Р Е
Ш Е Н
И Е
855/29.11.2016г.
Шуменски районен съд
в публичното заседание
на двадесет и седми октомври
, през две хиляди и
шестнадесета година в
състав :
Съдия: Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№719 по описа за 2016 година за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание , чл.127 ал.2 , чл.143 , чл.149 и чл.127а от
СК .
Депозирана е молба от С.И.А. , ЕГН:********** , адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , пл.***, адв.Н.Т. срещу Е.А.Е. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че от съвместното и съжителство с ответника имат родени две деца Е.Е.Е., роден на*** г. и Е. Е. Е., родена на *** г. От началото на 2010 г. се разделили, като децата останали да живеят при баба си по майчина линия, тъй като ищцата се установила да живее и работи в Германия, като изплащала средства за тяхната издръжка. Бащата изцяло се дезинтерисирал от децата си, не изплащал никакви средства за тяхната издръжка, поради което ищцата желае предоставяне на родителските права на двете деца на нея, осъждане на ответника да заплаща по 150 лв. месечна издръжка за всяко едно от децата. Моли да бъде постановено решение заместващо съгласие на бащата Е.А.Е., децата да имат право до навършване на пълнолетие да напускат пределите на РБългария и пътуват в чужбина, в частност Германия и ищцата като майка и законен представител на децата да има право да подаде заявление за издаване на документ за самоличност на децата.
В открито съдебно заседание ,
ответникът , чрез назначения му особен представител , заявава , че исковете са
допустими и основателни .
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
От представените и приети като доказателство Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** на Община Шумен и Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане № *** на Община Шумен се доказва , че страните са родители на децата Е. Е. Е. , ЕГН:********** – непълнолетен и Е.Е.Е. , ЕГН:********** – малолетна . По молба на ищеца са разпитани като свидетели Г.А. и С.А. , които непротиворечиво заявяват , че ищцата живее и работи във ФРГ , а децата живеят тук при баба си по майчина линия . Майката редовно изпращала средства за издръжката ми , поддържала непрекъснат контакт с децата . В началото на учебната година била в България за два месеца за да ги подготви . От друга страна баща им трайно се дезинтересирал от тях , не помагал по никакъв начин в отглеждането им , напротив единствено създавал пречки и не съдействал децата да получат паспорти за международни пътувания . Съдът възприема за достоверни показанията на свидетелите , те се подкрепят и от приетият като доказателство Социален доклад , поради което , намира за доказано , че майката изпълнява в пълен обем всички задължения произтичащи от качеството и на родител . Тя се стреми да задоволи емоционалните и физически нужди на децата . От друга страна ответникът трайно е загубил интерес към децата и не поема родителските отговорности , не дава издръжка и не се стреми да поддържа контакт с децата си . Посоченото налага извода , че в интерес на децата е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката , при режим на лични контакти с бащата както следва : всяка първа и трета събота от месеца , от 9,00 до 17,00 часа , както и 20 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск .
От показанията на цитираните свидетели се изяснява , че ответникът не изпълнява алиментното си задължение да заплаща издръжка на децата си . От ищцата е представена Декларация , в която посочва , че получава месечен доход от 1 400 евро . За ответника не са представени доказателства за доходите му , но доколкото е в трудоспособна възраст и от показанията на свидетелите се доказва , че също трайно пребивава във ФРГ , съдът приема , че реализира трудово възнаграждение около размера посочен от ищцата или 1 400 евро . Не са представени доказателства , че ответникът има други алиментни задължения . Относно нуждите на децата , съдът като съобрази тяхната възраст , намира , че имат нужда от средства за задоволяване на ежедневните си потребности , както и нужди свързани с обстоятелството , че са в училищна възраст . Съобразявайки се с изложеното и разпоредбата на чл.142 от СК , съдът намира , че издръжката на децата , съобразена с техните нужди и възможностите на родителите , следва да е в размера претендиран от ищцата или в общ размер по 300 лева за всяко дете , от които по 150 лева да се заплащат от бащата , а остатъкът до пълния размер , от майката . Издръжката е дължима , считано една година преди датата на подаване на исковата молба , т.к. от събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява по несъмнен начин , че бащата не е давал издръжка и за този минал период .
Заявена е претенция по чл.127 а от СК , за постановяване на решение , заместващо съгласието на бащата при издаване на документ за самоличност на децата – паспорт за пътуване извън страната , както и разрешение за децата да пътуват до ФРГермания . Предвид обстоятелството , че майката на децата живее извън пределите на България , децата са привързани към нея и имат нужда да осъществяват лични контакти , съдът намира , че уважаването на молбата по чл.127а от СК е в техен интерес. Следва да се посочи , че т.к. и баща им пребивава в същата държава , всъщност възможността децата да пътуват ще улесни контактите му с тях , при желание от негова страна . Майката е поискала да се постанови разрешение за пътуване на децата до РГермания , без да е конкретизиран период .В съдебната практика трайно е застъпено становището , че съдът следва да прецени определеният режим на лични контакти с другия родител и разрешението за пътуване да осигури възможност за реализиране на тези контакти . Въведено е обаче и изключение от това правило , когато е налице преодоляващият тези права интерес на децата да бъде извън страната с цел посрещане на здравословни нужди, правилно психо-физическо и интелектуално развитие, благоприятна и поддържаща семейна среда или друг конкретен повод. В случая както беше посочено , интересът е свързан с възможността децата да се виждат с майка си , освен това както беше посочено , баща им също живее във ФРГ , което формално улеснява контактите с децата . Предвид изложеното , съдът намира , че молбата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на ШРС сумата 576 лева , представляваща държавна такса върху размера на определените издръжки за минало и бъдеще време .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 930 лева .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Е. Е. Е. , ЕГН:********** и Е. Е. Е. , ЕГН:********** , на тяхната майка С.И.А. , ЕГН:********** , адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , пл.***, адв.Н.Т.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата
Е.А.Е. , ЕГН:********** , адрес *** и децата Е. Е.Е. , ЕГН:********** и Е. Е. Е. , ЕГН:********** , както следва : всяка първа и трета
събота от месеца , от 9,00 до 17,00 часа
, както и 20 дни през лятото , когато майката
не е в платен годишен отпуск .
ОСЪЖДА Е.А.Е. , ЕГН:********** , да заплаща
на малолетното си дете Е. Е. Е. , ЕГН:********** , чрез неговата майка и
законен представител С.И.А. , ЕГН:********** , месечна издръжка в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева , считано от 29.03.2015г. , до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху
всяка просрочена вноска, с падеж – първо
число на съответния месец.
ОСЪЖДА Е.А.Е. , ЕГН:********** , да заплаща
на непълнолетното си дете Е. Е. Е. , ЕГН:********** , със съгласието на майка
му С.И.А. , ЕГН:********** , месечна издръжка в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева , считано от 29.03.2015г. , до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху
всяка просрочена вноска, с падеж – първо
число на съответния месец.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната
му част решението подлежи на предварително изпълнение.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласието на бащата Е.А.Е. , ЕГН:********** ,
да бъдат издадени докумени за самоличност – паспорт
за пътуване в чужбина на децата Е. Е.Е. , ЕГН:********** и Е. Е. Е.
, ЕГН:********** .
РАЗРЕШАВА на децата Е. Е. Е. , ЕГН:********** и Е. Е. Е. , ЕГН:********** , до навършване на пълнолетие да напускат пределите на РБългария , за неограничен брой пътувания , само до ФРГермания , придружавани от тяхната майка С.И.А. , ЕГН:********** ,
ОСЪЖДА Е.А.Е. ,
ЕГН:********** , да заплати на С.И.А. , ЕГН:********** , деловодни разноски в размер на 930 (деветстотин тридесет ) лева .
ОСЪЖДА
Е. Е. Е. , ЕГН:********** , да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС ,
сумата 576 (петстотин
седемдесет и шест ) лева
– държавна такса върху размера на определените издръжки за минало и бъдеще
време .
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.
СЪДИЯ: