Р Е Ш Е Н И Е

499/30.6.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на двадесет и втори юни 2016 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 769/2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Р.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ж.Я.С., излага, че основната дейност на дружеството е извършване продажба на В и К материали. Твърди, че е продал на ответника „БАЛКАНСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Г.К., стоки на обща стойност от 428, 43 лв. За съответните сделки са съставени фактури №№0000123207/22.02.2013 г. и 0000507700/25.02.2013 г. Ответникът не е изпълнил насрещните си задължения да заплати цената на продадените и предадените му стоки, поради което е изпаднал в забава. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 306, 04 лв., представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №0000123207/22.02.2013 г.; 93, 45 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2016 г.; 122, 39 лв., представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №0000507700/25.02.2013 г. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главните задължения, считано от датата на завеждане на иска /01.04.2016 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключени договори за търговска продажба на стоки, като е установена и изискуемостта на вземанията. Установени са и размерите на дължимите плащания.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 514.00 лв., представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „БАЛКАНСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Г.К., да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ж.Я.С., следните суми: 306, 04 лв. /триста и шест лева и четири стотинки/, представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №0000123207/22.02.2013 г.; 93, 45 лв. /деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2016 г.; 122, 39 лв. /сто двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №0000507700/25.02.2013 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху така претендираните главни задължения, считано от датата на завеждане на иска- 01.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплати сумата от 514.00 лв. /петстотин и четиринадесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване,.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :