански брак на 10.04.2001 г., първи по ред и за двамата, като от брака си нямали родени деца. Твърди се в молбата, че съпрузите живеели заедно само няколко години, като през това време установили, че имат коренни различия по много въпроси, касаещи съвместния им живот. Основният им проблем бил свързан с това къде да живеят като семейство- ищецът настоявал да живеят в гр. Шумен, а ответницата в нейната родина Виетнам. Тези различия довели до отчуждение между съпрузите, което от своя страна станало причина за тяхната раздяла. През 2006 г. ответницата се върнала във Виетнам. Продължителната раздяла затвърдила убеждението на ищеца, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като не е възможно последващо съвместно съжителство на съпрузите. Поради изложеното моли да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. Не се явява и в съдебно заседание да изрази становище по така предявения брачен иск.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 3090/10.04.2001 г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при община Столична, се установи, че страните са законни съпрузи от 10.04.2001 г. Не се спори между страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба, са разделени и не живеят заедно, като съпругата пребивава в чужбина. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че страните от около десет години не живеят заедно, като съпругата пребивава някъде в чужбина. От представения по делото документ, озаглавен „Заявление за развод“, става ясно, че ответницата през 2007 г. е заявила пред представител на българското посолство във Виетнам, че желае развод с ищеца, тъй като с него имали много различни мнения относно къде да живеят съпрузите.

Позовавайки се на изложеното относно настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, продължила повече от десет години и нежеланието им да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Доколкото няма направеното изрично искане за произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, счита, че на основание чл.49, ал. 3 от СК, не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка между страните.

Относно фамилното име на съпругата, последната при сключване на брака не е променила фамилното си име, поради което ще продължи да носи настоящата си фамилия.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.

По делото не са ангажирани доказателства относно получаваните от страните доходи, но с оглед трудоспособната им възраст, съдът счита, че те са в състояния да реализират доходи, поне в размер на минималните за страната. Поради изложеното определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, които констатира, че са изцяло внесени от ищеца.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 10.04.2001 г., с акт № 3090/10.04.2001 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при община Столична, граждански брак между С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Х.Х.Т.Ч. /Ч.Т. Х.Х./, родена на *** г. във Виетнам, Ханой, с последен известен адрес в Република България: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ЗАПАЗВА фамилното име на жената, придобито със сключване на брака- Ч. /Х./.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: