Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

Шуменският районен съд в публичното заседание на четиринадесети юли , през две хиляди и шестнадесета    година, в състав :  

            Съдия : Зара Иванова  

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова  гр.д. № 714   по описа за 2016  година, за да се произнесе взе предвид следното: 

Предявени са искове с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от С.М.П. , ЕГН:********** , адрес *** срещу „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** , в която посочва , че е собственик на апартамент № ***, находящ се в гр. Шумен, на улица *** като до 2015 година партидата за ел. енергията се водила на имената на стария собственик П.Н.В.. През месец януари 2016 година отишъл при ответника за смяна на партида и тогава разбрал за задължение от 1896.09 лв. След като разбрал за това задължението подал молба за погасяване на същото по давност, като служителка на ответника отказала категорично да приеме същата. В последствие ищецът заявява, че подал същата молба чрез Български пощи с обратна разписка, молбата му не била уважена и не били изложени никакви мотиви за това. Ищецът твърди, че от 2009 г. до 2015 г. никой по никакъв начин не го бил уведомил за задължението както и не били предприети никакви действия от страна на ответника за събиране на дължимата сума. Ищецът претендира постановяване на решение с което да бъде установено, че същият не дължи претендираната сума на ответника, както и да му бъдат присъдени сторените разноски. В хода на делото прави увеличение на претенцията , допуснато с Протоколно определение от 14.07.2016г. , в резултат на което моли съдът да приеме за установено в отношенията му с ответника , че не му дължи сума в размер на 1901.78 лв. , представляваща стойността на ел. енергия за периода 06.12.2008 г . до 03.06.2009 г.

В отговора по чл.131 от ГПК и в допълнителна писмена молба ответникът възразява , че искът е недопустим , алтернативно неоснователен по следните съображения : счита , че безспорно установено, че ищецът е потребител на ел. енергия в процесния имот, че съществува разкрита партида с клиентски и абонатен номер, както и, че процесните фактури са издадени имено за потребена ел. енергия за този клиентски и абонатен номер. Ответникът заявява, че ищецът е собственик на процесния имот от 03.05.2006 г., а за настъпилата промяна той научава на 11.01.2015 г. и твърди, че фактурираната ел. енергия е за периода 06.12.2008 г. до 03.06.2009 г., като през тоз и период ищецът е бил собственик на имота и е потребил процесното количество ел. енергия. Фактура №0241894434 от 29.01.2016 г. била издадена на мястото на сторнираната № 0067243402 от09.06.2009 г. на името на П. Н. с оглед обстоятелстото, че ищецът не е спазил ОУ и не е уведомил ответника за настъпилата промяна. Ответникът претендира отхвърляне на и ска като неоснователен и недоказан от фактическа и правна страна, както и присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно , че имотът , находащ се в гр.Шумен , ул***, за който е начислена оспорената стойност на ел.енергия е собственост на ищеца от 03.05.2006г. , който заявил това обстоятелство на ищеца едва през 2016г. Също не е спорно , че процесните суми представляват стойността на ел.енергия за периода 06.12.2008 г . до 03.06.2009 г. За тази сума първоначално са издадени фактури , подробно описани в представеното от ответника извлечение за фактури и плащания (стр.27 ), в които като потребител е отразено лицето П.Н.В., предходен собственик на имота , а впоследствие сумата е „сторнирана“ , съставено е дебитно известие и нова фактура №0241894434 /29.01.2016г. , в която като абонат е посочен ищеца и е посочен нов падеж - 22.06.2016г. На първо място следва да се посочи , че т.к. в   случая се касае за вземания за периодични плащания , на основание чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност  ( ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС). Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД . Ясно е , че ако се приеме , че ищецът е изпаднал в забава , считано от датата на плащане , посочен в първоначално издадените фактури , т.к. случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД и няма данни течението на погасителната давност да прекъсвано или с9пирано , процесното вземането е изцяло погасено по давност . Спорният въпрос е възможността ответникът да „отсрочи“ падежа , с което да промени и началото на срока на погасителната давност . Мотивите на ответника в тази насока са , че ищецът не изпълнил задължението обективирано в чл.16 , ал.1 , т.3 от ОУДПЕЕ , а именно в 6 месечен срок от придобиването на имота , да го уведоми за това обстоятелство . Съдът счита , че това договорно задължение не е в състояние да доведе до твърдените правни промени - изменение на началният момент , в който клиентът изпада в забава . Не съществува законова или договорна разпоредба , която да подкрепи твърденията на ответника . Напротив , цитираната от него разпоредба на чл.8 , ал.5 от ОУДПЕЕ сочи , че независимо от липсата на уведомяване , за начало на продажбата , т.е. придобиването на качеството „клиент“ се счита момента на придобиване на собствеността . След като от тази дата възниква договорното правоотношение , за клиента възникват и задълженията – например да плати цената на изразходваната ел.енергия , което означава , че падежът е настъпил . Впрочем след като ответникът претендира заплащане на мораторна лихва , считано от датата на издаване на първоначалната фактура , в неговото счетоводство , задължението също е „падежирало“ . Поради изложеното съдът намира , че искът се явява изцяло основателен , поради което следва да се признае , че ищецът не дължи на ответника заплащане на процесната сума , поради погасяването и по давност .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в

Водим от горното , съдът

Р          Е          Ш          И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С.М.П. , ЕГН:********** , адрес *** не дължи на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** сумата от 1901.78 (хиляда деветстотин и един лева и седемдесет и осем ст.) лева , представляваща стойност на изразходвана ел.енергия за периода 06.12.2008 г . до 03.06.2009 г. , в имот в гр.Шумен , ул.“*** , за която е съставена фактура №0241894434 /29.01.2016г. , като погасено по давност .

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК: да заплати на С.М.П. , ЕГН:********** сумата 81 (осемдесет и един ) лева - деловодни разноски .

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.  

                                                                                                          СЪДИЯ: